Трогателната история на французойката Жюлиет, която се изгубва сред книгите, за да промени генерално живота си, е разказана умело от французойката Кристин Фере-Фльори на страниците на романа „Момичето, което четеше в метрото” (ИК „Сиела”).
Запиляна в монотонното си ежедневие из парижките улици и страниците на книгите, които чете всеки ден в метрото, Жюлиет прекарва дните си без особено силни емоции. Всеки ден, увита уютно в големия избледняло син шал, изплетен от баба й, Жюлиет се крие зад слънчевите си очила във формата на пеперуда и от време на време хвърля поглед на заобикалящите я в метрото – почти едни и същи лица, повечето четящи като нея, и дори й се струва, че започва да ги опознава по заглавията, които вижда в ръцете им.
Един ден героинята на Фере-Фльори решава да слезе няколко спирки по-рано, за да се разходи из града. Това ненадейно решение я отвежда до прага на странна къща, чиято врата е подпряна с книга, а на табелка има загадъчен надпис: „Книги без ограничения“. Така Жюлиет се озовава сред обществото от хора, които пускат книгите свободни. Те не оставят нищо на случайността – опознават околните и откриват от коя книга имат нужда, за да бъдат щастливи. Жюлиет скоро разбира, че трябва да се научи отново да чете – и книгите, и хората, за да промени изцяло живота си. А дали ще открие щастието?
„Момичето, което четеше в метрото” от Кристин Фере-Фльори е топла история за книги и любов, която се стреми да покаже, че нищо на този свят не е случайно.
Кристин Фере-Фльори (1961) е френска писателка, автор на тийнейджърски романи, както и истории за пораснали читатели. Първата й книга в YA жанра излиза на френски през 1996 г. – „Le Petit Tamour”, последвана от романа за възрастни „Les vagues sont douces comme des tigre” (1999), за който печели наградата Antigone измежду 60 други заглавия. От 2001 г. е главен редактор във френското издателство Les 400 Coups France.
Преводът от френски език на „Момичето, което четеше в метрото” е на Паулина Стойчева Мичева. Корицата на българското издание е на художника Дамян Дамянов.
*
„Винаги съм си представял, че Раят е библиотека.“
Хорхе Луис Борхес, „Слепотата“
* * *
Вижте класацията на издателството 
Коментари (0)
Вашият коментар