Японска министерша припада заради пристрастяване към киселото мляко

Във фраковете Живков и компания изглеждали като пингвини

Докато още сме под впечатлението от гостуването у нас на японския премиер Шиндзо Абе, искам да ви разкажа за невероятните приключения на Тодор Живков “и придружаващите го лица” в Япония.

Два пъти през дългото си управление Живков посещава Страната на изгряващото слънце - през 1970 г. по време на световното изложение в Осака и през 1978 г.

В Осака българският павилион, наречен “Родни балкани”, е признат за един от най-оригиналните сгради.

Японските медии обширно информират как Техни Величества

император Хирохито

и императрица Нагако

посещават

българския павилион

и опитват от българското кисело мляко.

Години по-късно Живков ще говори, че Япония и световното изложение му отварят очите за истината как се развива капитализмът и как - социализмът, който в края на управлението си ще нарече “едно недоносче”.

Няколко години след световното изложение Петър Младенов прави първата официална визита на български външен министър в Япония.

Наш посланик в Токио е състудентът му от МГИМО в Москва Румен Сербезов и му прави такава програма, която дава възможност да види възможно най-много неща за трите дни престой и да подготви посещението на Първия ръководител на България.

С японския си колега Миядзава външният ни министър се договаря Тодор Живков да направи официално посещение в Япония, по времето на което ще бъдат решени всички въпроси, поставени от Младенов.

И в края на май 1978 г. г. внушителна делегация начело с Тодор Живков пристига на петдневно официално посещение в Япония.

В нея са Петър Младенов, Андрей Луканов, министърът на външната търговия Христо Христов, Начо Папазов, председател на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и бивш посланик в Япония, началникът на кабинета на Живков Милко Балев и др.

За Балев Младенов казва: “Той се държеше като човек, който не представлява себе си, а отразява светлината на своя патрон. Трябва да му се признае, че ролята си играеше блестящо, тъй като никак не е лесно да се лишиш от самоличност. По времето на тази визита той имаше самочувствието само на слуга. Като се изключи Милко Балев, другите придружаващи Живков бяха хора, знаещи и познаващи света. Това помогна визитата да протече без напрежение и приятно.”

Тодор Живков е

посрещнат с

изключителни

почести

от своите домакини. По всичко личи, че Япония търси нови партньори и не крие желанието си да установи добри взаимноизгодни отношения с България.

Програмата на визитата изобилства от срещи с представители на местните делови кръгове и на висшите политически среди.

Тодор Живков е обявен за почетен доктор на науките от частния японски универстет “Токай”.

Преди това и други университети, предимно от слаборазвити държави, са искали да го направят доктор хонорис кауза. Той обаче винаги е отклонявал подобни покани - било защото се е опасявал, че това може да породи иронични коментари у нас, било заради недостатъчния престиж на тези учебни заведения.

По това време единственият лиценз, който България е успяла да продаде на Япония, е за заквасване на киселото мляко.

Голям принос за това има съпругата на японския външен министър г-жа Сонода. Самата тя е голям почитател на продукта и при всичките си публични изяви го рекламира като

еликсир за вечна

младост

и дълъг живот

Когато в едно интервю пред японските медии г-жа Сонода разказва как император Хирохито и неговата съпруга редовно похапват българско кисело мляко, което им подквасват в императорския дворец, японски производител на млека купува лиценза и започва масовото му производство.

Неуморната г-жа Сонода създава и Клуб на приятелите на българското кисело мляко. Съпредседатели стават тя и Светла Попова, съпруга на посланика ни в Токио Румен Сербезов.

Попова е дългогодишен дипломат от кариерата, завършила е МГИМО заедно с Младенов и Луканов и по това време изпълнява ролята на културен аташе в българското посолство в Токио. Дъщеря е на дългогодишния финансов министър Димитър Попов.

Г-жа Сонода ангажира изтъкнат композитор, който създава химн на клуба и всяка от сбирките започва с неговото тържествено изпълнение.

Съпругата на японския външен министър е толкова запленена от качествата на вълшебния български продукт, че се пристрастява към него и веднъж в продължение на цели две седмици се храни единствено с него. В резултат на продължителното гладуване припада, докато произнася възторжена реч за българското кисело мляко пред членовете на своя клуб.

