Мистериозният Димитров-Доналдсън е продукт на тайния проект “Артишок”?

Операция за контрол на ума го превръща неочаквано от враг в самозван служител на ЦРУ

Българинът Димитров е един от най-неочакваните резултати на тайния проект на ЦРУ “Артишок”.

Операцията за своеобразен контрол на ума, която проучва различни методи за разпит, възниква на 20 август 1951 г. от по-ранен проект на ЦРУ Bluebird (Синя птица - бел. авт.), а през 1953 г. започва да се нарича МКУЛТРА.

Проектът, ръководен от офиса за научни изследвания, изучава хипнозата, принудителното пристрастяване към морфин и последващото принудително оттегляне, както и използването на химикали и други начини за създаване на амнезия и други уязвими състояния.

За изненада, а вероятно и за ужас на самите експериментатори обаче, от враг на агенцията Димитров се превръща в самозван генерал, когото се чудят как да вкарат в правия път.

За прилагането на операция “Артишок” към българина разказва бившият служител на ЦРУ Морс Алън. Ето какво пише той в меморандум след среща с друг служител на ЦРУ по т. нар. “Случай Кели”.

“Кели, чието

истинско име

е Димитров,

е 29-годишен българин и водач на малка политическа партия в Гърция и работи за българската независимост”, му казал служителят. Той описал Димитров като “млад, амбициозен, ярък, но типичен балкански политик”. После разкрил, че месеци по-рано ЦРУ научило, че Димитров се готви да стане двоен агент на френското разузнаване, затова му пробутали информацията, че срещу него се готви убийство и за да го запазят, трябва да го пратят в гръцки арест.

В затвора той не само е подложен на разпит и мъчения, но става свидетел на същите методи, прилагани към други. След 6 месеца гръцките власти казали на ЦРУ да си го вземе и понеже нямало къде да го закарат, го пратили в

тайния център за

разпити във Форт

Клейтън в Панама, където пращали други двойни агенти. Там Димитров отново бил подложен на жестоки разпити, а после - определен като психотичен пациент, нещо, което Алън опровергава, и пратен в строго охранявано болнично отделение. След няколко месеца Димитров станал сериозен проблем за ЦРУ, разкрива документът. Българинът бил вбесен от лечението, което му прилагали и настоявал да бъде освободен незабавно. Според информацията той

притежавал

безспорен

интелект

и наблюдателност и понякога вкарвал служителите на ЦРУ в нежелани разговори. Отначало мислели да го освободят и да го пратят при негов приятел във Венецуела, но после се отказали от идята, защото преценили, че е настроен враждебно към ЦРУ, затова аганцията почнала да обмисля подход от операция “Артишок” с надежда да го преориентира в своя подкрепа.

Медикаментите трябвало да се прилагат във военната болница в Панама. Авторът на документа предполага, че трябвало да бъде използвана стандартна наркохипнотична техника, но това не давало гаранция за желаната промяна и можело да отнеме време.

Така или иначе, през март 1952 г. Димитров е подложен на методите на операция “Артишок” за около 5 седмици.

Изглежда, вриянието е толкова силно, че от проблем на ЦРУ Димитров се превръща в човек, който сам се асоциира с агенцията.

Кирилка Манойлова, Лом:
Пращаше ни
“витаминчета”
Така Димитров
наричал парите,
които провождал
на семейството
си в България,
разкрива сестра
му, която започна
да го търси
чрез “24 часа”

През 2009 г. българската сестра на Димитър - Кирилка Манойлова от Лом, започна да го издирва чрез “24 часа”. “Брат ми Димитър Адамов Димитров е роден на 7 май 1924 г. в с. Медковец. Напуска България през 1947 г., установява се временно в съседна Гърция”, пишеше жената. По думите и след 1951 г. брат й заминал за САЩ. “Писмата от него получавахме чрез други българи, много рядко. Последните бяха от Лос Анджелис”, споделяше Кирилка. След 1989 г. тя направила няколко опита да го открие чрез Червения кръст, американското посолство и МВнР, но без успех. “Неизвестността му бе голяма болка за майка ни. Сега е терзание и за мен. На 73 г. съм с увредено здраве. Крепи ме само надеждата, че някой ден ще разбера истината за него, преди да затворя очи завинаги”, сподели тогава жената.

