За еволюцията на всичко, или защо нещата в живота не са предварително предначертани
24 часа онлайн | 13 Март 2018 г. | 69 показвания | 0 коментара

Популярният учен и журналист Мат Ридли разглежда еволюцията не само по линия на генетиката, а на всичко, което се случва постоянно и навсякъде около нас. В научно-популярната си книга „Еволюция на всичко” (ИК „Сиела”) Ридли говори за еволюция на морала, на закона, на цивилизацията, на езика, на живота и на всичко, което ни заобикаля.

Как се променя човешкият свят, подобно на природата, и защо измененията в човешките навици и институции са постепенни, неотклоними и неизбежни са основните въпроси, които вълнуват британския учен и журналист Мат Ридли в интригуващото му изследване „Еволюция на всичко”.

Сред разгледаните в ценното издание акценти са както еволюцията на морала, закона, цивилизацията и технологиите, така и тази на брака и институциите, на интернет и на ума. Сред темите в книгата са също т.нар. „лукрецианско кривване”, кривването на Хюм и на Гулд, промените в климата, банковата система и още куп интересни и – на пръв поглед – несвързани помежду си неща.

В това свое изследване Мат Ридли подплатява тезите си и се позовава на трудовете на редица изтъкнати учени и философи от древността до днес – от Лукреции, през Исак Нютон до Даниъл Денет, Стивън Пинкър, Ричард Докинс и Дейвид Игълман.

В предговора на „Еволюция на всичко” Ридли пише: „Еволюцията е много по-често срещана в ежедневието ни и оказва много по-голямо влияние, отколкото повечето хора си представят. Тя не се ограничава до генетичните системи, а обяснява начина, по който се променя практически всичко в човешките култури: както моралът, така и технологиите; както парите, така и религията. Тези потоци на човешката култура протичат с изменения, които са плавни, постъпателни, нарастващи по сила, ненаправлявани и са повлияни от естествения отбор сред съперничещи си идеи. Хората много по-често са жертви, отколкото виновници за непреднамерената промяна. И макар да няма предварително поставена цел, културната еволюция все пак поражда функционални и хитроумни решения на задачите пред себе си – онова, което биолозите наричат „адаптация“.”

„Еволюция на всичко” е в превод от английски език на Елена Павлова. Корицата е на Фиделия Косева.

Матю Уайт Ридли (1958), познат като Мат Ридли, е известен британски журналист, учен и автор на научно-популярни книги. По образование е зоолог, защитил докторат в Оксфордския университет. Кариерата му на журналист и редактор преминава през The Economist, Daily Telegraph, Sunday Telegraph, The Best American Science Writing 2002, Wall Street Journal, The Times, BBC Focus, където пише множество научни материали. Мат Ридли е автор и на редица научно-популярни книги, а на българския читател е известен със заглавията „Геномът” и „Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа”.

Откъс:

Еволюция на технологията

Крушката е и метафора за изобретението, и сама по себе си – хитро откритие. Представете си само: налага се да роди¬те идеята за създаването на жичка, която да свети достатъчно силно (но да не изгаря), когато през нея премине електрически ток. Това нещо се налага да облечете в стъкло и след това да из¬теглите отвътре въздуха, за да създадете частичен вакуум. Не е праволинейна идея по ничии мерки. От гледна точка на изо¬бретенията вероятно е донесла повече добро и по-малко вреди, отколкото почти всяка друга идея. Осигурила е евтино осветле¬ние нощем и зиме за милиарди хора; прогонила е дима и опас¬ността от пожар на свещите и керосина; позволила е образо¬ванието да стигне до повече деца. Както споменах в предишна своя книга, намалила е на по-малко от секунда времето, което трябва да работите на средна заплата, за да спечелите час из¬куствено осветление, в сравнение с минутите за керосиновата лампа по времето на възхода й и часовете за восъчните свещи. Разбира се, използва се и за разпити, но нека бъдем позитивни и да благодарим на Бога за Томас Едисън.

