“Танцът Делхи” на Народния театър се понесе 1773 км до Тулуза

Близо 8000 души напълниха залата

Въздушни ями, турбуленции, заглъхнали уши, дъжд, светкавици и с чаша вино в ръка за кураж. Като гръм в рая по време на буря, Великолепната шесторка от хитовото представление “Танцът Делхи” на Народния театър “Иван Вазов” се понесе 1773 километра по въздух, за да стигне до Тулуза - Розовия град.

Там ги очакваше жадният за пир южнофренски дух, напоен с дъжд от първия ден, а на актьорите им тръгна гладко, като по водите на река Гарона, която обикаля около космополитния град. Той носи в себе си дъх на минало и вкус на бъдеще. В оазиса на Южна Франция класиката среща модерния поглед. Там е и мястото, където режисьорът

Галин Стоев,

неведнъж

определящ се като

номад и бохем,

пусна дълбоки корени, за да оглави Националния театър в Тулуза. Историческото му встъпване в длъжност бе увенчано и с друг български успех. Представяйки “Танцът Делхи” в Южна Франция, артистите Светлана Янчева, Радена Вълканова, София Бобчева, Радина Кърджилова, Елена Телбис, Владо Карамазов и Сава Драгунчев се превърнаха в емблема за високото ниво на източноевропейската актьорска школа, с което бетонираха позициите на режисьора си в европейския театрален елит. Спектакълът бе личен поздрав от Галин Стоев към френската публика.

Близо 8000 души напълниха залата в осемте дати за представлението, за да приветстват новия директор. Той встъпи в длъжност на официално представяне пред медиите и веднага след това се настани да наблюдава играта на “децата си”, както нарича актьорите. А те разполагаха с броени дни за репетиции.

“Нещо като театрална магия в зелено е”, разказва Мари Демонт - 23-годишна студентка в трети курс в Университет Капитол в Тулуза. “Видях плаката още в началото на януари и бях сигурна, че трябва да се гледа. Знаехме, че новият директор на модерния театър е българин, но не знаехме много за вашата страна (б.а. - така наричат Националния театър в Тулуза заради алтернативните постановки, които се играят). За първите дати всичко бе продадено, но на третата дата успяхме да влезем. По-скоро си падам по класическия театър, но това, което трупата е направила, е

модерна приказка

за щастието

И макар да звучи страховито в началото - говори се за смъртта, всъщност става въпрос за живота и истинските ценности.”

Демонт е силно развълнувана и дори смята да запази билета си за спомен в портмонето. Мислела си, че Владо Карамазов е руснак. Удивена е от грацията на актрисите, а по думите ѝ Светлана Янчева не отстъпва по нищо на Катрин Деньов. Изглежда, сякаш “Танцът Делхи” е най-очакваното културно събитие в милионния Розов град...

Началото...

На летище Тулуза-Бланяк група дами, придружавани от двама достолепни високи мъже, се оглеждат любопитно и плахо за място, където да седнат и да оставят чантите си. Лимузини ги чакат на изхода, за да ги откарат до артистичните френски студиа, разположение в историческия център на Тулуза.

“Валеше обилно дъжд и си казах - това е, ще ни върви по вода”, смее се актрисата София Бобчева, която влиза в ролята на медицинската сестра в представлението по текстове на един от най-бележитите европейски драматурзи Иван Вирипаев. Снимка на актрисата в бяла престилка и прибрана руса коса бе разпространена в културните гидове на града, които трета седмица пишат за дългоочакваната премиера. Не по-малко атрактивен е и огромният постер на представлението, изпънат пред сградата на Националния театър в Тулуза. Някак естествено подхожда на фасадата на колоритната сграда, разположена в историческия център на града. На плаката Владо Карамазов, който изиграва влюбения и нерешителен Андрей, е в прегръдките на съпругата си Олга (Елена Телбис).

Следващите два дни актьорите прекарват в репетции, които се провеждат директно на сцената на ТНТ (Националния театър на Тулуза). Сградата е масивна, съчетаваща в себе си модернистични и традиционни елементи. Когато са започнали строeжа на театъра в Тулуза, открили римски разкопки, които все още могат да се видят във фоайето на приземния етаж. Всичко е реставрирано и запазено в оригиналния му вид.

