Сестри Палавееви гостуват в Пловдив
24 часа онлайн | 12 Март 2018 г. | 91 показвания | 0 коментара

След като сестри Палавееви - Кара и Яра, завоюваха отново челно място в класациите за най-продавани книги у нас, и след тематичното ретро парти, с което най-известните близначки в историята ни приветстваха своите читатели в София, е време полето на бойните действия да се разшири до града на тепетата – Пловдив.

Освободете си датата 20 март 2018 г., защото най-превежданият български автор Алек Попов и „Сестри Палавееви по пътя към новия свят” ви канят да открехнете заедно вратата към чудния свят на романа.

От 19 ч  в клуб „Петното на Роршах” Александър Секулов и Алек Попов ще разговарят в рамките на литературен салон Spirt & Spirit за смеха като лек от махмурлука на историята, за надмогването на табутата, за свободата да гледаме в миналото отвъд черно-белите клишета.

Можем да предложим като бонус специално за читателите ни и кратък откъс с любезното съдействие на ИК "Сиела" - издатели на следпартизанската сага на сестрите само в "24 часа"!.

Из „Сестри Палавееви по пътя към новия свят” от Алек Попов

МИРКО И СЛАВКО

Момчетата се движеха мълчаливо едно зад друго. Бяха излезли от Вуков дол още призори с две тежки раници, натъпкани с провизии и дребни стоки за бита. През нощта беше паднал нов сняг, който се сипеше над главите им и при най-малкото раздвижване на клоните. До лагера имаше доста път. Момчетата бяха облечени в дебели шаячни панталони и кожухчета, но въпреки това се свиваха зиморничаво след всяка нова порция сняг в яката. По-високото, около 12-годишно, вървеше начело. Черният му лъскав перчем се ветрееше изпод триъгълната шапка с петолъчка. Другото момче беше с половин глава по-ниско и с около година по-малко. Носеше тумбест каскет, под който се кокореха големи, сини очи. Лицето му беше осеяно с лунички. И двете хлапета бяха въоръжени до зъби: на врата на първото беше увесен трофеен МР-38, а другото мъкнеше през рамо автомат „Стен” – английско производство, със страничен пълнител. На кръста им бяха окачени гранати, а по гърдите им – паласки с резервни пълнители.

От време на време момчетата поспираха, за да разгледат някоя следа, която пресичаше пътя им. Случваше се да спорят. Вълк! Много е дребно за вълк, чакал ще да е… Сърна. Каква сърна? Елен е! Те бяха израснали близо до природата и познаваха циклите ѝ. Привидната тишина и спокойствие не можеха да ги заблудят. Гората продължаваше да живее под бялата пелена. Нещо там постоянно се движеше, дебнеше, слухтеше, душеше и държеше сетивата им нащрек.

– Мирко! – обади се по-малкото. – Пишки ми се.

– Па пишки – отвърна небрежно по-голямото, като спря, затършува из джобовете си и извади измачкан пакет цигари.

Другото момче остави раницата на пътеката, направи няколко крачки встрани и разкопча панталона си. Топлата жълтеникава струя проби снега и остави трасираща линия. После зави надолу под ъгъл от 45 градуса, отново тръгна нагоре, пак се спусна надолу и накрая тегли един последен тегел до точката, откъдето беше тръгнала. Оформи се не особено правилна, но ясно очертана петолъчка, от чиито тънко перфорирани краища се вдигаше пара. Малкото момче доволно се закопча.

Мирко огледа скептично творението му и подръпна от цигарата.

– Айде, трий сега!

– Що, бе?

– Трий! – мрачно повтори Мирко.

– Я па ти ще ми кажеш!

– Аз ще ти кажа, я!

– Аз пък ще те обадя на бате Пaнтер, дето пушиш – заяде се малкото момче. – Той ни забрани да пушим, преди да станем на 14…

– Абе, Славко – прекъсна го Мирко. – Може ли да си толкова прост? Нали ще минат фашистите, ще видят какво си свършил и веднагически ще си рекат: оп-паа, тук са пикали партизани! И като тръгнат по следите ни, право у лагера. Тогава да те питам какво ще речеш на Пaнтер! Айде, трий по-бързо, че път ни чака!