След като идва в съзнание, погледите на всички присъстващи са вперени въпросително в Светла Попова. Съвършено хладнокръвно тя обяснява, че за съжаление не всички са наясно с една особеност на киселото мляко.

Неговото чудодейно действие се проявява

само когато

се консумира

със свински или

телешки котлети

Император Хирохито дава официална вечеря в чест на Тодор Живков. Съгласно строгите изисквания на императорския протокол всички дами трябва да са облечени с дълги официални рокли, а мъжете - с фракове.

Това изправя пред неочакван проблем членовете на българската делегация, тъй като в годините след 9 септември 1944 г. подобно облекло се смята у нас за “буржоазна отживелица” и фракове не се продават никъде в магазините.

Българската служба по протокола успява с много труд да издири някакъв стар шивач, който да ги ушие.

Специалните ризи с пречупени яки пък са поръчани във Виена. Оттам са транспортирани в голям общ куфар и непосредствено преди вечерята са раздадени според заявените размери на всеки член от делегацията.

“Облечени в костюм с жакет и с раирани панталони и предвождани от Живков - отбелязва Младенов, - ние приличахме на големи пингвини. Нашите японски партньори, облечени по същия начин, приличаха на малки пингвинчета...”

Но в суматохата разменят ризите на Андрей Луканов и Христо Христов. И понеже разликата в габаритите им е значителна, външнотърговският министър не успява да закопчае яката и седи тъжен с папийонка на полугола шия и се стреми много-много да не шава.

Луканов е настанен на масата до красива млада французойка. Тя изглежда в необичайно приповдигнато настроение и постоянно се залива от смях.

Оказва се, че дамата е развеселена не толкова от остроумията на Луканов, колкото от външния му вид. Яката на подменената риза е прекалено широка за него и единият й край прихлупва с 4-5 см другия. Комичният ефект се подсилва и от извъртяната към рамото папийонка.

Тодор Живков е в отлично настроение и на срещата с премиера Фукуда. Той разпалено обяснява колко много си приличат по съдба и манталитет двата народа. Уверява домакина си, че Япония би спечелила висок престиж в Европа, ако окаже помощ в

развитието на една

древна държава

като България,

която би могла да се превърне в предмостие за японската икономическа и научно-техническа експанзия в Европа, Близкия и Средния изток.

Японските представители слушат, клатят учтиво глави, но не казват нито да, нито не. Което дава основание на Младенов да заключи, че “очевидно техните преценки се основават освен на ентусиазъм и на нещо съвсем прозаично, каквото е сметката”.

И нито премиерът Такео Фукуда, нито някой друг от преговарящите отваря и дума за уж обещания от Япония заем от 200 милиона долара. Българите решават да направят допълнителни сондажи и със задачата е натоварен посланикът Румен Сербезов.

По всичко изглежда, че на този етап за Япония представляват интерес преди всичко възможностите за двустранно сътрудничество в областта на спорта, и молят Живков да бъде изпратен български треньор на националния японски отбор по художествена гимнастика.

Петър Младенов е поканен на работна закуска от японския си колега Сонода. Той му казва, че правителството е оценило като добри разговорите с Живков и е дало разрешение за развитие на двустранното сътрудничество.

Но те смятали, че реализмът изисква това да става постепенно, като се започне с по-скромни, но изпълними проекти.

“Като начало - казва най-сетне Сонода - японското правителство реши да удовлетвори българското искане за отпускане на стоков кредит, който ще бъде автоматично подновяван след неговото изчерпване.”

В годините след визитата на Живков

в България е

доставено

оборудване

за ВЕЦ “Чаира”

и за завода за тежко машиностроене в Радомир. Но обемът на българския износ остава все така скромен, дългът към страната расте.

Веднъж получили револвиращ стоков кредит от Япония, българските власти започват да гледат на нея като на неизчерпаема златна мина, без да полагат усилия за връщане на постоянно трупащите се дългове. И съвсем естествено Япония прекратява отпускането на кредити и просто отписват България като надежден партньор.