Тази година се

навършват 20 години

от отварянето

на театъра

през 1998 година - още един празничен повод. Построен е от френския архитект Ален Сарфати, роден в Мароко. Сочен е за откривател на перфектния баланс между древното китайско изкуство за хармонизиране на енергията Ци - фъншуй, и на откутюр (Heute couture от фр. - създаване на първокласна мода по поръчка). Което за пореден път доказва, че “Танцът Делхи” и трупата на Галин Стоев са на правилното място в точното време.

Текстовете на Иван Вирипаев следват рамка, в която се прокарва идеята за срещата между западните и източните философия и морал. Точно това е и идеята на спектакъла, състоящ се от 7 едноактови пиеси. В тях се появяват танцьорката Катя (Радина Кърджилова), майка ѝ (Светлана Янчева), балетната критичка (Радена Вълканова), жененият мъж Андрей (Владо Карамазов), съпругата му Олга (Елена Телбис) и медицинската сестра ( София Бобчева).

Мястото на действието е стая за посетители в болница. Всяка сцена започва с известяването на смъртта на някой от персонажите и завършва с подписването на смъртния акт. Втората линия е темата за мистичния танц Делхи, който променя усещанията на всеки, докоснал се до него. Близките до класиката и филосфията текстове на Вирипаев постигат максимален ефект благодарение на сценографското решение на Никола Тороманов и безупречната работа на помощник-режисьора Ива Станчева. Сцената в Тулуза е превърната в малко камерно пространство. Зеленият фон наподобява декор в киностудио. Две камери снимат случващото се на сцената в реално време.

“Камерите все едно

са очите на режисьора Галин Стоев. Мимиките на актьорите показват неговите реакции. Лицата им в едър план засилват ефекта, сякаш говорят само на теб” , анализира Жерар Шапле, който работи като копирайтър в местна информационна агенция. Гледал два пъти представлението. “Втория дойдох сам, защото искам да се задълбоча в текста. Дори смятам да потърся оригинала на Иван Вирипаев.”

Шапле казва, че зеленото под екрана го хипнотизирало. Напомняло за картина от ранния период на забележителния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек. Няма как да отидеш в Тулуза и да не чуеш някой да споменава Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа. Освен че е роден наблизо - в Алби, той е скандален, отявлен бохем и заклет привърженик на абсента. Наричат питието “зелената муза” на гениалните художници, писатели и поети, които го възпяват в произведенията си през ХIХвек. Едуард Мане рисува знаменитата си картина “Любителят на абсента”, Пол Верлен му посвещава стихове, а Артур Рембо е буквално обсебен от “Питието на Дявола”.

“Зеленото сякаш пробужда художественото въображение и проправя пътеки към “дяволски” откровения от дълбините на душата”, казва французинът Шапле и се шегува с любимата си реплика от спектакъла: A boire sa vie. Chacun sa vie (б.а. - “Животът трябва да се пие!”). Говори сякаш полуфренски, полуиспански - оказва се, че това е окситан - характерен местен диалект.

Зеленикавият цвят на абсента обагря сцената на театъра. Публиката - уж по-студена, уж пренаситена,

реагира на спектакъла

със сълзи и бурни

аплодисменти

Разбира се, по етикет не става на крака, както е модерно у нас. Но пък вика с пълно гърло “Браво” и “Формидабл”, докато ръцете на актьорите се вижда как треперят, още ненапуснали ролята си.

“Рядко на артист се случва да преживее две грандиозни премиери. Тази в Тулуза и реакцията на публиката доказа, че големият театър не признава граници. “Танцът Делхи” на Галин Стоев е от онези малко на брой спектакли, които дълбоко вълнуват, разтърсват душата, докосват сетивата дори когато си на стотици километри от България”, казва София Бобчева, която все още е в костюма си на медицинска сестра. По думите ѝ сложното техническо осъществяване на спекакъла е било възможно благодарение на факта, че френските колеги на Галин Стоев са дълбоко респектирани от професионализма и потенциала на българския технически екип от Народния театър. И макар близо век да дели модерния театър в Тулуза и академичния в София, работата по представлението е оценена като “авангардно постижение” на новия директор Галин Стоев.

А той, новият директор, е почти незабележим. Няма я еуфорията, присъща на триумфиращите и така характерна за балканските нрави.

“Той е българин, вие познавате ли го?”, пита Флорен Джордана - маркетинг специалист, родом от Алби, и се опитва да изкопчи малко повече информация за трупата и България, след като е гледал премиерата.

