Нови мадони извайва Валентин Старчев в тишината на ателието си

Донка Павлова - живопис като отломки от друга планета

Две рецензии в рубриката ни "Критически ъгъл" от акад. Светлин Русев

В рамките на няколко дни акад. Светлин Русев откри две изложби. (Вижте неговите слова при представянето им, предоставени специално за “24 часа”. Публикувани са без редакторска намеса - б.р.)

Тази в галерия “Райко Алексиев” (ул. “Раковски” 125) е на скулптора проф. Валентин Старчев и показва нови негови работи, сътворени в тишината на ателието му. Между тях са “Мадона”, “Орфей”, “Пророк”, “Светлина” , “Нощ”, “Градът I и II”.

В края на миналата година в новото пространство на столичната галерия “Арте” на ул. “Бузлуджа” 31 в изложбата си “Забравен дом” маестро Русев направи предварителна “рисувана” рецензия за своя приятел, показвайки огромната картина 2 на 2 м, посветена на неговата съдба и тази на паметника му “1300 години България”, наречена “Възнесение”.

В галерия “Българи” (бул “Дондуков” 73) може да се види изложбата на Донка Павлова, която акад. Русев приветства. Художничката, дъщеря на неговия приятел - поета Константин Павлов, е била и модел на твореца. После го портретува. Донка Павлова рисува напук, защото почти цялата ѝ енергия отива да ръководи Художествената гимназия “Акад. Илия Петров”. Не ѝ е лесно.

Eто и неговите думи при откриване на изложбите.

Нови мадони извайва Валентин Старчев

Изправени сме пред събитие, което надхвърля собствения си смисъл и значение. Тази изложба е колкото изложба на Валентин Старчев, в определен смисъл и продължение на проблемите, с които ни срещна преди две години, толкова и наша изложба, на всички, които изстрадаха разрушаването на паметника “1300 години България”, на всички, които разбраха, че беше извършено едно духовно и историческо покушение над националната ни памет!

Това е изложба на всички, които обичат и живеят с непреходните стойности на пластическата форма и знаят цената и достойнствата на нейната дълбочина и сила.

Времето преосмисля

определени събития, и вече освободени от спекулативни политически и обществени манипулации, ги канонизира като национална памет.

Каквото и да прави Старчето, след унищожаването на това изключително произведение, с което съизмерваше националната ни култура с най-доброто, което времето ни е създало, всичко ще бъде свързано, всичко ще бъде част от тази духовна драма! Има неща, които не се забравят! При жив, в творческата си сила автор, да посегнеш на родено от него произведение, да го оставиш на произвола на разрухата и публичното обругаване, да режеш живо месо от душата на твореца, това не се забравя! И след нас и тези след нас,

духовните рани остават

в националната

ни съдба

Познавам цялото развитие на Старчето и неговото движение през времето, през всичките му временни и по-трайни обществени и творчески превъплъщения. От ателието на Марко Марков в Академията, от първия успех в Първата младежка изложба, до всичките като по правило отхвърляни от журитата произведения, до тяхното по-късно адмиративно приемане.

В определен смисъл Валентин Старчев е път в съвременната българска скулптура, по който мина преди всичко нейната пластическа свобода, духовна дълбочина и авторска независимост. Творчеството му беше не само пример за разбирането на скулптурата като архитектурно-пластичен синтез, но и изпитание и проверка за самите нас, за собствената ни готовност и отговорност да бъдем част от движението.

Тази скулптура владее и формира по особен начин пространството.

Библейска ритуалност и непреходност витае в залата, докосната от невидим създател, който разпределя мистерията на светлината и сянката върху мощната експресивна форма и превръща суровата бяла материя в духовен знак. Като че ли напрежението на някакви вътрешни земетръсни сили и енергии е разрушило реалните вселенски форми, а времето ги е формирало и конструирало отново в нова пластическа материя. От петте знакови композиции, всяка сама по себе си достатъчна като синтез на един изминат голям път, си позволявам да отделя “Мадоната с младенеца”. Съзнателно или не, искаме или не, чрез нея минаваме пътя от Рождението до Разпятието и до онази Пиета, която общинските кранове понесоха в небето над София като обесена истина!

Старче, ти си

щастлив човек!

Тези, които разрушиха паметника “1300 години България”, не знам дали разбраха, че го канонизираха за духовната история на България. Тези, които хвърляха съчки в кладата, изгоряха с комплексите си в нея, а символът на съзиданието е жив и тази изложба е негова рожба!

Ти си щастлив човек не само защото успя да съхраниш душата си за скулптурата, за мисията, за която си роден, но и за всички, които още вярват, че изпитанията имат смисъл!

И накрая, не само животът, но и изкуството има нужда от мъже!

Изложбата е в столичната галерия “Р. Алексиев” (ул. "Раковски" 125)

Акад. Светлин Русев за изложбата на Донка Павлова

Живопис като отломки от друга планета

Винаги ми е било трудно, дори за себе си, да си обясня живописта на Доди (Донка Павлова - б.р.)!

Още от първите, от най-ранните ѝ работи, това като че ли дошло от подсъзнателните пластове на душата внушение - остро, болезнено, драматично, ме връщаше към Началото! Началото (ако изобщо е имало начало) на пътя на човешката душа!

От къде идва, накъде се е запътила душата на художника, какво е взела и какво е оставила във времето, в изстраданите превъплъщения, в нейното приземяване, не ни е дадено да знаем. По-скоро малцина избрани, в необясними моменти са допускани частично до нейните тайни.

Художникът е привилегирован в това отношение.

Пространството с

всички видими и

невидими тайни е

негов дом,

в който с езика на формата, цвета, линията, разговаря с болката и мрака, със светлината и надеждата, материализирани като картина. Не знам, а вероятно и Доди не знае, тези драматични, остри и сурови като чувствителност работи кога са минали през страха и ужаса на необяснимото, през неосъзнатото гето на загубения във времето град, през местата, където заминалите се срещат с идващите!? От къде идват - естествено, или са възглед и позиция на автора?

Единственото сигурно е, че не са поръчани. Разбира се, ако не беше дълбоката и плътна живопис, материализирана като отломки от друга планета и усет за здрава пластична форма, от картината ще остане само разказът, а истинското внушение ще търси своя път в безкрая на пространството.

И при тази, и при другите изложби, които съм откривал на Доди, съм разбирал колко безсмислено е някакво смислено представяне на този необясним свят! Там, където светлината се среща с мрака, там, където тишината и безмълвието са по-силни от вик, там, където мисълта е изпреварила звука и светлината, там, където са родени неразчетените знаци на мъдростта - всяко представяне убива с думи необяснимия живот на душата на артиста. Остава пътят на всеки, сам пред живота на картината да мине, обърнат към собствената си душа и сърце! А там какво ще открие - бездна мрак или светлина, един бог знае!

Изложбата на Донка Павлова е в галерия "Българи" на бул. "Дондуков" 73.