Албена се премести в Средна Европа в новата постановка на Красимир Спасов

Нова дума в сценичната история на Йовковата “Албена” изрече екипът на Театър “Българска армия”

Красимир Спасов се сети нещо, което е стояло пред очите на режисьорите, но никой не е успял да го употреби. През 20-30-те години на миналия век, когато Албена от текста на Йовков замайва едно добруджанско село, по Дунав влекачите стоварват в пристанищата ни виенски мебели и дрехи за по-заможните българи. Нищо не е пречило на лакомата за красота и мода Албена да намери рокля, с която няма да се срамува дори във виенските кафенета. Гергана Данданова, фина и грациозна, показва най-после защо нейната Албена е бялата лястовица в ятото, та всички ѝ завиждат и злословят. В тази рокля, нескриваща извивките на тялото, както правят широките ленени бели ризи и черни контошчета на досегашните Йовкови красавици, с червената барета, червеното кокетно чадърче и с червило, съответно на тоалета, Албена на Данданова пуска въздуха на Средна Европа в добруджанското село на потурите и цървулите.

Костюмите на Мария Диманова преобръщат атмосферата на представлението, придават на досадните селски реалии на Йовков вкуса на Шницлер. За това, разбира се, са се погрижили Краси Спасов и актьорите, които не допускат битови орнаменти, умилявали другаде с “народна автентичност”. Приятелките на Албена, които ѝ гостуват в нощта на убийството на Куцар (Евелин Костова, Станислава Николова), също са гледали да не изостанат от нея. Дикторският глас, известяващ предстоящите епизоди, и смяната на декора (художник е Красимир Вълканов) пред очите на зрителите имат за задача да дистанцират публиката от ставащото на сцената – да не потъват в любовно-криминалната история, да не я третират като недосегаема класика, тема на ученическо преклонение и изучаване.

Екипът на Военния театър ни показва неговата визия на една стара пиеса и нищо повече – никакви патриотични превземки, никакви ахкания и охкания от пространството на литературния сравнителен анализ. Режисьорът е работил с всеки от изпълнителите и на сцената виждаме колоритни роли на актьори, които са били укривани в ансамбъла на досегашните постановки (Стойко Пеев, Йордан Алексиев). Над всички е предопределена да блести Албена на Гергана Данданова - едно весело и общително момиче със стандартни мечти за свой дом и без никакъв опит с мъжете, та лесно пада в мрежата на прелъстителя Нягул (Веселин Анчев). Дори когато отблъсква ухажора Сенебирски (Иван Радоев) и по задължение трябва да общува с мъжа си Куцар (Асен Кобиларов), тя запазва непринуденост и искреност. Режисьорът позволява на представлението да влиза в ритъма на трилъра, особено във втората част. Нищо излишно и декоративно в жестовете на актьорите, оголена структура на любовно-криминална драма от библиотеката на виенските романтици.