Забелязваме, че Галин Стоев е сменил бохемските одежди със строг официален костюм. Гала вечерта започна с

пресконференция за

встъпването му в

длъжност,

а той изглежда видимо развълнуван повече от предстоящия спектакъл, отколкото от служебните обстоятелства. След влизането в салона трудно ще може да го следите с поглед. Освен ако не вдигнете очи към Първия балкон вляво от сцената. Свит почти на две, съсредоточен, сякаш официалното облекло служи за параван на вълнението, той не отделя поглед от актьорите на сцената, втренчен в устните и очите им.

“Изглежда ми доста по-млад, отколкото си го представях”, смее се Южени Уеж, медицинска сестра в местната болница. Наложило се да я заместват на работа, за да гледа премиерата. Не само тя е забелязала директора на театъра. От екипа споделят, че гледа всяко едно представление на българската трупа. Повечето режисьори се задоволяват да проследят само първите 2-3 спектакъла. Но не и Галин Стоев, чиято енергия някак магически се предава на целия екип.

Това, че новият директор на национален френски театър е българин, французите все още възприемат като самобитно и дори екзотично събитие. Заявката, която дава с “Танцът Делхи” незабавно го нарежда във висшата лига на европейските режисьори. Защото и в културен, и в политически план, днес България застава категорично на европейската сцена.

Вино от Гаяк минус

2 телефона

“Всеки актьор се чувства ограничен, когато трябва да играе пред публика, която не разбира езика му”, казват актьорите след премиерата. Но режисьорската и сценографската концепция на Галин Стоев и сценографа Никола Тороманов бе подготвена за това предизвикателство предварително. За да се постигне гладък преход във френска среда, симултанният превод е поверен неслучайно на актьора и полиглот Сава Драгунчев, когото Стоев кани за асистент режисьор на спектакъла в края на септември.

“Аз съм най-близо до публиката, буквално ги чувам как дишат, как затаяват дъх, някои подсмърчаха”, разказва Драгунчев. Той прекарва часовете преди излизането на сцената малко встрани от останалите актьори. “Концентрирам се, защото главата ми трябва да работи в синхрон с шест артисти”, казва асистентът на проф. Стефан Данаилов.

И така останалите дни от престоя на българската трупа преминават в репетиции и аплодисменти. Актьорската игра претърпява адаптация с нужната мярка и стил. Всичко сякаш се случва с лекотата на вълшебство, благодарение на детайлното познание на двете култури от страна на Галин Стоев. Появата на българската трупа на сцената очаквано отвежда до триумф. Сблъсъкът на източноевропейския театър с настройките на Западна Европа за пореден път доказва, че изкуството не приема фалш и няма граници, когато залага на истинността и общочовешките ценности. А текстът на Вирипаев е точно това - слово, на което разчита дори театърът, макар и древно изкуство. А Европа отдавна се е научила да цени словото.

След седмица разтърсващи представления на френска сцена към българския екип най-накрая, макар и притеснено, постъпва и неформален въпрос от френските домакини - дали трупата ще се съгласи да се впусне в нощния живот на Тулуза.

“Аааа, не, само работа!” , отговарят единодушно актьорите.

Последното представление в Тулуза беше на 20 януари. До тогава Великолепната шесторка на Народния разполагаше с два свободни дни по изискване на френските синдикати. И докато Владо Карамазов се е заканил да се отдаде на кулинарен туризъм, Радина Кърджилова и Елена Телбис се наслаждават на уютните мезонети и експериментират сами в кухнята. Част от екипа е замислил нещо по-интересно. С гид като полиглота Сава Драгунчев е лесно да стигнеш и до недостъпни места. Като завода на най-големия самолет в света - “Еърбъс А 380”. Придвидливо той направил заявка и справка за самоличностите на актьорите, които се озоваха на борда на грамадната машина. Сред забележителностите на туристическото селце Каркасон и неговия замък, актьорите успяха наистина да уловят честотите на прословутата местна бохема в Тулуза, която е една причините градът да е сочен за най-добро място за живеене през 2018 година.

Казват, че освен с триумфа ще запомнят пътуването си до Южна Франция с тръпчивия вкус на виното от района на Гаяк, традиционните сирена и аромата на лавандула. Изглежда сякаш нищо не може да помрачи 2018-а след такова силно начало за българския театър. Макар две от актрисите - София и Радина, да се върнаха у дома без мобилните си телефони. Но едва ли това ще разклати връзката им със света, все пак вече са в сърцето на Европа.