Лил Рок: Научавам много за уличния танц от всеки народ, така стана и в България

Хип-хоп танцьорът и хореограф Ниранх Шантабуаси, известен с прякора си Лил Рок, заедно с групата “Летящите стъпки” ще представи грандиозно шоу в зала 1 на НДК тази събота. То ще съчетае в едно класическите фуги на Бах и съвременните танцови форми. Шоуто е обиколило над 30 държави в Европа, Северна Америка и Азия и е достигнало до над половин милион зрители. В него ще има и българско участие в лицето на пианистката Вида Калоянова. Шантабуаси печели няколко състезания с неговия екип “Пойнт Бланк” през 90-те години. Сключва договор за записи със “Сони Мюзик” и работи като фрийланс танцьор и хореограф. През 2005 година става част от “Летящите стъпки”. Уменията му съчетават хаус танцуване, хип-хоп, локинг, попинг и крумпинг.

-Как се присъединихте към “Летящите стъпки”?

-Преди да се присъединя, участвах в други два танцови проекта с Бени Кимото и Амиго (двама от членовете на “Летящите стъпки” - б. а.). Работихме заедно около 3 години. Тогава Бени ме попита дали искам да се присъединя за няколко състезания. От 2005 г. съм част от “Летящите стъпки” и през това време наистина успях да науча много неща.

-“Летящите стъпки” ли ви срещнаха за пръв път с класическата музика?

-Да, а тя никак не е лесна за разбиране. Най-трудната част е да я “разчетеш”, защото в първия момент може да чуеш един инструмент, да кажем пиано, а в следващия може да е съвсем различен - например кларинет. Затова се заслушваш в ритъма на музиката, в структурата ѝ, в текста, в гласа. Накрая

“превеждаш” всичко,

което си разбрал, под

формата на танц

-Каква е разликата между “разчитането” на класическа музика и хип-хоп?

-Класическата музика се “разчита” по-различно от хип-хопа. При него лесно се различават бийтът, мелодията, музикалните ефекти и т. н. Музиката на Бах например има подобна структура, но инструментите за нея са различни. Трябва да се вслушаш във високите, средните и ниските тонове, за да вникнеш в нея. Това е предизвикателство, но в същото време е и доста забавно.

-С “Летящите стъпки” сте имали концерти в над 30 града из целия свят. Имате ли любимо изпълнение?

-Трудно е да преценя, защото представленията ни наистина са много. Харесаха ми концертите в Средния изток, в Япония и Италия. Просто не мога да избера само едно място. (Смее се.) Където и да отида, се стремя да покажа изкуството си на сцената и публиката го оценява. Помня, че едно от любимите ми изпълнения беше за частно парти на открито. От дясната ни страна бяха застанали известните и богати хора, а отляво беше пълната им противоположност - пънк публиката. Въпреки различията си всички се радваха и оцениха положително изпълнението. То някак

събра хората от

различните

поколения, с различни

възгледи за света

По-възрастните дойдоха заради музиката, а по-младите заради танца.

-А как ще изненадате българската публика тази събота?

-Предполагам, че ще разберете. Все пак за пръв път посещавам България. Не знам как хората ще реагират на това, което ще видят. Така че ще бъде ново изживяване не само за тях, но и за танцьорите. Не мисля, че е често срещана комбинацията между улични танци, театрална сцена и класическа музика, така че се надявам да им бъде интересно.

-Вие не сте само танцьор, но и хореограф. Трудно ли се създава танц, който да изпълните на сцената?

-Първо трябва да разбера музиката. Тя ми казва всичко, сякаш знае всичко. Слушайки я, решавам как да я визуализирам. Следва изборът на стил, който да ѝ подхожда най-много. Това ще видите и в шоуто. Колкото по-опитен си в хореографията и с колкото повече танцьори разполагаш, толкова по-зрелищно ще бъде представлението.

-Случвало ли ви се е да импровизирате на сцената?

-Да, случвало се е понякога. Ако обаче си достатъчно опитен танцор, може да реагираш така, сякаш не е било грешка, и хората дори няма да разберат. (Смее се.)

-Имате ли ритуал, който изпълнявате, преди да се качите на сцената?

-Минути преди

да излезем на

сцената, всички

се събираме в кръг

Майкъл, който е мениджър на турнето, а преди беше част от танцьорите, влиза в средата на кръга и ни пита: “Какво казва Майкъл?” Ние му отговаряме в един глас. (Смее се.)

-Имахте ли възможност да опитате българската кухня?

-Не съм опитвал много от българските специалитети, но с нетърпение чакам да го направя. Преди минути хапнах шопска салата. Интересна е комбинацията между зеленчуци и сирене, хареса ми.

-Вие проведохте уъркшоп с 20 напреднали хип-хоп танцьори от страната. С какви впечатления останахте?

-За мен винаги е много вълнуващо да намеря хора, които са толкова ентусиазирани относно уличния танц, колкото мен. Можеш да научиш много за него от всеки един народ. Чувствам се страхотно, че успях да дам нещо в замяна на българската култура и да науча хората на нови движения.