Момчето, наречено преди малко Славко, виновно сведе глава. Прав излезе Мирко. Постъпи лекомислено… То изтърча до близките борчета, отчупи един клон и тръгна да замита издайническия знак. Високото момче се подсмихна и пусна облак дим към небето. Цигарата нямаше филтър, няколко парченца тютюн залютяха върху езика му. Той ги изплю. Потърси с поглед спътника си, но от него нямаше и следа. Сякаш се беше изпарил! На мястото на злополучната петолъчка зееше отвор. Той се доближи, като опипваше снега с крак, надникна вътре и извика:

– Славко!

Някъде в гората зачука кълвач.

– Славко!!!

Момчето се изправи и се огледа. Подът беше застлан с мъх и борови иглички, което беше омекотило удара. Само хълбокът го наболяваше – беше паднало върху металното рамо на автомата. От дупката над главата му струеше бледа светлина. Във въздуха се носеше миризма на плесен и на още нещо с остра, животинска жилка. Пред очите му внезапно се мярна ръка: тънка и бяла като кост. Женска ръка. Какво търси тук? Той плъзна поглед по продължението ѝ.

– Славко бре, где си? – долетя отгоре.

Минаха още няколко секунди.

– Тук съм! – обади се приглушен глас изпод земята.

Мирко въздъхна облекчено.

– Добре ли си?

– Добре съм – потвърди Славко и добави след кратка пауза: – Тук има една мома…

– Ламя ли? – Мирко се наведе над дупката.

– Не, бе, мома!

– Мома!?

– Мома. Девойка!

– И… какво прави там?

– Па нищо. Лежи си.

– Умряла ли е?

– Ми, не май…

Лицето на момичето излъчваше каменна бледност. Дъхът ѝ едва доловимо раздвижваше една къдрица, паднала върху устните ѝ. Невидими паячета бяха изплели тънка, сребриста мрежа над главата ѝ, сякаш за да я предпазят от набезите на нахални насекоми. Около тялото ѝ бяха избуяли високи, бледи гъби с клюмнали шапчици. Беше облечена в планинарски дрехи, а до краката ѝ лежеше огромен автомат с кръгъл пълнител. Шпагин, веднага позна момчето. Такива автомати им караха с руските доставки. Те се срещаха по-рядко от английските стенове и трофейните шмайзери. По-възрастните партийци особено ги ценяха. Разпределяха си ги по някакви свои схеми и редовите бойци трудно можеха да се доредят до тях.

Какво беше това момиче? Откъде имаше такъв автомат? Той отново се надвеси над нея, опита се да я разбуди: отначало съвсем леко, побутна главата ѝ, завъртя я насам-натам, после я хвана за раменете и я раздруса, но нищо не се получи. Долепи ухо до гърдите ѝ. Сърцето ѝ още туптеше, макар далечно и слабо като телце на уплашена мишка. Връзките между крайниците ѝ бяха меки и гъвкави. Но духът ѝ беше далеч оттук, рееше се някъде като хвърчило, носено от вятъра, с тялото го свързваше само тънка, невидима нишка. След кратко колебание момчето си пое дълбоко въздух, долепи устни до нейните и го издиша в устата ѝ. Стори му се, че пропада в топлата, влажна кухина, когато напипа нещо с език. Той бръкна вътре с два пръста и извади полусдъвкано парче гъба. Погледът му мина по качулките, наболи през боровите иглички. Не приличаха на гъбите, които баба му го беше учила да разпознава. Дали не бяха отровни? Престраши се и отново се надвеси над устните на момичето.

Мирко размота въжето, което носеше около кръста си, за да се теглят взаимно, ако затънат в снега. Пристъпи към ръба на дупката и хвърли края му вътре. Нямаше представа колко е дълбока. Можеше и да не стигне…

– Славко?

Отговор не последва.

– Там ли си, бре?

– Е, къде да съм! – гласът звучеше леко ядосано.

– Стигна ли въжето?

