Проф. Константинов: Михаил, Константин и Симеон са царете на сърцето ми

Именитият математик, който навърши 70 г., издаде поредна книга и работи на четири места

Графиците им обикновено се разминават, но случи ли се да се съберат, няма по-щастлив мъж от баща им - математика Михаил Константинов. Не знам дали е избрал имената на синовете си Михаил, Константин и Симеон, защото са царски, но със сигурност тримата са царете на сърцето му. И, разбира се, 13-годишната му внучка Михаела. Оживено ръкомахат, смеят се и се радват един на друг, когато са заедно.

Обич голяма!

“24 часа” видя това, защото събра чаровната компания за обща снимка дни след като именитият професор навърши 70 г. Юбилея си той отпразнувал в малко заведение близо до дома. Просълзил се, когато на милото тържество му поднесли тортата с надпис 70, довери ми 19-годишният му син Константин.

Заснехме гордия баща с потомците му усмихнати и прегърнати. Предишната им обща снимка била преди 10 г., на неговата 60-годишнина. “Тогава Михаела беше една мъничка топчица - само на 3 години, помните ли!”, възкликна професорът. Днес красивото момиче е на 13 и учи там, където и чичовците й - в 129-о, или Испанската гимназия. Дали има нещо съдбовно в тази традиция, не знам, но младежите се радват на успех.

Проф. Константинов не дава вид да страда, че

никой от потомците

не избира

професията му

- математик. Средният му син, Константин, следва с отличие химия, а най-големият, 44-годишният Михаил, се радва на успешна кариера в киното и рекламата. Най-малкият му син, 17-годишният Симеон, който е в 11-и клас на Френската гимназия, ще избере професията инженер, а внучката Михаела мечтае да стане моден дизайнер. “Но му е болка, усещам го”, споделя Константин. Според него тъкмо той е бил нарочен да продължи пътя на баща си. “Никога обаче не съм те притискал да го правиш!” отвърна Константинов-старши.

Професорът е потомствен математик: баща му е бил машинен инженер, професор, дядо му по майчина линия бил също инженер, но и отличен математик, майка му е от първия випуск на завършили у нас архитекти, а баба му е учителка по математика, една от малкото тогава жени математички у нас. Другият му дядо, известен софийски адвокат, е починал преди войната.

Нормално е да мечтае за приемственост. Навремето следвал инженерство в МЕИ, но, както сам споделя, “поради глупост не се дипломирах”. Прави това чак през 1982 г., когато взема 5 години за една и завършва математика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Днес не без гордост заявява, че

учени по света

са го цитирали

над 1500 пъти,

а сам е автор на 600 научни труда, от които 30 книги.

Следва философията “Дай свобода на другия, ако наистина го обичаш”. Споделя, че дамите в младостта му тълкували това като незаинтересованост. Самият той е свободолюбив и не понася някой да му диша във врата. Гледа да не го прави и с близките си. “Татко обаче влияе по безпрецедентен начин върху всички нас”, споделя най-големият му син Михаил - но нито ни пришпорва, нито се опитва да прави дипломация, а действа с авторитет.”

Тримата рядко са го виждали ядосан, още по-малко да удря по масата. “И това е големият му коз, защото всичко друго е емоция, която бързо изгаря в пространството. Докато спокойното излъчване и авторитетът дават стабилност”, казва Михаил. Единственото, което тримата не харесват у баща си, е менторският тон, придобит според тях от битността му на преподавател. “Ама то си е професионална деформация -

аз съм свикнал

да говоря пред

200 души!”,

отвръща им благо професорът.

По думите на Константин, баща му винаги е казвал: “Правете това, което ви е интересно и което бихте работили, без да получавате пари”.

“Малък идеалистичен остров в кръга на мъжете Константинови”, възкликвам невярваща аз. “Да, но реализиран!”, в хор ми отговарят те. Михаил споменава, че също учил математика. “Но пък да снимам филми, ми беше хоби.

Татко ме посъветва

да направя професия

от хобито си

Послушах го и съм щастлив”, признава младият мъж.

“Ако това хоби започне да им носи и пари, ще е по най-лекия и хубав начин”, смята баща им. “Пари всъщност ти трябват само толкова, колкото да живееш нормално - за какво са ти повече?”, убеден е той. Според него многото пари могат да донесат и голямо нещастие - да отвлекат детето ти, да пострада цялото ти семейство, а и самите пари да започнат да те управляват. Както се случва в страни като нашата. Харесва милиардери филантропи като Бил Гейтс и Джеф Безос, за които парите са само средство към по-голяма интелектуална цел.

Очевидно е успял да направи вещи тримата си потомци и в изборната проблематика - твърдят, че това е честа тема за разговори помежду им, особено около избори. Посещавали са конференции и семинари по темата, които баща им е организирал или са с негово участие. А самият Константинов твърди, че попаднал в това ветровито поприще съвсем случайно. През 90-те години написали с колега поредица статии във в. “Демокрация” за големите манипулации на изборите за ВНС. Всъщност, заедно с Николай Вълчанов те двамата въвеждат концепцията за “500 000 фантома”, които опорочават изборите за Велико народно събрание. Така през 1991 г. попада в една от първите ЦИК за избор на президент и вицепрезидент, когато първият демократично избран държавен глава става Желю Желев. Оттогава, та чак до 2011 г.

или е в

ръководството

на ЦИК, или е

в състава й

Ще има ли нови парламентарни избори, питам четиримата Константинови. Всичките ми отговарят дружно: “Молете се да не е скоро!”. Догодина има два национални вота - за европарламент и за местна власт, и те са ни достатъчни, смята професорът. Според него, ако много настояваме, може да се съчетаят с парламентарни, но няма смисъл. Всъщност дотогава има толкова време, че всичко може да се случи.

