Светлин Русев е роден през 1976 г. в Русе. Започва да свири на цигулка на 5 години в Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” под ръководството на своята майка. През 1991 г. постъпва във Висшата национална консерватория за музика в Париж в класовете на Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан-Жак Канторов. През 1994 г. журитo на консерваторията единодушно го награждава с първа награда за цигулка и първа награда за камерна музика.
Носител е на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн и “Маргарита Лонг - Жак Тибо”. През 2001 г. е отличен с голямата награда, специалната награда на публиката и специалната
награда за най-добра
интерпретация на
концерт от Й. С. Бах
на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. По време на изложбата Midem в Кан през 2000 г. е определен за класическо откровение на aсоциацията “Адами”, а през 2001-а е избран за спонсорство от Корпоративната фондация на Natexis-Banques Populaires.
Свири редовно като солист с различни оркестри от ранга на Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио, Филхармонията на Сендай, Симфоничния оркестър на Индианаполис, филхармонията “Джордже Енеску” – Букурещ, Оркестъра на Румънското национално радио, СО на БНР, Президентския оркестър – Анкара, Филхармонията на Йоханесбург и други оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа.
Работи с диригенти от класата на Мунг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Реймънд Лепърд, Джон Акселрод, Ари ван Бейк, Франсоа-Ксавие Рот, Жан-Жак Канторов, Денис Ръсел Дейвис, Лионел Бренге, Лео Хосейн, Емануел Кривин, Мико Франк.
Свири на най-престижните концертни сцени по света: Болшой театър, “Сънтори хол”, Sumida Triphony Center Hall, Център за изкуства - Сеул, зала “Плейел”, ЮНЕСКО, театър “Шан-з-Елизе”, театър “Шатле”, Cite de la Musique, театър De la Ville, Halle aux Grains de Toulouse, Arsenal de Metz, националната концертна зала “Бела Барток” - Будапеща, Alte Oper – Франкфурт, Palais des Beaux Arts в Брюксел и др.
Като особено търсен партньор в камерната музика работи с имена като Мунг-Вун Чунг, Жан-Марк Луизада, Филип Касар, Ерик льо Саж, Антоан Тамести, Владимир Менделсон, Ксавие Филипс, Пол Мeйер, Филип Бернол. Член е на триото “Русев - Салк - Розанова” и на ансамбъл “Тангисимо”. След високо оценения запис с пианистката Елена Розанова на творби от Панчо Владигеров Светлин Русев записва Concerto Funebre от Карл Амадеус Хартман с оркестъра на Оверн под диригентството на Ари ван Беeк. През 2009г. отново с Елена Розанова записват за Integral Classic произведения от Е. Изаи, Ц. Франк и Камий Сен-Санс, a през 2010-а заедно с пианиста Фредерик д'Ория Никола записва третите сонати от Едвард Григ и Николай Метнер за Fondamenta.
От 2005-а Светлин Русев е концертмайстор на Филхармонията на Френското радио, а от 2007 до 2016-а е концертмайстор и на Филхармонията на Сеул. Професор е по цигулка в Националната висша консерватория в Париж. От есента на 2017-а поема престижната позиция на
концертмайстор на
Оркестъра на
Романска Швейцария
в Женева, както и преподавателското място в едно от най-реномираните учебни заведения в Европа - Haute Ecole de Musique (HEM) - Женева.
Удостоен е с наградата “Музикант на годината” на БНР за 2006 г. Двукратен носител е на наградата “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България през 2006-а и 2016-а . Носител е на награда “Русе” за изкуство, култура, образование и наука и на почетното отличие на община Русе “Плакет Русе”.
От 2017 година е привлечен за артистичен консултант на Международния фестивал “Мартенски музикални дни” в родния си град Русе.
- С художника проф. Светлин Русев се познаваме, но нямаме роднинска връзка
- Календарът ми с концерти в цял свят е пълен да средата на 2019 г.
- Маестро Русев, участвахте в Новогодишния концерт в НДК на 1 януари, цели 8 дни останахне в България, кога отново ще гостувате на българска сцена?
- Следващият ми концерт е с колегите от БНР и техния главен диригент Марк Кадин на 21 април. Ще свирим “Циганка” от Равел и “Кармен - фантазия”, Сарасате.
- Програмата ви за колко време напред е планирана?
- За година и половина. В такива времена живеем, че все по-често има анулации - неподписани договори, и ангажиментът пада 3 месеца или дори три седмици преди това. Като цяло до средата на 2019 г. нещата се знаят точно.
- Коя публика ви е любима и коя е най-благодарна на твореца?
- Например в Южна Корея публиката откликва по-горещо.
Когато изпълнител
излиза на бис,
реакцията е като
на рок или поп концерт
с викане
За разлика от немската публика, която ще се задоволи с “добре”, защото е по-сдържана. Много обичам българската публика, тъй като съм израснал тук. В Русе свиря от малък. Тази година на “Мартенски музикални дни” правя юбилей - 30 години от моето първо участие като солист на Русенската филхармония под палката на Алексей Измирлиев! Времето минава, всяка публика е уникална, но винаги с огромно удоволствие свиря в България.
- Разкажете интересна случка, свързана с ваши фенове.
- Ами... най-различни анекдотични дреболии, молби от най-различен сорт - от телефонен номер през снимки и прегръдки.
- На какъв инструмент свирите?
- От 8 февруари 2012 г. свиря на една прекрасна цигулка “Страдивари” от 1710 г., казва се Camposelice. Цигулката е от златния период на най-големия майстор на всички времена. Тя ми е поверена от японската музикална фондация Nippon. Те имат прекрасна колекция от инструменти и много световноизвестни колеги свирят с тях.