В отговор усети подръпване. Мирко въздъхна облекчено.

Славко довлече девойката под отвора, повдигна я и прекара въжето под мишниците ѝ. После направи възел на гърдите ѝ, като внимаваше да не го стяга излишно. Нахлузи руския шпагин през врата ѝ, хвана я през кръста и се опита да я изправи. Не беше тежка, но тялото ѝ беше отпуснато и се огъваше като макарон.

– Тегли, Мирко!!!

Първо се показа главата ѝ. Беше клюмнала напред, а русите ѝ коси бяха разпилени по раменете. Мирко не беше подготвен за подобна гледка и едва не изпусна въжето от изненада. Но все пак го удържа. Последва нов напън и момичето се подаде до кръста. На третия път излезе цялата. Той я подхвана, изтегли я настрани, свали автомата от врата ѝ, цъкна учудено, после се надвеси над нея.

Каква хубавица!

От мрака се разнесе басово: ррррррр… Славко се втренчи в тъмното, откъдето беше дошъл звукът. Рррррр, потрепери въздухът. Нещо го присви отвътре, всмука го и парализира. Животинската миризма се изостри. Той стисна автомата, но не посмя да стреля. Ако звярът беше по-голям, щеше само да го рани и допълнително да го разлюти.

Нещо му подсказваше, че е голям. Дори много голям.

– Мирко, пусни въжето, бе! – ниско извика той.

Нещо мина край ухото му като жужене на комар, но Мирко дори не обърна глава. Цялото му внимание беше погълнато от момичето. Стискаше края на един златист кичур и го мачкаше между мърлявите си пръстчета. После се наведе и бързо я целуна по устните. Разтресе го ток, сякаш беше лизнал кабел за високо напрежение. Ушите му пламнаха и се отпушиха:

– Пусни въжето, бре, йебем те!!! Тук има мечка…

„Мамка му!”, скочи той. Освободи въжето и го хвърли в дупката. Славко се набра нагоре като маймуна. Зад гърба му отекна яростен рев. Мечката се изправи на задните си крака, а челюстите ѝ щракнаха само на сантиметри от глезена му. Момчето изпълзя навън със сетни сили, обърна се, свали автомата от гърба си и панически пусна един откос в дупката. Животното изви от болка и се оттегли във вътрешността на леговището си.

– Ти оглуша ли, бе? – той изгледа накриво другаря си.

– Ами, таковата, опитвах се да я свестя… – измънка Мирко.

Зад гърба им долетя нечленоразделен звук. Момичето се опита да се надигне на лакът, но беше твърде слаба и падна обратно назад. Момчетата се спуснаха към нея, натриха бузите ѝ със сняг и я разтърсиха. Клепачите ѝ се разлепиха за миг: погледът ѝ мина през хлапетата, студен и отсъстващ като сребърен лъч. После отново се затвориха.

– По дяволите! – изруга Мирко.

– Да се махаме оттук – рече Славко.

Момчетата нарамиха раниците, хванаха момичето от двете страни и зацепиха през преспите. Те бяха наясно, че няма да успеят да стигнат твърде далеч с този допълнителен товар, и затова, вместо да продължат към Църна глава и оттам по билото на Сува планина, свиха към бившето ловно стопанство „Меча леска” над местността Чунгула. Основните сгради бяха опожарени още през 42-ра, когато партизаните нападнаха контролния пост на немците, който се беше установил тук. Беше оцеляла само една приземна стаичка, превърната от момчетата в скривалище, където отсядаха да преспят, ако се наложеше. Вътре имаше крива циганска печка и десетина кожи, спасени като по чудо от пожара, върху които се спеше много удобно. След като се убедиха, че наоколо няма подозрителни следи, Славко и Мирко довлякоха момичето в скривалището. Сложиха го да легне върху една дебела кожа с опърлени краища и се заловиха с огъня. Навън вече се смрачаваше.

– Ей, белята си взехме с тази мома! – изпъшка Мирко.