Друг “ресор” на Михаил Константинов се оказва публицистиката. “Това, че съм математик, ми помага да мисля логично и да не пиша глупости”, обясни преди време увлечението си. Пише с лекота, а и медиите го обичат, защото си е талант да контактуваш с тях. Знам го от собствен опит.

Синовете му изпитват огромен респект към това, че е еднакво успешен и като математик, и като преподавател, и като изборен експерт, и като публицист.

Забелязах го в очите им, когато ме попита: “Ти видя ли коя книжка им подарих?”. Подадоха ми я и чак тогава се загледах - “Матрични изчисления” - последната му книга в съавторство с неговия колега и приятел проф. Петко Петков. Професорът им я беше надписал, защото смята, че човек има право да надписва само книги, на които е автор. Споделя, че друга тяхна книга с проф. Петков е претърпяла няколко издания на английски, преведена е на корейски, а сега и на китайски. “Е, сега вече си осигурихме 10 хиляди цитирания, което ще е рекорд за България”, шегува се математикът.

Когато ги питам какво друго ги събира и сплотява, всички вкупом реагират: “Е как? Планината!”

Със синовете си

професорът е

изкатерил всички

български върхове

и е обиколил десетки красиви родни и не само родни кътчета. Включително връх Митикас на Олимп и Фенгари на Саос, планината на остров Самотраки. “Ако някой види лодка в езерата на Пирин, почти сигурно е, че съм аз със синовете ми”, споделя математикът. Напоследък вземат със себе си джакръселката Зас, която освен че ентусиазирано споделя излетите на семейството, има и над 20 полета със самолет. Излишно е да се споменава, че четиримата Коонстантинови имат златни значки за посетени 100 национални туристически обекта.

Макар и на възраст, математикът споделя, че не е свикнал да бездейства и работи на четири места. А доскоро били пет!

Не вярва, че между жена и мъж може да има приятелство, затова приятелите му са само мъже. Но цени лоялността - и у мъжете, и у жените. Приятели от младежките му години си спомнят, че

Мишо бил

“върхът на бриджа”

и душа на компанията с невероятното си чувство за хумор. За бриджа не знам, но за страхотното му чувство за хумор лично мога да потвърдя - не може да си около него и да не се разсмееш на някой от многобройните вицове и случки, които разказва с охота.

Сякаш за потвърждение, професорът си спомня поредната планинска случка. Когато със Симеон се качили за пръв път на Вихрен, баща му бил в пълно планинско снаряжение, само дето си бил забравил планинските обувки и трябвало да катери върха по леки летни сандали. И силно се молел да не се скъсат, щото трябвало после бос да се връща по острите камъни. И точно тук малкият за пръв път се пуснал от него и сам бодро закрачил към върха. „Май му беше неудобно от мен с тия сандали и вървеше напред, уж не сме съвсем заедно. Но иначе качихме върха за норматив, два часа и половина от хижата. А ония сандали издържаха и още ги пазя”, спомня си баща му. При друга случка пак били на същия връх, този път с големия му син Михаил. На връщане от хижата карал синът му и така се направил на състезател от Формула 1, че после всички в колата

запалили свещ

за чудесното си

избавление

И също така добре се напили.

Разпитвам тримата братя нямат ли желание да работят зад граница. “Не! Защо?”, питат изненадано и по лицата им няма и сянка на съмнение за избора им. “Живеем в тази страна и поради това не забелязваме как малко по малко тя се променя. В сравнение с преди 10 години сме много по-добре, не мислите ли?”, пита Михаил-младши. “Защо ги подкокоросваш?", шегува се математикът и се аргументира: “Западна Европа отдавна не е място за живеене! Мога и по-подробно да го обясня, но не искам да обиждам европейците. Дано сами се оправят". Михаил го подкрепя: "Чуждо място, липсват приятелите, близките, средата. Към теб се отнасят като към втора ръка човек. Такъв си оставаш там, независимо колко години живееш и колко получаваш. И нито телевизорът ти е по-цветен, нито луната ти е по-голяма".

“Преди държавата я напускаха по 50 хиляди годишно и бяхме тръгнали на изчезване, но наскоро гледах новите статистики - днес изтичат само 4-5 хиляди. Защото има заминаващи, но и мнозина се връщат в родината, катастрофата май я предотвратихме!", пали се професорът. Момчетата са солидарни с баща си по темата. Убедени са, че тук можеш да успееш и да градиш живота си без никакъв проблем. Защото си у дома си и играеш собствената си игра. А и винаги можеш да опиташ как е там. Но после трябва да се върнеш. Тук професорът ги допълва: “Носталгията е явление на микрониво, може би даже на нано. Когато се родиш, вдъхваш елементите на родния въздух. И после търсиш пак тях и родината, както търсиш утробата, от която си излязъл. И земята, в която да се върнеш. Знам, звучи ужасно претенциозно, но е вярно.”

Професорът признава, че е научил много от синовете си. Казва, че общуването с тях помага да разбереш не само тях, но и себе си. “Да разбереш, че няма малки и големи, а има просто хора. Да разбереш, че отговорността е огромна, но и взаимно споделена!”

Математикът намира огромна мъдрост и ключ към стабилност и оцеляване във фундаменталния според него стереотип “Прави като мен! Следвай ме!”. Защото аз съм тук и съм жив, и значи правилно съм живял. Защото аз, родителят, и ти, детето ми, сме венецът и смисълът на милиони години еволюция, на безкрайна верига от онемели, потънали в мрака на времето наши прародители. На тях дължим всичко, но този дълг можем да върнем само на децата си. На нашите и на чуждите, споделя кредото си именитият математик.