Да си жена от арабския свят, която иска да се образова е доста трудно. Какъв е живота на тези момичета, които не искат просто да бъдат домакини, а имат цели и мечти, за които се боярт, можете да разберете от откасът по-долу. Той е част от книгата на Скот Андресън – „Разкъсана зема”.
През 2011 г. серии от антиправителствени бунтове разтърсват Средния Изток и Северна Африка, като отключват т.нар. Арабска пролет. Преди това, още на 17 декември 2010 г., обикновеният продавач на плодове и зеленчуци Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува стоката му. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол. Протестите се превръщат във въстание, което води до свалянето на най-влиятелния мъж в Тунис – Зин ел-Абидин Бен Али. В следващите дни демонстрациите нарастват по размер и интензивност, а след това прехвърлят и границите на Тунис. В края на януари антиправителствени протести избухват и в Алжир, Египет, Оман и Йордания. И това е само началото.
Хулуд ал Зайди
Ирак
Като второ от шестте деца – три момчета и три момичета, в семейството на доктор рентгенолог и съпруга домакиня, Хулуд ал Зайди има относително спокойно и приятно детство. Но като повечето други момичета от Кут – дълбоко провинциален град с около 400 000 жители, намиращ се на 100 мили от Багдад по течението на река Тигър – тя живее в изолирана и стриктно рамкирана действителност: от училище – направо вкъщи, за да помага в домакинството, а след това учене. Освен на училище Хулуд рядко излиза от дома си освен при обичайните семейни излети или пък когато помага на майка си и на по-големите си сестри при пазаруване в гастронома. На 23 години тя е напускала родния си град само веднъж за кратко еднодневно пътуване до Багдад под грижовния поглед на баща й.
Но както се случва често, амбицията пуска корени и в най-негостоприемна среда. Така става и с Хулуд, която винаги е искала да се отскубне от затворничеството на Кут и затова концентрира силите и енергията си в единствената си възможност: по-високото образование. В това отношение неин верен съюзник е собственият й баща. Али ал Зайди настоява всичките му деца, включително и трите му дъщери, да получат университетско образование, макар че за тамошните момичета това е нетипично и се приема като далечно бъдеще, обвито в мъгла.
„Баща ми беше много прогресивен в много отношения – обяснява тя, – но дори и той смяташе, че следването в университет няма нищо общо с професионалната ми кариера. Вместо това той винаги казваше: „Учи старателно, вземи диплома, пък след това си намери съпруг”. – Тя повдига рамене. – Такава беше иракската система.” Хулуд получава диплома по английска литература в един местен университет и от нея очакват с дипломата в ръка да преподава английски в местното училище няколко години, после да се ожени и да започне семеен живот. Плановете на Хулуд са други: с нейния професионален английски тя решава да иде в Багдад и да си намери работа като преводач в една от малкото чуждестранни компании, които по това време действат в иракската столица.
Тази схема така и не се осъществява, защото американците нахлуват в Ирак три месеца след дипломирането й. В ранната сутрин на 3 април 2003 г. сраженията достигат Кут. Предните части на Първи морски експедиционен корпус на Съединените щати обсаждат града и с помощта на артилерия, танкове и с подкрепата на бойни самолети за няколко часа разрушават една след друга изградените набързо защитни линии. Двайсет и три годишната Хулуд тогава чува много за битката за родния й дом, но не вижда нищо. За това има просто обяснение. „На жените им беше забранено да излизат от къщите” – казва тя.
Малко преди нападението вицепрезидентът Дик Чейни предсказва, че американците ще бъдат „приветствани като освободители” в Ирак, и неговото предсказание се сбъдва по улиците на Кут на 4 април. След като морските пехотинци окончателно завземат града, са приветствани радостно от младежи и деца, които им поднасят табли със сладкиши и топъл чай. Най-накрая пусната да излезе навън, Хулуд, както и повечето други жени в Кут, наблюдава зрелището от дискретно разстояние. „Американците бяха много спокойни, приятелски настроени, но това, което най-много ме порази, беше колко огромни изглеждаха – както те, така и техните оръжия и бойни коли. Всичко ми изглеждаше извън нормалните размери, сякаш бяхме нападнати от извънземни.”