Да речем, че Томас Едисън бе умрял от електрически удар, преди да измисли осветителната крушка. Дали историята щеше да бъде радикално по-различна? Разбира се, че не. Все някой друг щеше да стигне до същата идея. Всъщност наистина са го постигнали и други. По родния ми край обичаме да наричаме ню¬касълския герой Джоузеф Суан „изобретател на осветителната крушка“ и не бъркаме. Той е демонстрирал версията си малко преди Едисън и двамата са уредили диспута си, като сформи¬рали обща компания. В Русия приписват същото постижение на Александър Лодигин. Всъщност има точно двайсет и трима души, които заслужават признание за изобретяване на версия на крушката преди Едисън – съгласно историята на изобретението, написана от Робърт Фрайдел, Пол Израел и Бернард Фин. Макар да не изглежда очевидно за мнозина от нас, било е в крайна смет¬ка неизбежно, след като електричеството е станало често сре¬щано, осветителните крушки да бъдат изобретени по точно това време. При цялата си гениалност Едисън е бил напълно заменим и ненужен. Само се замислете как Илайша Грей и Александър Греъм Бел са подали искане за патент на телефона в един и същи ден. Ако на път за патентното някой от тях е бил сгазен от кон, историята пак щеше да бъде практически същата.

Възнамерявам да ви покажа, че изобретението е еволюци¬онно явление. Както са ме обучавали, технологията е била изо¬бретена от богоподобни гении, натъкнали се на идеи, промени¬ли света. Парната машина, електрическата крушка, турбодвига¬телят, атомната бомба, транзисторът – те са се появили благо¬дарение на Стивънсън, Едисън, Уитъл, Опенхаймер, Шокли. Те са били създателите им. Ние не само почитаме изобретателите с промяната на света; заливаме ги с награди и патенти.

Но дали те наистина го заслужават? Колкото и да съм бла¬годарен на Сергей Брин за търсачката и на Стив Джобс за моя „Макбук“, както и на Брамагупта (чрез Ал Хорезми и Фибона¬чи) за нулата, наистина ли смятам, че ако не са се били родили, то търсачката, ориентираният към удобството на потребителя лаптоп и нулата не биха съществували до ден днешен? Точно както крушката е била „узряла“ за откриване през седемдесетте години на деветнадесети век, така и търсачката е съзряла за откриване през деветдесетте на двадесети. По времето, когато „Гугъл“ се появява през 1996 г., вече има множество търсачки: „Арчи“, „Вероника“, „Ексайт“, „Инфосийк“, „Алтависта“, „Га¬лакси“, „Уебкролър“, „Яху“, „Лайкос“, „Луксмарт“... и това са само по-известните. Може би никоя по онова време не е била добра колкото „Гугъл“, но са щели да се подобрят.

Истината е, че почти всички изобретения и открития се случват на различни хора едновременно и пораждат свирепи спорове между съперници, които се обвиняват едни други в интелектуална кражба. В ранните години на електричеството Парк Бенджамин, автор на „Ерата на електричеството“, наблю¬дава, че „няма направено електрическо изобретение от каквото и да е значение, честта за родителството над което да е била заявена от един-единствен човек“.

Това явление е толкова често срещано, че трябва да ни под¬скаже нещо за неизбежността на изобретенията. Както Кевин Кели документира в книгата си „Какво иска технологията“, знаем за шестима различни изобретатели на термометъра, три¬ма – на пневматичната игла, четирима – на ваксините, четирима – на десетичните дроби, петима – на електрическия телеграф, четирима на фотографията, трима на логаритмите, петима на парния кораб, шестима – на електрическия локомотив. Това е или разхищение в голям мащаб, или голямо съвпадение. Изо¬бретяването – или откриването – на съответните неща е било неминуемо точно по времето, когато се случва откритието. Историята на изобретенията, пише историкът Алфред Крьо¬бер, е „безконечна верига от успоредни случки“.

