Париж ще види Александър Македонски в Преславското съкровище

За уникалната находка, която ще гостува в Лувъра, разказва доц. д-р
Бони Петрунова, която в момента ръководи Националния исторически музей

Находките от съвместните българо-френски проучвания в Созопол и царските бижута от Преславското съкровище ще бъдат показани в залите на Лувъра. Това съобщи директорът на парижкия музей Жан-Люк Мартинез, след като подписа нов договор за изложби с българския министър на културата Боил Банов.

След тракийските съкровища, които бяха в световния музей през 2015 г., сега

акцентът на новите

изложби ще са

ценности от времето

на Първото българско

царство

Те ще бъдат показани през следващата година. През 2019 г. пък в Лувъра ще има изложби с предмети от историята на България през ХVI-ХVII век.

Акцент ще е Преславското съкровище. За него разказва пред “24 часа” лично директорката на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, която ще отговаря за експонирането му в Лувъра Тя е един от най-големите познавачи на енергията и магията на накитите.

Защо и кога са укрити дворцовите накити от Велики Преслав? “Може би първото нещо, което е направил първобитният човек, когато се е осъзнал като личност, е да се опита да разкраси тялото си. Той използвал богатството на природата - цветя, мидички, цветни камъчета, кост. После се научил да обработва материалите и

сам да произвежда

накити

В обичаите на българите и обредите, които извършвали, обеците, гривните, пръстените, пафтите играели активна роля. Така например при погребение на жена задължително тялото се украсявало с личните ѝ накити. Вярвало се, че ако след това се открие бижу, което е стояло в гроб, то има магически функции. Ето защо така нареченото Преславско съкровище е колкото богато, толкова и наситено с енергия.

Съкровището е открито през 1978 г. в местността Кастана, която се намира на северозапад от руините на Велики Преслав. Накитите са били поставени в кожена торба или ковчеже, облицовано с кожа, пъхнато след това в каменната пещ на вкопано в земята жилище. През есента на 1977 г. по време на дълбока оран машините разбиват пещта и разпиляват украшенията из угарта. Те останали там през цялата зима, а през пролетта много от предметите са намерени от местните хора, които ги предават в музея “Велики Преслав”.

Преславското златно съкровище или поне тази част от него, която е възстановена, съдържа части от диадема, огърлица, части от друга огърлица, няколко различни масивни обеци, пръстени, златни апликации за дрехи, скъпоценни камъни и перли, копчета, сребърни византийски монети.

Диадемата, огърлицата и някои обеци са изпълнени в

изключително

скъпата и сложна

техника на клетъчния

емайл,

работа на императорското ателие в Константинопол, и представляват паметници на културното ни наследство със световно значение. При направата на цялото съкровище са използвани всички сложни златарски техники - ажурна изработка, гранулация, филигран. Изследователите са единодушни, че всички украшения са били изработени през Х век.

От диадемата са открити няколко плочки, което дава възможност тя да бъде възстановена в цялата ѝ красота. На централната плочка е изобразен Александър Македонски на колесница, теглена от митични животни. Останалите плочки на диадемата са украсени с кучета - птици (сенмурви) и грифони. Огърлицата е съставена от 13 правоъгълни златни плочки, съединени със синджирчета. От нея се спускат седем капковидни медальона с различна украса. Върху централния медальон на огърлицата е представено едно запомнящо се и въздействащо изображение на молещата се Богородица (Оранта). На другите с разноцветен емайл са представени светци, птици,

флорални мотиви. Самите медальони са обрамчени с нанизи от черни перли. За да запази блясъка си, за да не “умре”, черната перла се нуждае от човешка топлина, като най-добрият начин е уредниците да слагат великолепното бижу на врата си.

Смята се, че тези

прекрасни творения

на природата са

символ на чистотата

и съвършенството. В Ориента перлите са свързани със сълзи на ангели, русалки или митични самодиви. В Цейлон легенда разказва как сълзите на Адам и Ева създали езеро, в което се раждат перли - бели или розови от сълзите на Ева, а по-благородните и редки сиви или черни - от мъжките сълзи на Адам.

Преславската находка е най-голямото откритие, което ни дава представа за богатствата на Първото българско царство. Скъпоценните женски накити са една малка част от така наречената дворцова ризница - съкровищницата с царските знаци на властта.

От историческите извори е известно, че през 971 г. император Йоан Цимисхий заграбил част от тези инсигнии като военни трофеи. Възможно е при нашествието на византийците някой да се е опитал да спаси част от накитите, принадлежали на преславска принцеси.

Заровени в земята, те престояли там до ХХ век, което показва, че българската принцеса не е могла да се върне и да си ги вземе.

Очевидно укривателите на съкровището също са загинали и са отнесли тайната за драматичните събития, коментира Петрунова.

Днес това изключително произведение на ювелирството изкуства се съхранява в трезора на археологическия музей “Велики Преслав”.

Докато царските бижута и останалите артефакти от българските царе до XIII в. са в Лувъра,

у нас ще има

изложба на 60 ценни

ренесансови платна

от колекцията на парижкия музей, предвижда споразумението между Лувъра и Министерството на културата.