Навсякъде продължават спорадичните сражения с останките от баасисткото правителство на Саддам Хюсеин, получили от администрацията на Буш Оруеловото название „антииракски сили”, но малкото коалиционни части, останали в Кут тази пролет и ранното лято, се чувстват достатъчно сигурни, за да съблекат бронираните си якета, да се смесят с жителите и да патрулират по улиците с незащитени коли. Скоро обстановката в града се връща към нещо, близко до нормалното. Университетът отново е отворен и през август, само с двумесечно прекъсване, Хулуд успява да получи дипломата си.
Но истинската работа предстои – трябва да се възстанови разклатената национална икономика и да се състави ново правителство. За тази цел в Ирак пристига малка армия от чуждестранни инженери, икономисти и консултанти под егидата на Временното коалиционно управление (ВКУ) и ръководената от американците междинна администрация, която има за задача да изгради на място новото иракско управление.
Една от тези, които идват, е 33-годишната правистка от Оклахома Ферн Холанд. Съветник по човешките права във ВКУ, Холанд изнася доклад през лятото на 2003 г., в който е включена темата за развитие и издигане на местни жени в управлението в сърцето на шиитския регион на Южен Ирак. През септември 2003 г. тази задача я води в Кут, където се запознава с Хулуд.
„Спомням си първия път, когато видях Ферн – казва Хулуд. – Тя беше събрала група жени, за да говори за предстоящата си работа в Ирак. Тя беше изненадващо млада – това лесно се забравяше, защото личността й беше толкова силна, – една американка със светлоруси коси и с открит приятелски маниер на държание. Никога не бях срещала жена като нея. Мисля, че това се отнасяше и за всяка друга от присъстващите в стаята.” Това, което Холанд говори на жените, събрани в залата, е не по-малко екзотично от нейния външен вид. Със свалянето на Саддам Хюсеин, казва тя, е създаден един нов Ирак, страна, в която демокрацията и уважението на човешките права ще бъдат върховен принцип. Нещо повече – за да се утвърди новият Ирак, всеки трябва да вземе участие и, разбира се, това се очаква и от жените от Кут.
За Хулуд този разговор е като откровение свише. Това е моментът, който е чакала цял живот. Почти веднага тя започва да работи като доброволка за Холанд по проекта за права на жените. „Бях мислила по тези проблеми и преди, но при Саддам Хюсеин това бяха само фантазии – казва Хулуд. – Но сега виждах ясно бъдеще за себе си.”
Холанд не е чак толкова уверена. От предишния й опит – работа в консервативни и доминирани от мъже общества в Африка – тя подозира, че е въпрос на време силите на традицията да се надигнат и да се противопоставят на дейността й. Затова се опитва да осъществи бързо промените. Тя също си дава сметка, че като външно лице ролята й е все пак ограничена – затова има нужда от динамични местни жени, които да подхванат и затвърдят първоначалното усилие, жени като Хулуд ал Зайди.
През следващия месец Холанд избира Хулуд за делегат на национална конференция за женското лидерство, организирана с прякото съдействие на ВКУ. На тази конференция Хулуд получава още по-впечатляващи новини: тя е избрана за член на женска делегация, която скоро ще пътува до Вашингтон, за да подпомогне създаването на нова конституция на Ирак. Когато това е оповестено на конференцията, публиката реагира бурно. „Много от жените възразиха, защото бях много млада – казва Хулуд. – Дори и аз си мислех, че това за мен ще е свръхусилие.”
Но Ферн настоява, като казва на другите жени, че Хулуд представлява младите в Ирак и че трябва именно тя да отиде. „Тя ми оказа най-силната подкрепа” – спомня си иракчанката.
По време на пътуването до Вашингтон през ноември 2003-та 23-годишната току-що завършила университета млада жена се среща с парад от знаменитости – включително с президента Джордж У. Буш. След нейното завръщане тя е официално назначена от ВКУ за помощник-мениджър в медийната служба на Кут. Това е много дълъг път за една млада жена, която преди по-малко от година си е мечтала да стане най-много преводач в някоя чуждестранна фирма. „Беше много вълнуващо време – казва Хулуд. – Просто чувствах как всичко се променя много бързо...”
Из „Разкъсана земя”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар