Българският заговор за ликвидиране на Хитлер

Наш човек предлага на англичаните да го отвлекат със самолет

Много са опитите да бъде ликвидиран Адолф Хитлер. Закрилян от сатаната, фюрерът винаги оцелява. Ние също полагаме усилие за премахване на архизлодея. Документите около тази история се съхраняват в британските секретни архиви.

Главни герои са българин, германец и англичанин. През декември 1940 г. един мистериозен нашенец на име Киров отива при полковник Александър Рос. Той е военен аташе на Великобритания в София. Доверява му, че е във връзка с

Ханс Баур, личния

пилот на Хитлер

Двамата са заедно от 1932 г., когато фюрерът първи в политиката прави предизборна кампания със самолет. Следващата година вече е райхсканцлер и Баур е неговият официален пилот.

Киров твърди пред Рос, че първият сред германските авиатори е женен за дъщеря му. Чрез нея имал информация за пукнатини в нацистката вяра на Ханс. Нещо повече, той бил склонен на предателство!

Възможно е, уверява Киров, фюрерът да бъде отвлечен със собствения му самолет. При полет до някоя точка на Третия райх машината да кацне някъде на мъгливия Албион. Нужен е само подробен план за операцията, допълва българинът.

Сикрет сървис

е заинтересован

Навсякъде по света дипломатите са шпиони. Александър Рос и Ейдън Мериуел не са изключение. Вторият е помощник военновъздушен аташе у нас.

“Да, срещал съм се с Киров веднъж в София - признава Ейдън. - Тогава не знаех името му и предполагам, че никой в посолството не го е знаел. Той приличаше на човек, свързан със земеделски труд, на селянин. Показа ни снимки на Баур, които ние изпратихме в Лондон.”

Операцията се проваля на 1 март 1941 г. На тази дата се присъединяваме към Тристранния пакт до Рим, Берлин и Токио. В знак на протест нашият пълномощен министър в Лондон подава оставка. Външният министър Иван Попов веднага я приема.

Премиерът

Богдан Филов

пише в дневника си:

“Много съм доволен, че по този начин се отърваваме от този неуравновесен човек, който се чувства повече англичанин, отколкото българин.”

“Такова поведение има и Буров - продължава Филов, - който след присъединяването казал пред английския военен аташе Ross, че България заслужава да бъде унищожена, а г-жа Бурова плакала със сълзи. Жалко, че Буров поради своята страст към картите винаги се е събирал с най-големите шпиони от легациите.”

Христоматийна истина е, че британците отначало губят всяка война и в крайна сметка я печелят. Ние пък винаги сме впрегнати в колесницата на поражението. Така е през Балканската, Първата и Втората световна.

Британската

мисия

се оттегля

Неин глава е пълномощният министър Джордж Рендел. На 5 март Богдан Филов хроникира:

“В 10 ч дойде Rendel официално, в жакет и цилиндър, да ми връчи нотата за “оттеглянето” на английската мисия. Започна най-напред с това, че Англия винаги е била загрижена за нашата независимост и за нашия неутралитет. Обаче напоследък с нашето поведение ние сме нарушили този неутралитет, по която причина той получил нареждане от своето правителство да ми връчи нотата, адресирана до Попов, която почна да ми чете.”

Дипломатите заминават със специален влак, в който вероятно е и нашият Киров. Окончателното скъсване с бъдещите победители става с така наречената символична война.

Обявихме я на САЩ и Англия на 13 декември 1941 г. Символична, защото двете велики сили били далече!

Борис III лети

със самолета

на фюрера

Всеки път, когато Хитлер вика царя на среща, му праща своя “Кондор”, пилотиран от Ханс Баур. Полетите се пазят в тайна като този на 17 ноември 1940 г.

Началникът на въздухоплаването ген. Васил Бойдев разказва: “Царят ми се довери, че утре заминава със самолет, но никой да не знае, преди да се е върнал от Германия. След обяд в 16-17 ч ще дойде самолетът, изпратен от Хитлер. Скроихме следния план, в който главното действащо лице ще бъда аз.”

Конспирацията включва местене на машината от летище “Божурище” на летище “Враждебна”. Настаняване на екипажа в хотел “България”. Заблуждаване на нашия персонал и прочее.

“Операцията се изпълни, както беше замислена. Самолетът отлетя в осем часа и двадесет минути. Тайната се запази”, доволен е генералът.

Последният атентат

срещу Хитлер

е на 20 юли 1944 г.

Заговорниците поставят куфарче с взрив в щабквартирата на фюрера. Бомбата помита всичко, но служителят на сатаната оцелява с леки изгаряния и драскотини.

Това, което другите не могат да сторят, Хитлер извършва сам. Самоубива се на 30 април 1945 г. Ханс Баур се опитва да избяга, но е прострелян в краката и десният е ампутиран. Десет години е в съветска каторга, после още две във френски затвор.

През 1957 г. се прибира в Западна Германия и пише спомени. В тях няма и дума за “българската следа” в неговата биография. От което покълват въпросителни и легенди.

Най-фантастичната е, че Киров бил Никола Гешев. Хванал се на бас да докаже, че британските секретни служби са лапнишарани. Ако е така, нашите са каракуди.

Борис III го нарича

“злонравна крава”

Историческо отвращение изпитва Борис III към Адолф Хитлер. Тази погнуса е на аристократа към лумпена, на трезво мислещия към умопомрачения. Царят нарича фюрера “злонравна крава”, “фелдфебел” и “бояджия”, защото на младини се имал за художник.

