Лъжица гигант бърка чорбата в Рилския манастир

“Гинес” пропуска този рекорд на кулинарното изкуство

Лъжица с огромни размери е бъркала чорбата в Рилския манастир. Боб по манастирски и други вкуснотии са приготвяни в магерницата, както се нарича кухнята на светата обител. “Гинес” е пропуснал този рекорд на кулинарното изкуство.

Свети Иван Рилски е небесният покровител на българския народ. Родом от бобошевското село Скрино, той живее по времето на трима владетели. Княз Борис, цар Симеон и цар Петър са съвременници на чудотвореца.

Иван бил пастир, когато родителите му умират. Той раздава всичко на бедните и отива послушник в манастира “Св. Димитър” под връх Руен. Приема монашество, изучава богослужебните книги и се подготвя за духовна мисия.

Първо се оттегля

във вековния витошки лес

Сетне потъва в дебрите на Рила планина. Тук на мястото на стара постница през 927 г. полага основите на Рилската обител.

Черноризецът Иван умира на 18 август 946 г. Погребан е в каменна гробница, по-късно мощите му са пренесени в Средец. Това става на 19 октомври, когато е денят на светеца. Вероятно тогава е канонизиран.

През 1183 г. по време на Унгарско-византийската война маджарският крал Бела III превзема Средец. Най-ценният трофей са мощите на Иван Рилски, които отнася в своята столица Гран. Тамошният католически архиепископ обаче заявява, че не знае да има такъв светец на небето.

Иван Рилски го наказва с онемяване, онзи скланя глава за прошка и отново проговаря. Потресени от това чудо, през 1187 г. маджарите връщат реликвените останки в България.

През 1195 г.

цар Иван Асен I

пренася мощите

в Търновград,

а през 1496 г. със султанско разрешение рилските монаси ги връщат в манастира.

По време на игото Божието обиталище е жертва на огън и сеч. Само през 1778 г. три пъти го бастисват разбойници. Една хроника свидетелства:

“В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида.”

Манастирът е вдигнат от пепелта през 1784 г. от майстор Алекси Рилец. През 1816-1819 г. пак той строи източното, северното и западното крило. Същата година манастирът е обсаден от редовна турска войска и е разграбен. Следващите погроми са през 1821, 1833 и 1846 г.

Американски

мисионери

отбелязват,

че през 1862 г. в Рилската обител има 350 монаси, а по Великден идват около 400 поклонници.

Преди и след Освобождението янките проявяват особен интерес към тази крепост на православието. Целта е да опипат почвата за протестантството, което никога не пуска корени в коравата българска земя. Първи вижда гигантската лъжица Гилбърт Гроувнър. Той посещава манастира през ноември 1908 г. Вътре квартирува войска, за която с лъжицата е приготвена храна. Чужденецът пише:

“Няколко минути преди часа за вечеря подредиха казаните с яхния, супа или друга войнишка храна в редица на каменните плочи. Когато прозвуча сигналът за молитва,

войниците се строиха

зад казаните,

всеки с половин самун хляб и калаена лъжица, и се обърнаха с лице към църквата. Барабаните забиха и с отривисто движение мъжете с жълти куртки свалиха шапки. Офицерът произнесе молитвата, а ротата се прекръсти три пъти. След това мъжете седнаха по осем около всеки казан и започнаха да се хранят под златистата светлина на факли от борина на колоните, които поддържат балконите.”

През 1921 г. гости на манастира са Джордж Моузес и Фредерик Мур.

“Видяхме лъжицата, за която ни бяха казали. Достойна е за един Херкулес! - възторгва се Джордж. - Помолихме дългобрадия готвач да позира с това чудо, издялано от монолитно дърво. Той я хвана с двете ръце и застана в героична поза. Фреди направи историческа снимка.”

Джеймс Баучер

сърба манастирска чорба

Големият приятел на България често е палил свещи и е сърбал чорба в Рилската обител.

Като кореспондент на лондонския “Таймс” Джеймс Баучер дълги години живее у нас. През 1912 г. пише:

“Този мъжествен, работлив, пестелив и упорит народ е показал много качества, които му дават право да играе важна роля в бъдещата история на Югоизточна Европа. През тези трийсет години на трудно съществуване младата българска държава постигна почти феноменален прогрес.”

“Образованието бързо напредна - продължава журналистът, - започнаха мащабни обществени проекти; мрежа от железопътни линии покриха страната; икономическият ръст се увеличи при строг вътрешен ред, често в много трудни условия.”

Баучер умира на 30 декември 1920 г. Волята му е да бъде погребан край Рилския манастир.

Комунисти атеисти

гонят монасите

Атеизмът е сред най-злокачествените образувания на комунизма. Навсякъде, където е попила червената идея, бутат църкви, горят икони, претопяват Христовия кръст в копчета за мундири. Така беше и у нас.

На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП нарежда Министерството на просветата и културата и Министерството на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет. В Рилския манастир се прекратява богослужението и става музей, да пише в документа. С указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври директивата е изпълнена.

