Стефан Диомов търсел за “Тоника” чисти гласове и лъчезарни лица

На 73 г. големият композитор прави по 50 концерта годишно

Големият артист е този, който прави всичко с безпределна любов, и всичко, което прави, минава през сърцето му.

Тази максима движи целия професионален път на големия Стефан Диомов като музикант, текстописец, композитор и откривател на музикални таланти. В петък известният бургазлия навърши 73 г. и се гордее, че е оставил следа в българската музика с незабравимите песни на своите “Тоника”, Тони Димитрова, а последната му формация “Петте сезона” уверено си пробива път към голямата сцена.

Диомов открива

първите си таланти

Ева и Гого, преди да

станат Найденови,

още през 1972 г. Тогава основава първата вокална група “Тоника” към Културния дом на транспортния работник в Бургас.

Преди това с инструментална група е репетирал в един фургон на гарата, а озвучителната техника са вземали под наем от ресторантите. По това време Диомов е преподавател по солфеж и елементарна теория на музиката към школата на работниците от транспорта и съобщенията. Тогава директорът Христофор Върбанов, баща на певицата Ани Върбанова, му подава ръка - предлага му да направи оркестър.

Лека-полека намира първо китарист, кийбордист, барабанист, прибавя щрайх, вокалисти и съставът набъбва на 30 души.

“На третата година при мен дойде първо Ева, а после и Гого Найденов. Така през 1972-а реших от моите солисти да направя вокална група”, казва Диомов. Като рождена дата на “Тоника” обаче посочва 1968 г., когато е само оркестър.

Веднага усеща заряда в Гого и Ева и ги кани в “Тоника”.

“Двамата ми помогнаха много за създаването на групата”, спомня си композиторът. Към тогавашната формация се присъединява и Анастасия Бинчева, чиято дъщеря Лиа Лабел наскоро загина при автомобилна катастрофа в Лос Анджелис със съпруга си Ресуъл Бътлър, бивша звезда от НБА.

“Бяха запалени да правят музика. Никого не съм карал насила. Винаги изпълнителите идваха при мен с голямо желание”, казва маестрото.

Признава, че Гого е бил дясната му ръка.

“Беше много енергичен, пълен с идеи и думата му се чуваше. Здраво държеше нещата в ръцете си и организационно ми помагаше много.”

Най-важното условие, за да попаднат в групата му, са солистите да пеят чисто и да изглеждат добре. “Тоника” не остава незабелязана и през 1976 г. Морис Аладжем ги кани да се присъединят на щат към ансамбъла на Строителни войски в София. Тогава започва софийската одисея на формацията, която продължава до злополучното турне във Виетнам през 1979 г., след което целият състав е разпуснат.

След края на “Тоника” по предложение на шефовете на Строителни войски Диомов отново прави кастинг за друг състав. На него през 1980 г. се явяват 249 души, което е нещо нечувано за ония времена. Тогава на небосклона изгрява звездата на Ваня Костова, Милица, Ралица, Драго и Тео.

Към “Тоника”

прибавят СВ (от

Строителни войски),

които някои на шега

превеждат като

“Тоника след

Виетнам”

На година групата прави по 350-400 концерта.

За Ваня Костова Диомов казва, че я познавал преди това. И когато му се налага да събира нова “Тоника”, специално я кани да се яви на кастинга.

“Казах ѝ, че има големи шансове да влезе в групата и тя се съгласи”, спомня си композиторът. С новата формация успехът идва като бърз влак.

На конкурса “Мелодия на годината” през 1981 г. “Тоника СВ” печели първа награда с песента “Приятели” и втора с “Един неразделен клас”, което е прецедент в България.

В периода 1983-1985 г. великолепната петорка вече е на върха на славата си, изнася многобройни концерти, записва албуми с огромен тираж от 240 000 плочи, а песните им се припяват от малки и големи.

“Тоника СВ” се превръща в най-популярната вокална група в България и основната заслуга за това е на Диомов - подбрал е добри гласове, които с невероятен синхрон се вписват в неговия натюрел на композитор.

През 1994 г. след няколкогодишна пауза възниква идеята трите състава - “Тоника”, “Тоника СВ” и “Домино” (Гого и Ева го създават през 1982 г. след разпада на “Тоника”), да направят общи бенефиси - по два в Бургас и в София.

Успехът е толкова голям, че всички вземат решение съставите да се обединят под името “Фамилия Тоника”.

“Обичам гласовете, които могат да ме развълнуват, в които да повярвам. Мразя показното в този вид изкуство. Обичам нещата да са земни, човешки - пиша за приятелството, любовта, за ежедневието, без да търся фанфарна помпозност”, обяснява маестрото.

И добавя, че всички, за които е създал песни, са отговаряли на условието му - да пеят истински. Същото важи и за

Тони Димитрова,

която през 1995 г.

забелязва

на един кастинг

в бургаския хотел “България”, организиран от Ева и Гого за млади таланти. Тогава изпълнителката на “Ах, морето” е машинописка в общината, а вечер пее в ресторант “Национал”. Провокира го неповторимостта на гласа ѝ с леко хрипкавата бленда и нейната лъчезарност.  

“Когато я чух, си казах: “Къде е било това момиче досега?”. Понеже точно в този момент ни трябваше солистка за групата “Горещ пясък” към общината, отидох при нея и я поканих. Оттогава започнахме да работим заедно и си допаднахме. Пее много добре моите песни и затова съм написал десетки за нея. Тони се оказа прекрасна ученичка, възприемаше всичко, показа упоритост и ето, че стана голяма звезда”, гордее се Диомов.

“Навсякъде търся оригиналност и неповторимост, за да мога да работя. Ако един глас е неразпознаваем и елементарен - не ми трябва”, категоричен е композиторът.

Към чисто музикалните условия обаче прибавя и естетически за сцената. Освен хубав глас иска изпълнителите му да са лъчезарни и да притежават доза артистичност. И по този повод на шега обича да цитира рецензията на един театрален критик: “Той беше толкова дървен, че на второ действие го накацаха кълвачи.”

И добавя: “Докато за операта най-важен е гласът, то за поп музиката е важно излъчването, артистичността.” На този критерий отговарят момчетата и момичетата от последната му формация “Петте сезона”, с която Диомов работи вече 11 години.

“Мисля, че и при тях нещата се случиха. Много симпатични хора, млади, енергични.” С тях обикаля цялата страна и прави над 50 концерта годишно.

Към новите телевизионни формати за откриване на музикални таланти обаче има противоречиво отношение.

“На новите подрастващи таланти на България им се дава възможност само да блеснат, но нищо повече. После се изгубват. Радват се на два месеца слава и толкова. Иначе всяко шоу е блестящо - и като организация, и като сцена и техническа обезпеченост, но ги употребява в добрия смисъл на думата. После остава тишината.

И те, ако са много талантливи, както например се случи с Невена Цонева, намират своя път, но това е при малцина”, разсъждава композиторът.

Едно от обясненията му е, че са прекрасни изпълнители, но пеят предимно на английски и подражателски. И с гордост казва, че досега няма случай да е открил талант, който да не се е развил във времето. Доказателство за това са пълните зали в страната и в родния Бургас, където през последните години прави големи коледни концерти с 60 изпълнители на сцената.

“Щастлив съм, че има кой да пее песните ми, иначе щях да бъда неудовлетворен автор”, казва Диомов.