Българин твърди 15 г., че знае кой е убил Джон Кенеди
Емигрантът от с. Медковец се представял за американски генерал
и си измислил срещи с президентите Джералд Форд и Франклин Рузвелт
ЦРУ му прилага тайна операция “Артишок” във Форт Клейтън, Панама
ФБР го разследва за взети и невърнати пари от сънародници
Холандският журналист Вилем Олтманс го обявява за изчезнал
Преди дни CNN съобщи, позовавайки се на нова порция разсекретени документи по убийството на Кенеди, че български емигрант е твърдял, че е знаел кой е убиецът на американския президент. Димитър Димитров е бил пратен във военна болница в Панама под фалшивата диагноза, че е психопат, обмисляло се и използване на метода “артишок” за контрол на съзнанието.
Всъщност тази изключително интересна история с големи подробности бе разказана в “24 часа” през ноември 2013 г. от разследващата журналистка Алексения Димитрова.
Българският емигрант Димитър Димитров (Димитроф) от с. Медковец, който се представял за американския ген. Доналд Доналдсън, твърдял близо 15 г., че знае кой е убиецът на президента Джон Кенеди.
Думите му, подхранвали фантазиите на дузина чужди автори през годините, засега се опровергават от няколкогодишно разследване на “24 часа”.
Това стана още през 2013 г. - много преди президентът Доналд Тръмп да подпише неотдавна декрет за поредно разсекретяване на документи по случая “Кенеди”, а CNN да съобщи, че в новите документи се появява името на българина.
Всъщност историята на българина, излиза за първи път на бял свят през април 1978 г. В
статия с
гръмкото заглавие
“Изчезналият генерал",
публикувана тогава в холандското сп. “Галерия”, известният журналист Вилем Олтманс съобщава, че българинът не само имал данни за убийството на американския президент Кенеди, но и че през 1976 г. ги споделил с американския президент Джералд Форд, а по-късно и със самия Олтманс. Две години по-късно, през декември 1978 г. Димитров изчезнал мистериозно, а тялото му не било намерено, твърди още Олтманс в сензационната си статия.
“Някъде по света, ако още не е убит, има един американски генерал, който би могъл да свидетелства, че Едгар Хувър, Алън Дълес и Ричард Никсън са били в заговор за убийството на президента Джон Кенеди”, започва зловещо публикацията. Според него българинът получил щатското си гражданство с декрет на президента Рузвелт. Тъкмо той по-късно го пратил на
спецмисия срещу
комунизма в България
Димитров нито се е срещал с президента Джералд Форд, нито е получавал американско гражданство, генералско звание и специална мисия от Франклин Рузвелт, нито е изчезвал през 1978 г., показа обаче разследване на “24 часа” в 5 американски архива.
Срещите с Форд и американското гражданство, получено от Рузвелт, се опровергават от архивите на двамата президенти в Ню Йорк и в Ан Арбър, Мичиган (виж 53-а стр.), а изчезването на Димитров през 1978 г. се опровергава от американските смъртни регистри (виж 53-а стр.). Според тях мистериозният български емигрант е починал през 1985 г.
Преди смъртта му обаче за него са изписани килограми мастило в ЦРУ и ФБР (виж 52-а и 54-а стр.).
В част от тях се споменава името на самия Олтманс. Той от години разследва убийството на Кенеди и си е спечелил славата на един от най-отявлените критици на комисията “Уорън”, която събира материали за покушението през ноември 1963 г.
През годините Олтманс публикува поредица статии, в които твърди, че ключови свидетели и информирани за убийството са умрели мистериозно.
Затова всеки нов източник, сред които и българинът, който търси връзка с него през април 1977 г., е добре дошъл.
Когато му се обажда по телефона в Амстердам,
Димитров се представя
като Джим Адамс - продуцент в американско филмово студио, който планира да направи епохален филм за убийството на Кенеди.
Двамата се срещат на 31 май 1977 г. в хотел “Мариот” в Амстердам. “Към мен се приближи мъж на средна възраст, който внезапно ми каза: “Аз съм този, който ви се обади. Казвам се ген. Доналд Доналдсън. Моите приятели в Пентагона знаят, че говоря с вас”, казал му българинът.
После споделил, че е емигрант в САЩ от 1949 г. и че има вътрешна информация за убийството на Кенеди, според която бившият шеф на ЦРУ Алън Дълес е бил ключова фигура в планирането на покушението. Допълнил, че дълги години пазил мълчание по случая, но на 15 септември 1975 г. решил да разкрие подробностите, които знае, пред сенатската комисия за убийството на Кенеди.