Валидното за технологиите важи и за науката. Законът на Бойл в англоговорещите страни е идентичен със Закона на Ма¬риот във френскоговорещите страни. Исак Нютон е изпаднал в гърчове от бяс, защото Готфрид Лайбниц съвсем логично заявил, че е изобретил алгебрата самостоятелно. Чарлз Дар¬вин е подтикнат да публикува теорията си именно от Алфред Уолъс, комуто хрумнала абсолютно същата идея – и то след като прочел абсолютно същата книга („Есета за населението“ на Малтус). Между Британия и Франция замалко да избухне война през 1840 г., когато в пресата достига апогея си спорът за откриването на Нептун между Джон Адамс и Урбен льо Ве¬рие: откриватели на планетата са и двамата. Супресиращият тумори ген r53, чието обезвреждане е жизненоважно за злока¬чествеността на повечето видове рак, е открит независимо през 1979 г. от четири различни лаборатории в Лондон, Париж, Ню Джърси и Ню Йорк.

Дори Айнщайн не e пощаден от разрушаването на илюзията за уникалния откривател. Идеите, които събира заедно като спе¬циална теория на относителността през 1905 г., вече са били за¬почнали да се избистрят и у други, особено у Анри Поанкаре и Хендрик Лоренц. Казвам го с цялото си уважение към гения на Айнщайн. Очевидно е обобщил по-бързо изводите си и е про¬никнал по-дълбоко от всички останали. Но е невъзможно да си представим относителността неоткрита задълго през първата по¬ловина на двадесети век, точно както е невъзможно генетичният код да остане все още неразгадан през втората му половина. От¬криването на двойната спирала през 1953 г. си остава и до ден днешен почернено от обвинения, че се отдава твърде много чест на първите двама души, осветлили структурата на ДНК, а не на онези, свършили поне част от черната работа, довела до прозре¬нието. Както Франсис Крик казва на партньора си в разчленява¬нето на двойната спирала Джеймс Уотсън: „Ако топка за тенис бе покосила Джим, то аз съм почти уверен, че нямаше да разгадая структурата самичък, но кой би могъл?“. Е, имало е предостатъчно кандидати: Морис Уилкинс, Розалинд Франклин, Реймънд Гос¬линг, Лайнъс Полинг, Свен Фурберг и други. Двойната спирала и генетичният код е нямало да останат скрити задълго.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★ Любов: ★★★★★★
Късмет: ★★ Работа: ★★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Вълко Червенков еднолично решава съдбата на всяка кинотворба През 1948 г. тогавашната фондация “Българско дело” е национализирана и се създава Държавно предприятие “Българска кинематография”. Ако не беше рухнала Берлинската стена, сега щяхме тържествено да честваме 70 години социалистическо кино. Но, първо,

При вегетарианско хранене много от растителните храни, които съдържат добри количества белтъчини, имат фитоестрогени. В кои храни се срещат въпросните вещества, за които се казва, че може да намаляват мъжките хормони, и това прави ли ги неподходящи за млади мъже? Това пита студент в Техническия университет в София.

Човек има чувството, че много хора в Германия щяха да се радват, ако бяхме отпаднали от световното. Това каза големият герой за бундестима в съдбовния мач срещу Швеция Тони Кроос в интервю след драматичната победа с 2:1. В 95-ата мин един от най-добрите халфове въобще в света, ако не и най-добрият, се разписа майсторски от пряк свободен удар,

Продуцентът Георги Тошев е единственият български ...
Екотопчета връщат равновесието в природата От бутилките ...
Тейлър Суифт изненада феновете, като покани Найл Хоран на ...
След дълго чакане, продължило шест години, България ...
Руската ракетно-космическа корпорация "Енергия" ще тества в ...
Половинката на защитника на Испания Жерар Пике - Шакира, се ...
740 танцьори от всички фолклорни области в страната играят ...
Минутка за Китай - Илей Хъ разказва (на чудесен български) ...
Не обичате плодово смути, защото ви отнема време да го ...
Спектакълът "Улицата" не е това, което е без кола. Когато ...
Половинката на Григор Димитров - Никол Шерцингер качи в ...
Че Славея е секси, се знае. Че Сиракова е свободолюбива - ...
VR разходка в град от бъдещето. Посетителите на тазгодишния ...
С приятели, с които са заедно от повече от 30 г., ще ...
Прекрасният Падингтън се е появил на бял свят преди ...
Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) организира ...