Политиката налага обаче двамата да се срещат. Съдбоносна е визитата през 1938 г., когато човечеството тръпне от страх пред нова световна война. Хитлер вече е сложил ръка на Австрия, готви се да прилапа и Судетската област в Чехословакия.

Към Австрия

Великите сили

нямат ангажименти,

но за чехите ще се застъпи Франция. Това ще повлече крак, Съветският съюз и Англия също ще се намесят. Великите обаче се ослушват. Хем искат да озаптят фелдфебела Адолф, хем не им стиска.

За мисията на Борис най-много знае дворцовият хронист Георги Ханджиев. Той придружава царя при всичките му пътувания и си води записки. Ханджиев сочи, че потеглят от София на 7 август 1938 г.

“На 9 август пристигнахме в двореца “Санта Ана ди Валдиери”, гдето летуваше италианското кралско семейство и гдето по-рано бе отишла царицата. На 14 август царят и царицата заминаха за Швейцария и прекараха на почивка в Кандерщен и Цюрих. На 27 август напуснахме Швейцария и на другия ден бяхме в Пиза - двореца “Сан Росоре”. Почивката в Италия царят използва, като на 31 август с автомобил замина за Рим, за да се срещне с Мусолини.”

На 5 септември

августейшите

туристи пристигат

в Лондон

“Когато Чембърлейн разбра, че сме в Лондон, покани Борис на разговор, който му се струваше от всяка гледна точка полезен и навременен”, разказва царица Йоана. Според нея британският министър-председател бил разстроен заради провален дипломатически сондаж с райха.

Хитлер третирал Чембърлейн “почти като досаден просяк”. Освен това крайните консерватори, начело с Чърчил, се подигравали с неговия чадър и палто на фона на блестящите нацистки униформи.

Унизеният намеква, че иска помощ от Борис. “Британският премиер знаеше за традиционните добри отношения между България и Германия и вероятно разчиташе също и на възможното влияние на роднинството с кралската династия в Италия”, пише Йоанна.

Борис усеща накъде

дърпа англичанинът,

но си казва: “Мина ми през ума българската пословица, че когато атовете се ритат, разумно е магаретата да стоят настрана, за да не си изпатят.”

Този проблясък е документиран от парламентарния шеф Стойчо Мошанов. Стойчо твърди, че Борис му е доверил “тайната мисия” от игла до конец. Царят бил люшкан от колебания. Дали да си направи оглушки, или да се мушне между “атовете”?

Сантименти към чехите разнежват владетеля. Той си спомня за своя учител Иван Брожка, за Ярослав Вешин, който го е рисувал, за президента Томаш Масарик, комуто е гостувал.

Това наклонява везните в полза на действието: “Реших при уговорената втора среща с Чембърлейн да му подам пръста си, като загатна за евентуално пътуване в Германия, за да посетя престарелия си баща. Чембърлейн веднага използва тая възможност и ме помоли в името на запазване политическия и социален мир в Централна и Източна Европа да се срещна с Хитлер и му потвърдя съобщеното му по дипломатически път английско становище.”

Царят слага в куфара

най-важния коз:

шантажа с червената опасност и на 15 септември заминава за Париж. Тук се среща с премиера Едуар Даладие и с външния министър Жорж Боне. “На 18 септември напуснахме Париж за Цюрих и оттам за Кобург, гдето бяхме на 20 септември на гости на бившия цар Фердинанд”, хроникира следващите стъпки Ханджиев.

От фамилния замък Йоанна тръгва за Италия, а Борис и Ханджиев отиват в Берлин. Царят и фюрерът си стискат десниците, пратеникът казва за какво е дошъл. Тогава Адолф Хитлер поема дълбоко въздух и започва да говори…

“Не ми беше възможно да пресека половинчасовия му монолог - оплаква се Борис. - Като завърши, запитах го дали има предвид възможността за намеса на

Съветския съюз,

съюзник на

Чехословакия,

при развитието на събитията и последствията, ако вследствие на съветската намеса Германия бъде принудена да се съгласи на компромисно мирно разрешение на конфликта.”

“Хитлер отговори, че шантажът с болшевишката опасност бил вече изтъркана грамофонна плоча - предава реакцията емисарят. - Той също, с по-голямо основание, би могъл да си служи с нея, но бил уверен, че естествената западна солидарност ще надделее над страстите и съветската намеса ще бъде избягната.”

Царят остава с впечатлението, че фюрерът е “злонравна крава” от рядка немска порода. Все пак той съумява да сложи

временен намордник

на добичето

“Изпратих Ханджиев обратно в Лондон с писмо до Чембърлейн, в което изложих заключенията ми от разговора с Хитлер: Судетската област трябва да се пожертва, за да се спаси чехословашката държава и мирът в Европа”, разказва Борис и добавя: “В отговор получих от Чембърлейн топло благодарствено писмо.”

Плод на всички тези усилия е Мюнхенското споразумение. На 30 септември 1938 г. в баварската столица слагат парафите си Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини.

Четиристранното съглашение обаче е много крехко. “Само след шест месеца - 15 март - Хитлер вдигна във въздуха цялата постройка, изградена със спогодбите в Мюнхен”, пише Стойчо Мошанов. Става дума за нахлуването на германски войски в Чехословакия през 1939 г.