Монасите са командировани в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1968 г. им е позволено да се върнат с цел да бъдат контролирани и тормозени. През 1976 г. манастирът е обявен за национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО.

Дойде демокрацията, която покрай сатанинските свърши и някои богоугодни дела. С постановление на Министерския съвет от 29 април 1991 г. беше възстановен монашеският статут на Рилския манастир.

Великото народно събрание пък отмени срамния указ от 1961 г.

Бали ефенди е мюсюлманският Иван Рилски

Погребан е в софийския квартал “Княжево”

Мюсюлманите също имат свой небесен покровител. Това не е кръвожадният Мохамед, а човеколюбецът Бали ефенди.

Персийският историк Ал Табари свидетелства за 800–900 мъже и момчета, обезглавени на пазара в Медина. Екзекуцията била заповядана от Мохамед, който лично им изкопал гробовете.

Бали ефенди пък проповядвал мир между кръста и полумесеца. Той живее в епохата на Сюлейман Великолепни, когато назрява недоволство от нескончаемите войни на империята.

За да проникне в тайните

на битието,

мислителят се уединява във витошкия лес над днешния софийски квартал “Княжево”. Там първо свещенодейства и Иван Рилски. Османският пътешественик Евлия Челеби пише:

“На запад от София, на един час разстояние, близо до полите на Витоша, вътре в една гъста гора и край едно малко градче се намира столицата на великия светец от сектата на байрамните, шейх Бали, който бил велик учител от юрушките племена и имал седемдесет хиляди последователи. Неговото учение от София се разпространило като слънчевата светлина.”

Според Челеби през 1566 г. отшелникът предсказва смъртта на султана. Тогава Сюлейман тръгва на поход към унгарската крепост Сигетвар. Минава през София, разполага войската си в Балиевото бранище и иска среща с духовника.

“Сюлейман хан е много странен. Четиридесет и осем години вече воюва и внушава страх на стотици хиляди създания и роби”, отсъжда Бали. После пророкува: “Да не би сега, в последната година на живота си, да е дошъл тук да унищожи бранището, което се намира под моето покровителство?”

Аскетът отказва да се види

с високия гост

Взема молитвената си постелка и потъва навътре в гората. Стреснат, Сюлейман праща човек с дарове и молба да го опрости. Предсказанието обаче се сбъдва - на 6 септември 1566 г. падишахът издъхва.

Този епизод поразително напомня неосъществената среща на Иван Рилски с цар Петър. През X век рилският пустиножител отпраща дворцовите хора със заръка да кажат на владетеля: “Бързо се вдигни от това място, защото е яместо, та да не погинеш и ти, и всички, които са с тебе.”

При царуването на Петър се надига богомилството, а култът на Иван Рилски е засвидетелстван и в ислямския фолклор. Мохамеданите наричат християнския светец Алия.

Той бил говедарче, гласи легенда, записана в горноджумайското село Старо Осеново. Веднъж господарят го пратил да доведе една крава отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и преминало стихията.

Много важен

е този епизод,

защото Бали ефенди също e пастир. Макар и вписани в различни религии, чудесата на двамата пустиножители имат общ библейски архитип.

Ето как свети Илия минава река Йордан с ученика си Елисей: “И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.” (Царства IV, 2:8)

Когато Бали ефенди се преселил в отвъдното, новият султан Селим II нарежда над гроба му да вдигнат мавзолей. Високо кубе овенчава постройката. “Ковчегът му е покрит със зелени вълнени платове и на четирите стени има стотина красиво написани свещени слова”, разказва Евлия Челеби.

При главата на светеца слагат чалма, а до краката чифт обуща. Духът на Бали ефенди скита по планината и затова му трябват здрави калеври, вярват поклонниците.

До Освобождението селището в полите на Витоша се нарича Бали ефенди. През 1879 г. е преименувано на Медено село.

През 1881 г. с височайши

доклад става Княжево,

понеже е любимо място за разходка на княз Александър Батенберг. “Там има гостилничка, баня, съборен кервансарай и джамия, запустяла фабрика (Ислехане), шопско село - пустота”, описва предградието Константин Иречек.

По това време мавзолеят на Бали ефенди е поруган. Неверници го изравняват със земята. В своето “Пътешествие из Балканите” турският поет Яхя Кемал пише: “Вечерта, когато тюрбето му било срутено, попът на селото се парализирал. Веднага възстановили тюрбето. Али Ферух оградил гроба му със стени. Сега седи така. Прозорецът му не може да се види от конци. Бали ефенди бил почитан и от българите в селото.”

Тюрбе на турски е гробница, мавзолей. През 1888 г. пред него е положен основният камък на княжевската църква. Тя е осветена на 20 юли 1893 г. Вестник “Свобода” съобщава:

“Вчера стана освящението на новопостроената черква в село Княжево, при София, за патрон на която е избран пророк Илия. Освящението се извърши от Негово Високопреосвященство митрополит Партений и при стечението на голям народ.”