“Следя дейността на вашата уважавана комисия отблизо. Реших да застана доброволно пред нея. Уверявам ви, че държа отговорите на някои много важни въпроси. Един от тях е
кой нареди убийството на
президента Кенеди
Той (президентът) знаеше това и го сподели с мен, когато получи предупреждение. Помоли ме да наблюдавам евентуалните убийци сред хора и групи, които вашата комисия разследва сега. Това значи, че е имало добре организиран заговор за убийството на президента”, пише българинът в препоръчано писмо до председателя на комисията, сенатора Франк Чърч.
За да потвърди думите си, Димитров-Доналдсън, дава на Олтманс копие от писмото до сенатора и квитанция, доказваща препоръчаната пратка.
“Кой е генералът, написал това удивително писмо до сенатор Чърч?”, пита се холандският журналист и отговаря -
Димитър Адамов Димитров,
роден след I световна война
в с. Медковец,
близо до Лом, България.
“Като младеж се включва в движение срещу нацистите. През 1943 г. основава Българското демократично движение за освобождение, но когато комунистите вземат властта, заминава за САЩ”, пише Олтманс и допълва, че президентът Рузвелт бил издал декрет, с който признал Димитров за американски гражданин и му дал името Доналд А. Доналдсън.
Написаното обаче не е подкрепено с документ и вероятно се базира на твърденията на самия Димитров.
Така звучат и другите твърдения на Олтманс: “Рузвелт му дал и званието генерал, за да му осигури влияние пред властите на онази балканска страна”, пише Олтманс. По-нататък разказва, че през 1944 г. Рузвелт пратил Доналдсън обратно на Балканите с
тайно послание до
премиера Иван Багрянов,
което вероятно съдържало апел българите да се присъединят към Запада, а не към комунистите. Това и други твърдения на Олтманс за българина обаче се опровергават от Боб Кларк от президентската библиотека “Рузвелт” в Ню Йорк. “Няма такива документи в нашия архив”, отговори Кларк на запитване на “24 часа” (виж 53-а стр.).
Това поставя под съмнение дали Олтманс изобщо е търсил потвърждение и на другите твърдения на своя събеседник. Той изказва учудване защо “този български антикомунист” се е обърнал към Холивуд и дори имал претенциите, че е продуцирал няколко филма.
“Интензивните ми разговори с мистериозния български генерал произведоха следната информация: след като говорил със сенатор Чърч, двамата не постигнали съгласие и Доналдсън не застанал пред сенатската комисия. Затова пък през февруари 1976 г.
имал среща с президента
Форд в Белия дом,
която продължила няколко часа”, пише Олтманс в априлския брой на сп. “Галерия” през 1978 г.
Според твърденията на Димитров на срещата присъствал и сенатор Чърч. Президентът помолил и двамата да запазят информацията, дадена от Доналдсън, в тайна. Същата молба отправил българинът и към датския журналист, след срещата им.
Случайно или нарочно обаче Олтманс огласил името му. “На пресконференция във Вашингтон казах, че бившият президент Форд е бил информиран от моя нов източник през февруари 1976 г. за заговора по убийството”, пише Олтманс.
Такава среща обаче никога не се е състояла. Това потвърди
проверка на “24 часа” в
президентския архив “Форд”
и в масивите на Белия дом от онова време. Вероятно затова веднага след пресконференцията на Олтманс говорителят на Форд казва от един ски курорт в Колорадо, че президентът няма коментар, признава самият журналист в сп. “Галерия”.
До средата на юни 1977 г. Олтманс успява да изкопчи от българина съгласие да го цитира и да предаде цялата информация на новия американски президент Джими Картър.
“Докато генералът обикаляше датските банки да намери пари за своя филм, написах на президента Картър писмо, че ако се съгласи да се срещнем, ще му предам нова жизненоважна информация за убийството на Кенеди”, пише Олтманс.
Докато журналистът чака отговор от Белия дом, през юли 1977 г. Доналдсън му съобщава, че президентът Картър има на бюрото си доклад от Пентагона за заговор, готвен срещу самия него, и настоял Олтманс отново да иска среща. Ето какво разказва по този повод журналистът: “Видях се с президентския адвокат Кьоч на 29 август 1977 г. в 10 ч сутринта. Казах му, че моят източник не би ми позволил да говоря с никого освен с президента. На обяд същия ден свиках
пресконференцията в хотел
“Хилтън” във Вашингтон
и привлякох вниманието на медиите към съществуването на нов свидетел за убийството на Кенеди, който твърди, че знае кой го е поръчал. Не можех да разкрия името на Доналдсън и това подразни много от журналистите. Не ги обвинявам. В някаква степен тази пресконференция бе подранила.
