Андрония Попова дала без хонорар песни за филма "Източни пиеси" “Източни пиеси”

Певицата си отиде на 44 години, изпращаме я днес

Помните ли тази песен?

На легло ли болен легнах,

бяла стая без звезди,

по земята портокали,

нямам братя, ни сестри,

страхове с игли забождам

и солта със жица ям,

тялото ми е без кожа,

теб те няма, аз съм ням,

инжектирай, инжектирай,

инжектирай, инжектирай

ме с любов...

Ослепях от много думи,

оглушах от тъмнина,

мойто тяло ми е тясно,

ще се сгъна в точица,

инжектирай, инжектирай

инжектирай, инжектирай

ме с любов.

Сега, когато нейната изпълнителка Андрония Попова-Рони вече я няма, тези думи на поета Марий Росен звучат пророчески. Тя по среднощ споделяла страховете си с него, сънищата и кошмарите си. Той пишел римите.

Рони почина на 44 години и никаки инжекции, дори с любов, не успяха да запазят живота на талантливата певица.

“Приятели, Рони

отлетя на по-хубаво

място!” -

гласеше лаконичното съобщение на нейни близки във Facebooк. Но се разбра, че тя е имала докрай недиагностицирано автоимунно заболяване, което я е обрекло. Други казват рак. Каквото и да е - няма я.

Рони беше вокалист на групата Nasekomix и част от дамското суинг трио Sentimental Swingers. Завършила е пиано и класическо пеене в столичното музикално училище “Любомир Пипков”, артмениджмънт в НБУ и вокална педагогика в Софийския университет. Учи и джаз пеене в колеж в Ню Йорк.

През 2015 г. беше премиерата на документалния филм с нейно участие “Животът е един безкраен танц”, посветен на Sentimental Swingers.

През февруари тази година бе организиран благотворителен концерт в нейна подкрепа. В профила ѝ във Facebook приятели на певицата ѝ казват последно сбогом. Поклонението е днес (събота) от 15 ч в черквата “Св. Седмочисленици” в София.

В интервю за списание EVA Рони казва, че вярва, че пеенето е вид магия, която може да ти докара щастие или болка. Изпитала го е на гърба си. “Песента има същата природа като молитвата. Тя е самовнушение. Много често ми се е случвало да пея за нещо и после то да се сбъдне. Замислих се за това, когато за една постановка трябваше да направя песни за любовта и за смъртта и ги направих и двете любовни.

Исках смъртта да

изглежда като

прелъстителка

Толкова силно се бях напъхала в кожата ѝ, че започнах да я виждам навсякъде. Беше много зловещо”. Като пророчество... Като тъмна сянка.

Преди 20 години заминава за САЩ да учи джаз пеене. Има стипендия, но тя не стига. Следва типичната американска действителност - работа на няколко места в хотели, ресторанти, казино, дори при съмнителни типове от “Малката Одеса”. В един момент усеща, че прегаря от напрежението и се връща в България.

През 2001 г. с приятели и с бившия си мъж и баща на дъщеря ѝ прави групата Nasekomix. Името на Рони и Nasekomix нашумя покрай филма “Източни пиеси” на Камен Калев, който накара публиката в Кан да плаче и ръкопляска, а после направи същото и у нас - от него е и емблематичната ѝ песен. Издават албуми. Камен няма достатъчно пари, доста хора му отказват, но Рони му дава песните без хонорар. Жестът ѝ се връща - успехът на филма вади групата от неизвестността.

Парчетата на Nasekomix винаги са били дълбоки, запомнящи се със своите емоционални текстове и интересни музикални търсения. В центъра на всичко това е магичният глас и пленяващото излъчване на фронтдамата.

Андрония, кръстена на баба си и сключила брак по време на концерт с нейната ушита на ръка сватбена рокля, рядко разказва за личния си живот. Първият ѝ брак е катастрофа. Губи бебето си в седмия месец. Втората ѝ връзка я дарява с дъщеря, но точно в края на бременността научава, че бъдещият татко е влюбен в друга. “Възпитавана съм да бъда въпреки всичко добра. Може да са минали със самосвал през мен, аз ще подам ръка. Все още ми липсва опит да отстоявам позициите си навреме. Но работя върху това. И за живота също трябва стръв... Възпитавам у себе си любопитство към човешката природа, опитвам се да гледам по-обективно на нещата”, признава тя пред журналистката Адриана Попова.

“Без Рони няма “Сентиментъл суингърс”. Ние сме трио и такова ще си останем”, казва Вера Шандел, която я кани в групата, създадена по идея на Мишо Йосифов. Трите започват като на шега да изпълняват песни от 30-те до 50-те години в подходящи тоалети - перли, ръкавици до лактите, рокли на точки, клоширани поли, воалетки, цигарета, кожи, токчета, ярко червило... Успехът е неочакван и мигновен. И им прилича. Носталгията е най-добрата щипка подправка. Усещане за Великия Гетсби, за Бени Гудман, Суинг! Буги! Туист! Жажда за живот. Защото и трите са категорични, че всичко, което правят, вършат с удоволствие и радост. А какво друго е важно? “Аз не правя така”, пееха добрите момичета. Но правеха всичко за своята публика.

Рони беше част от тази бляскава магия. Блясъкът помръкна. Да я изпратим с любимата песен на триото - “Ром и кока-кола”.