- Довели сте много големи музиканти у нас, като артистичен съветник на “Мартенски музикални дни” кого ще поканите да ни гостува?
- За мен не е толкова важно кой какво ще изсвири,
човешките качества
са все по-важни
Гледам хората, които водя, да носят такъв пример. Колкото и нескромно да звучи, това става благодарение на лични връзки и контакти, които са създадени през годините. Поне засега условията, които може да предложим на тези артисти, които са в големите импресарски агенции и свирят на световни сцени, ги няма. Ако липсва елементът на личното приятелство, може, за съжаление, импресарските агенции да не ги уведомят за ангажимент у нас. Това са главно мои близки. Когато поех длъжността артистичен съветник на “Мартенски музикални дни” миналата година, програмата за предстоящия сезон беше почти направена, но Йоръм Сон, която е една от най-феноменалните пианистки в света, ще ни гостува. Саша Мякила, финландски диригент, също ще дойде. Оливие Казал ще свири Брамс - Втори концерт за пиано, под диригентството на Георги Димитров. Имената са сравнително малко за този сезон, но с Ива Чавдарова усърдно действаме около сезона на 2019 г., още повече че отсега подготвяме и сезона за 2020 г., когато е 60-годишният юбилей на “Мартенски музикални дни”. Това е, доколкото знам, най-старият международен фестивал в България за класическа музика, който не е прекъсвал.
- Участието ви в ансамбъл “Тангисимо” от страст към тангото ли е?
- Да, първият концерт беше през 1998 г. в един от известните клубове за джаз в Париж. Това е едно обогатяващо разнообразие. Това са чудесни моменти с прекрасни музиканти. Аз и китаристът Людовик Мишел, с когото сме гостували в България много пъти, сме основоположниците на състава. В момента само ние сме от самото начало.
Тангото е тръпка
и страст,
въпреки че аз, за съжаление, не танцувам, защото е много сложно. Музиката обаче е гениална и е много разведряващо за мен, тъй като ярко контрастира с всичко друго, с което се занимавам през повечето време.
- Освен вас има ли други 40-годишни професори в Националната консерватория в Париж?
- Има доста. Аз почнах преди 10 г. Тогава бях сред най-младите. Повечето колеги са с едно поколение по-възрастни от мен, но там, ако започнеш на 60 г., кариерата е кратка, защото на 65 г. трябва да се пенсионираш. Преди дни почина един от видните американски цигулари и педагози, Робърт Ман, който беше на 97 години и съм абсолютно убеден, че до последно преподава. Това е изключителна възможност, за да се запази контактът със следващите поколения, да се предаде житейски, а и сценичен опит. Моята идея е да направя учениците си колкото се може по-независими от мен, да са самостоятелни. Като погледнат едни ноти, да знаят кое как е. Защото говорим за физически закони, а не за мистика или магия. Тази година преподавам в Женева, тъй като и двете ми длъжности - на концертмайстор и на професор, се преместиха тази година от парижкото радио и Парижката консерватория в оркестъра на Романска Швейцария и в Женевската консерватория. На края на този сезон може би ще водим друг разговор. През юни ще се разбере дали оставам, или се връщам.
- Кой е вашият идол в цигулковото изкуство?
- Много са и се променят с напредването на възрастта. Същото е като с репертоара. Като малък обичах виртуозни произведения - Паганини, Виенявски. После романтична музика. Свирил съм почти всички оркестрови произведения, които включват цигулка, на Йоханес Брамс например. Днес разделям музиката на хубава и не толкова хубава в различни жанрове - може да е барок, може да е поп. Същото е и с цигуларите. Има недостижими неща от Леонид Коган. Има неща, които, когато ги видиш или чуеш, си казваш: Е, ако се постарая или положа труд, ще стане. Има неща обаче, на които казваш: Това е недостижимо. Повечето майстори, за които говоря, не са живи.
В днешни дни се губи
идентичността на
артистите. Всичко е
унифицирано
Така е и при оркестрите. Не може да се каже: Това е звукът на еди-кой си оркестър. Докато при записите на Йехуди Менухин, Яша Хайфец за секунди разбираш кой свири.
- Слушате поп музика?
- Разбира се, първото нещо, което правя, като се кача в колата, е да пусна новините и след това минавам или на джаз, или на друга музика според настроението. Отворен съм към всякаква музика.
- Живеете в Париж, какви се чувстват двете ви деца, говорят ли български?
- За съжаление, недостатъчно българи, защото зарязаха българското училище. Много са заети. Не са идвали от една година в София. Мисля, че са деца на света, тъй като от 2-месечни пътуват със самолет. Водил съм ги на много места - и в Азия, и в Европа. Имат българско гражданство. И двамата са кръстени в България. Клое, чието второ българско име е Мила, ще навърши 13 години през април. Жорж, който е с българско име Симеон, стана на 8 в края на ноември.
- А вие къде се чувствате по-добре - в София или в Париж?
- В момента, в който си сложа цигулката и куфара в някоя хотелска стая, веднага става вкъщи. За мен е много абстрактно, когато хората говорят за корени и за принадлежност.
- Как си почивате?
- Обичам спорта. С нетърпение чакам скисезона. В Швейцария първият сняг падна още през ноември, но не съм ходил. Отскоро започнах по-активно да се занимавам с тенис. Иначе бягам. Опитвам се да се поддържам въпреки многото дни по самолети.
- Познавате ли се с художника Светлин Русев?
- Нямаме никаква роднинска връзка. Запознахме се преди доста години. Във Варна направихме обща пресконференция. Той имаше изложба, а аз - концерт. Това беше първата ни творческа среща.
Коментари (0)
Вашият коментар