Но от друга страна, се нуждаех от публичност, за да упражня натиск върху властите и да предпазя себе си. Доналдсън ме бе предупредил да бъда внимателен, защото убийците на Кенеди не биха се поколебали да гръмнат и мен.”
Дни по-къснохоландският журналист каца в Лондон. “На 4 септември се срещнах с ген. Доналдсън в хотел “Холидей ин” недалеч от Хийтроу. “Веднага му поставих ултиматум, че ако знае кой е поръчал убийството, той се явява съучастник на убийците, след като задържа информацията 14 г. Казах му, че не съм подготвен да чакам повече. Предложих му да организирам интервю по холандската NOS-TV, което ще бъде разпространено по цял свят. Накрая му заявих, че сме готови да му платим $ 100 000.” Доналдсън побеснял. “Заплаши да ме застреля, ако разкрия информациите, които ми е дал, дори, ако трябвало да отиде в затвора до края на живота си. Игнорирах заплахите, отлетях за Ню Йорк и на 8 септември 1977 г. застанах пред камерите на Ей Би Си за 14 минути. В предаването “Добро утро, Америка” показах снимка на Доналдсън и части от неговото писмо до сенатор Чърч и дадох подробна информация за
мистериозния българин,
превърнал се в US генерал
и холивудски продуцент”,
разказва Олтманс. В шоуто на Дейвид Хартман заявил, че разследването на данните, дадени от Доналдсън, е достигнало своя край и няма начин да разкрие дали той говори истината и дали твърденията му са подплатени с факти”, пише Олтманс. Два дни по-рано той предал записки от срещите с българина на щатското министерство на правосъдието и на комисията за разследване на убийства. Олтманс повторил, че българинът е получил американско гражданство от президента Рузвелт, който го ползвал в тайна мисия на Балканите. Новото било, че от услугите на българина се бил възползвал и президентът Труман.
“Престъпление като убийство на президент оправдаваше моята позиция. Нямах право като журналист да задържам информацията, която бях открил при разследването си, и да не я дам на правосъдното министерство и на комисията. Тази информация можеше да подпомогне да се разкрие престъплението на века”, казва Олтманс.
По-късно обаче никой не успява да открие мистериозния българин нито в САЩ, нито в Европа. Според Олтманс той изчезнал без следа, а източници от ЦРУ му казали, че Доналдсън е убит на 7 декември 1977 г. със 17 изстрела в главата и “тялото му няма да бъде намерено никога”. “Да, тялото все още не е намерено и нито дума не се е появила в пресата. Ако това е вярно, то добавя още един шокиращ нюанс към липсващия генерал, чиито показания можеха да помогнат да се разгадае убийството на Кенеди”, пише Олтманс в “Галерия”.
“Може Доналдсън да е реален и действително да знае нещо за убийството. Много по-вероятно е обаче да е бил пратен при Олтманс, за да го захрани с лъжи и да го дискредитира. Иска ни се да вярваме на историята на Доналдсън. Ако той изплува, “Галерия” ще му предложи да я разкаже”, пише в предговора към статията Флетчер Прути - ексофицер за свръзка между ЦРУ и Пентагона и редактор в “Галерия”.
Той вярва, че Доналдсън е или типичният герой за първа страница, или пионка с цел да предостави на Олтманс история, която може да бъде опровергана, за да се злепостави журналистът и други негови истински истории за убийството на Кенеди да бъдат омаловажени. “Това е умна и доста използвана тактика”, казва Прути.
Така или иначе, името и историята на българина Димитров-Доналдсън, гръмват и през годините започват да се предлагат с повече или по-малко словесна украса. Написаното в мемоарите на Олтманс обаче е нищо в сравнение с това, което се пази за българина в архивите на ЦРУ и ФБР.
Сред най-шокираните от разкритията на “24 часа” за Димитров бяха сестра му в България и дъщеря му във Флорида.
“Не знам какво да кажа. Изведнъж спрях да получавам писма от Митко, а после научих от вестниците, че си е сменил името на ген. Доналдсън”, каза сестрата Кирилка Манойлова, която живее в Лом и от години се опитваше да намери брат си някъде по света (виж интервю с нея на 54-а стр.).
Не по-малко смаяна от новината за баща си е 64-годишната дъщеря на Димитров, която “24 часа” откри във Флорида. Тя го видяла за последно, когато била на 17 г.
Коментари (0)
Вашият коментар