– Какво, да я зарежем ли? – сопна се Славко. – Тая е от нашите. Има руски автомат. Шпагин! Може да е съветски офицер за свръзка. Пуснали са я с парашут, но нещо се е объркало. Припаднала е от глад и изтощение.

– Виж какъв часовник има! – Мирко повдигна китката на момичето. – Такива носят само богатите.

Момчетата се втренчиха в сребристорозовия циферблат на изящния дамски хронометър. На мястото на цифрите блещукаха ситни камъчета. В долния край имаше странен знак, който напомняше буквата О. Стрелките бяха заковани на седем без пет. Мирко завъртя ръката ѝ, за да разгледа по-добре часовника от всички страни.

– Малеее! Само верижката струва майка си и баща си!

– А камъчетата?

– Ово са диаманти бре, човече!

Закопчалката беше клеясала от влага и мръсотия и се отвори трудно.

– Ей, какво правиш?! – обади се притеснено Славко.

– Прибирам го. Ще ѝ го пазим, докато се освести. Да не вземе да пропадне, ако ни нападнат. Няма да го оставяме на фашистите, я!

– Не бива така, Мирко!

– Защо да не бива? Тя може изобщо да не се събуди.

– Ще се събуди! Дай да я натъркаме хубавичко с ракия, за да дойде на себе си. Аз от баба знам, че това помага за всичко.

– Че откъде ракия?

– Нали носим...

– Ти полуде ли?! – опули се Мирко. – Тая ракия е за Пaнтер. Лично секретарят на обкома му я изпраща. 20-годишна ракия е това! Три пъти печена, с пет вида билки, седем години е лежала в черешово буре. Само две бутилки са му останали на човека. Другата я пази за Тито, ако мине случайно през селото. А ти искаш да мажем някаква непозната...

– Съветски офицер за свръзка! – напомни му Славко.

Мирко завъртя глава към момичето. По устните му още играеше споменът за откраднатата целувка. Очите му заблестяха лукаво.

– А как ще я мажем? През дрехите ли?

– Май ще трябва да ги махнем – въздъхна сериозно Славко.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★ Любов: ★★★★★★
Късмет: ★★ Работа: ★★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

При вегетарианско хранене много от растителните храни, които съдържат добри количества белтъчини, имат фитоестрогени. В кои храни се срещат въпросните вещества, за които се казва, че може да намаляват мъжките хормони, и това прави ли ги неподходящи за млади мъже? Това пита студент в Техническия университет в София.

Човек има чувството, че много хора в Германия щяха да се радват, ако бяхме отпаднали от световното. Това каза големият герой за бундестима в съдбовния мач срещу Швеция Тони Кроос в интервю след драматичната победа с 2:1. В 95-ата мин един от най-добрите халфове въобще в света, ако не и най-добрият, се разписа майсторски от пряк свободен удар,

Треньорът на Русия отказа да отговаря на англичанин, който пак попита за допинг Старши треньорът на Русия Станислав Черчесов от началото на световното насам може да бори по рейтинг дори президента на страната Владимир Путин. Двете победи на старта и предсрочното класиране за 1/8-финала, което беше основната задача, поставена пред отбора,

Екотопчета връщат равновесието в природата От бутилките ...
Тейлър Суифт изненада феновете, като покани Найл Хоран на ...
След дълго чакане, продължило шест години, България ...
Руската ракетно-космическа корпорация "Енергия" ще тества в ...
Половинката на защитника на Испания Жерар Пике - Шакира, се ...
740 танцьори от всички фолклорни области в страната играят ...
Минутка за Китай - Илей Хъ разказва (на чудесен български) ...
Не обичате плодово смути, защото ви отнема време да го ...
Спектакълът "Улицата" не е това, което е без кола. Когато ...
Половинката на Григор Димитров - Никол Шерцингер качи в ...
Че Славея е секси, се знае. Че Сиракова е свободолюбива - ...
VR разходка в град от бъдещето. Посетителите на тазгодишния ...
С приятели, с които са заедно от повече от 30 г., ще ...
Прекрасният Падингтън се е появил на бял свят преди ...
Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) организира ...
Най-титулуваната българска спортистка Мария Гроздева ...