Селското магаре се превръщало в кон в игрите на малкия Стефан Вълдобрев

За първи път се качил на сцената
с две парчета на Елвис Пресли

Като повечето си колеги и Стефан Вълдобрев ще посрещне новата година, работейки, но не само. С бандата си “Обичайните заподозрени” са поканени да участват в концерта на площада в Пловдив. А след като приключат изпълненията им... още не са го решили, но със сигурност ще се забавляват някъде. До посрещането на празника имат още два концерта. На 19 декември ще пеят в Плевен, а на 27-и официално закриват сезона с голям концерт в столичен клуб.

Музиката и актьорството все вървят ръка за ръка при талантливия артист. И двете са негова страст още от детските му години. Бил на 6 години, когато родителите му го записали на уроци по пиано. Като повечето момчета обаче и на него

акълът му все

бил в топката

и се чудел как да се измъкне, за да рита с приятели. Сега обаче е благодарен за настойчивостта на семейството му. След някоя и друга година уроците по пиано все повече взели да му натежават, с ученическия живот започнали да го занимават други интереси. И родителите му предложили да си избере различен инструмент, спрял се на китарата заради любимия рокендрол, мислел, че ще е електрическа. Оказала се класическа, но пък той се влюбил в нея и ходел с огромно удоволствие. “Бях на 15 г. и попивах всичко много жадно. Промениха се възприятията ми”, разказва Стефан Вълдобрев. Научил две парчета на Елвис Пресли и се качил на сцената на празника на художествената самодейност в училището. Още на първите акорди усетил как всички погледи на момичетата се приковали в него. Тогава си казал, че оттук нататък ще се занимава с това.

Китарата се оказала и част от учебния му процес, докато бил в езиковата гимназия в родния си град Стара Загора. “Бях много разсеян, имам такъв проблем, че вниманието ми е фокусирано върху нещо до 25-30 минути максимум, след това започвам да гледам през прозореца и нито приемам, нито предавам. В училище беше точно така. Учителите ми намериха цаката”, разказва актьорът певец. Давали му да вади текстовете на английски песни и на другата сутрин да ги представи пред класа, обяснявайки новите думи в тях. Tака научил и езика. “В театъра ти минава номерът, там са свикнали, че ние сме като дечурлига”, добавя Стефан Вълдобрев.

В горните класове негови съученици посещавали театрална трупа, а той искал да опита от всичко. Отишъл с тях и му харесало, защото актьорската работа съчетава всичко останало, което го вълнува. А сред интересите му била и поезията, пишел стихове, ходел и на такива кръжоци. Всъщност първите му изяви, свързани с изкуство, били публикации на негови стихотворения. Отпечатвали творбите му в “Септемврийче”, “Родна реч”, “Пулс”. Поезията обаче е нещо самотно, с китарата пишел музика за текстовете си, но в един момент видял, че сцената обединява всички негови страсти.

Към актьорството се насочил и заради многобройните филми, които е изгледал като дете. Летните ваканции прекарвал в село Шейново и с останалите хлапета от махалата не пропускали лента за индианци и каубои. След всяка прожекция се събирали и разигравали видяното на големия екран. Стефан се заемал с отговорната задача да е режисьор. Яхвали магаре вместо кон,

скубели кокошките,

за да се накичат с пера, дрянови пръчки ползвали за лъкове, а от дръжките на метлите дялкали стрели. Бабите, естествено, се карали, но това нямало как да спре въображението на децата. Спомня си как филмът “Кръвни братя” свършвал с много вълнуваща сцена - главните герои леко срязвали китките си и допирали окървавените си ръце една в друга, за да станат кръвни братя. С момчетата повторили дори тази сцена. След време дечурлигата се запалили по френските филми с Жан-Пол Белмондо и Ален Делон. Разигравали и тези ленти.

По онова време не го привличат комедиите, но вкъщи разигравал новогодишните програми. “Когато семейството ми се събираше с приятели, ме караха да имитирам Тодор Колев, Стефан Данаилов... Използваха ме като домашен ентъртейнмънт”, смее се актьорът.

Първата му банда е в ученическите години. В мазето на читалището ходел на уроци по китара, на втория етаж бил театралния състав, а на тавана репетирал с групата си. Заедно свирели четири момчета, правели

странна нахална

музика,

претенциозна

Типично за възрастта си мислели, че ще направят уникални неща. Бандата се казвала “Алея Аля” - от името на момиче, в което Стефан бил влюбен по онова време. В парчетата си вмъквали рок, прогресив, фолклор и мелодии в стил “Пинк Флойд”. Паралелно с групата Стефан свирел и сам, свои си неща, имал няколко концерта в Стара Загора.

След като завършил гимназията, се записал да учи английска филология, но само за около месец, за да не влезе в казармата. Кандидатствал във ВИТИЗ и след като го приели, директно се прехвърлил. В началото родителите на Стефан все се страхували от пътя, по който е тръгнал, и не разбирали защо се е насочил към актьорството и музиката. В същото време му имали доверие и му давали свободата да взема сам решенията. А след време не е имало нужда да го потупат по рамото за правилния избор, когато вече виждали успехите му. “Тези неща се усещат - емоцията в очите им... Като видиш, че започват да събират плакати, статии от вестници...”, казва музикантът.