Всеки къса парчета от многострадалното ни отечество
След Освобождението България стана баница, от която гладните комшии късат парчета. Татковината ни се сви като степана черга, но още има мераклии да я дърпат.
Сърбите лапнаха Македония и Западните покрайнини. Гърците откъснаха Западна Тракия, а турците - Източна. Румънците сложиха ръка на Северна Добруджа и продължават да се облизват за Южна.
Санстефанският мирен договор от 1878 г. начерта територията на младата държава почти в етническите граници на българското племе.
Според документа Тракия е наша с изключение на Гюмюрджинско и Одринско.
Македония също
е в пределите
на страната
без Солунската област и Халкидическия полуостров. България получаваше излаз на Бяло море от устието на Струма до Буругьол.
Берлинският договор жестоко бастиса националните идеали, но през 1886 г. Великите сили признаха съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Балканската война трябваше да завърши националното обединение и Лондонският мирен договор от 17 май 1913 г. наистина го стори.
След Междусъюзническата война
власите ни щипнаха
Южна Добруджа
Сърбите и гърците гушнаха съответно Вардарска и Егейска Македония, а за десерт византийците прибраха и Солунско. Победена Турция си върна Източна Тракия, а целият кяр за нас остана Западна Тракия и долините на Струма и Места с района на река Струмица в Македония.
През 1915 г. в София е сключена Конвенция за поправка на българо-турската граница. Според нея южните съседи ни харизват 2587 квадратни километра по долното течение на Марица. Пазарлъкът обаче е да влезем в лагера на Централните сили и да обявим война на Сърбия.
България наистина се включва в Първата световна война и победена отива в парижкото предградие Ньой да види какво още ще й вземат.
Ньойският диктат
ни реже
11 278 кв. километра
Турският армаган от 1915 г. заедно със Западна Тракия остава под окупацията на съглашенците. България се отказва от всички свои права върху територията на Тракия.
Румъния отново си взема освободената през войната Южна Добруджа, а Сърбия откъсва Западните покрайнини. Те включват Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 от Видинско.
В Париж не
ни върви
и ние пак сме в сепарето на победените след Втората световна война. Сега обаче отечеството е наедряло, защото през 1940 г. с Крайовския договор сме си върнали Южна Добруджа.
След като България се е разширила на север, редно е да я ампутираме от юг, преценява гръцката делегация. Елините искат “стратегическа поправка на границата”, за да могат да се защитават от опасния съсед. Те пледират за една десета от територията на родината!
“Разбира се, че от стратегическо гледище Стара планина би давала още по-големи предимства”, иронизира ги нашият делегат Васил Коларов.
Византийският
номер
не минава,
но и досега гърците се смятат ощетени от Парижкия мирен договор, който потвърждава българските граници от 1 януари 1941 г. Затова се мръщят на гордия лъв пред НДК.
Сърбите пък продължават да асимилират Западните покрайнини. Те намалиха изучаването на български език в тамошните училища на 2 часа седмично. Освен това съседите гледат насам и мечтаят за държавата на крал Стефан Милутин.
В софийския храм “Св. Неделя” лежат мощите на нашия средновековен владетел, припомнят шовинистите. Кральовите кости викат да ги освободим, палят фитилите те.
Българо-румънската
граница
е потвърдена
с двустранен договор от 1947 г. Преди да станат членове на ЕС, двете страни отново подписаха за липсата на териториални претенции.
Най-кротка като че ли е Турция. Тя отдавна е обезбългарила Източна Тракия и залага на мюсюлманското малцинство отвъд северната си граница.
Троянският кон е за предпочитане пред териториалните претенции, мъдро отбелязват стамбулските стратези.
Коментари (0)
Вашият коментар