Когато 4 г. по-късно разбира, че сме намерили името на брат и не само в смъртните регистри, но и в архивите на ЦРУ и ФБР, жената е повече от изненадана. Най-после това ще сложи край на загадките и съмненията за живота и смъртта на брат и, които витаят близо 30 г.

- Кога за последен път получихте писмо от брат си, г-жо Манойлова?

- Не мога да си спомня точната година, но беше преди 1989 г.

- Често ли ви пишеше той?

- Не много често. Като пишеше, ни пращаше витаминчета, както наричаше доларите, които слагаше в пликовете.

- Кога започна да ви праща “витаминчета”?

- Още с пристигането си в Америка.

- Писмата не бяха ли задържани?

- Получавахме ги нелегално, чрез едно семейство в София и една жена от Варна. Но после изведнъж писмата спряха.

- Сигурна ли сте, че бяха от него?

- Да, познавах по почерка.

- Какво пишеше брат ви?

- Най-различни неща. В едно от тях ми писа, че много се радва, че е станал вуйчо.

- Как се подписваше?

- С неговото име.

- Кога за първи път чухте, че е сменил името си на Доналд Доналдсън?

- Прочетох в “За рубежом” преди много години.

- Изненада ли ви написаното, че е генерал и че е знаел кой е убиецът на Кенеди?

- Да, определено.

- Откъде дойде последното писмо на брат ви?

- От Лос Анджелис.

- Помните ли адреса?

- Не, всички писма останаха на тавана на старата ни къща в Лом, която дадохме за ново строителство. После заминахме на село и като се върнахме, нямаше и помен от нея. Не знам дали някой е намерил и прочел писмата, или са изгубени при разрушаването на къщата.

- Имаше ли адрес?

- Не, в едно от писмата съобщаваше, че не може да даде адрес, защото такава му била работата.

Дъщерята Дафне Рослан, Флорида:

Видях татко за последно на 17 г.

Преди време разбрала, че има брат
във Вирджиния и сестра в Гърция

“О, боже, как успяхте да ме намерите? Току-що получих писмото ви и съм в шок. Толкова ви благодаря, че се свързахте с мен. Да, аз съм Дафне Димитроф, родена на 29 ноември 1949 г. в Атина. Димитър е мой баща.” Това са първите думи на дъщерята на Димитър, която откриваме във Флорида.

63-годишната жена разказва, че майка и Флора и баща и се оженили на 28 февруари 1949 г. в Гърция. Дъщерята винаги е мислела, че името му е Димитри и като го виждала изписано Димитър, предполагала, че е грешка.

След толкова години не може да повярва, че българската сестра на Димитър е все още жива и я търси. “Странно е как миналото изведнъж се намества в настоящето, а годините между тях изглеждат нереално”, казва жената.

Тя няма търпение да се свърже с леля си в България. “Искам да науча всичко за татко и семейството му! Винаги съм знаела малко, особено за времето преди да дойде в Гърция и да срещне майка ми. Сега изникват още повече въпроси", обяснява дъщерята.

Новините от България преобръщат дните й. “Колко много спомени възкръснаха в съзнанието ми, за които не бях мислила с години!", възкликва Дафне. Тя с тъга научава, че баща й е починал през 1985 г. и няма да може да го види никога. Срещнала го за последно, когато била на 17-18 г., и то за кратко. “И когато бях малка в Гърция, и когато дойдохме в САЩ, все го виждах за кратко", споделя жената.

След като баща й и майка й се разделили, в дома им в Балтимор пристигнали хора от ФБР. “Питаха за него, но не знаехме нищо. Мама почина през 1997 г., без да се вълнува от него. Бе огорчена, че той има много жени, още докато бяха женени, а тя работеше, за да издържа семейството. Бяха от различни планети - тя много красива, а той много умен и интелигентен, но не бяха един за друг", казва дъщерята.

През 1995 г. с нея се свързал човек от Вирджиния, който и казал, че и е полубрат. “Баща ми срещнал майка му в Ню Йорк, но после се разделили и не го видели повече. Брат ми се надяваше ние да знаем нещо”, казва Дафне. Освен него разбрала и за сестра в Гърция