За първи път в уникална фотоизложба 140 мига на доброволци, свещеници и военни лекари за 140 г. от Освобождението
Първите 300 са от Южна Бесарабия
300 души - главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия, са първите български опълченци. Те влизат в състава на първата редовна част на Българското опълчение, образувана в Кишинеу през пролетта на 1877 г.
Решението за създаване на Българско опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. в двореца “Ливадия” в Крим от руския император Александър II. То трябва да оказва съдействие на руските войски чрез поддържане на реда в освободените български земи, да изпълнява охранителни, спомагателни функции, да защитава населението от турските набези. По време на Руско-турската война (1877-78 г.) опълченците са винаги напред - в разузнаването и на бойната линия.
Над 4000 доброволци са въоръжени, облечени и настанени в палаткови лагери в Кишинев и Плоещ. Всички са зачислени на топла котлова войнишка храна в казармите. Сформирани са три пехотни бригади с по 2 дружини, всяка от които с по 5 роти.
Тази и други любопитни истории от Българското опълчение разказва Тошо Пейков по необикновен начин - с фотоизложба “Епопея за незабравимите български опълченци”. Повече от година бившият царски депутат и лидер на движение “Оборище” обикаля архивите на институции, музеи и галерии от цялата страна. Поставя си сложна задача -
да събере възможно
най-богат
документален и
фотоархив за
Българското опълчение
И успява. Резултатите са повече от впечатляващи - 140 фотографии, които пресъздават живота и настроенията на българите в годините на освободителната война. Защо точно 140? Защото тази година се навършват 140 г. от Освобождението.
Едногодишният му труд ще бъде показан в уникална фотоизложба, която ще бъде открита навръх рождения му ден 17 януари в галерийното пространство около Триъгълната кула към Регионалния исторически музей на София.
Да опази историята и паметта българска жива - на това се е посветил Пейков в последните години, след като остави политиката зад гърба си и се пенсионира от фонд “13 века България”. Рови се из архивите, документира, снима, автор е на над 15 книги, пише дори сценарии за филми.
През последната година прекарва дни наред в Държавна агенция “Архиви” и в Националната библиотека. Обиколил е музеите не само в столицата, но и в Русе, Плевен, Стара Загора, Карлово, Копривщица, Разград, Габрово, Кюстендил, Трявна. Използвал е материали от архивите и на Министерството на отбраната, на БТА. В поредното си историческо приключение не е сам - помага му историкът Димитър Пиронков.
Пейков стигнал дори до Русия.
Едни от интересните си
снимки получил от
Третяковската
галерия в Москва
и Военноисторическия музей на артилерията в Петербург. Уникални са и 60 архивни фотографии, които са оцветявани на ръка от сътрудничка на Пейков Мартина Цветанова. Той е реставрирал повечето от фотографиите с помощта на Христо Елезов и Емил Трайков. Снимки от личните си архиви му предоставят и известни творци като фотографа Иво Хаджимишев, художниците Александър Въчков и Васил Горанов.
Към всеки от 140-те фотоса е разказана и неговата история. А на големи пана Пейков е подготвил текстове за ключови моменти от българската история, предхождащи Руско-турската война, за зараждането и формирането на Българското опълчение. От тях научаваме още, че в редиците на опълченците са включени българи от 14 до 65-годишна възраст, а подборът им е извършен от “Комисия за приемането на доброволци” начело с българина на руска служба Иван Степанович Иванов, майор Миних и д-р Константин Везенков.
Историята на опълчението е подкрепена с автентични разкази на опълченци, с техни портрети и групови снимки. Представени са и образите и бойните биографии на командирите на Българското опълчение - руснаци и българи, бъдещи бележити военачалници. С уникални портрети са представени застъпниците за българската кауза - Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Дмитрий Менделеев, Оскар Уайлд, Уилям Гладстон, Джанюариъс Макгахан, Джузепе Гарибалди, Виктор Юго и др.
Пейков е отделил специално внимание на свещенослужителите по дружини, както и на лекарите и медицинския персонал във войната. В експозицията са
включени и няколко
малко познати
фотосрещи на цар
Борис Трети с
български опълченци,
извадени от архива на Пресфото-БТА. А на откриването на изложбата е поканен цар Симеон Втори.
Изложбата ще може да бъде видяна в галерията на бул. “Княгиня Мария Луиза” от 16 до 18 февруари.
Коментари (0)
Вашият коментар