Учили са ни да се съобразяваме с всички, да бъдем мили и добри с близки и непознати, да внимаваме какво говорим, колко силно говорим, колко гръмко се смеем. И може би в утопичните представи на нашите родители ние трябваше да живеем в точно такъв свят – където хората са мили едни спрямо други, изразяват деликатно мнението си и внимават да не обидят някого. Е, няма какво да се лъжем – светът ни е всичко друго, но не и изпълнен с добронамерени хора. Нещо повече – дори тези, които имат добри намерения, много трудно ги формулират с такт и разбиране. „Каквото ти е на сърцето, това да ти е и на езика“ - веруюто, което се счита за предимство на характера днес. А онези, които проявяват деликатност и премълчават неща в името на това хората около тях да не бъдат засегнати, минават за слабохарактерни.
Не е лошо да бъдеш откровен. Напротив – това наистина е подарък и за теб, и за хората около теб. Но всяка нещо има как да се каже, така че да не нарани. Освен това колко от нас не са се свивали в болезнена конвулсия от категоричността на някого спрямо нас? Тази категоричност, която някои хора оправдават с елементарното „просто съм откровен“, е символ на незрялост и неразвит интелект. И понеже хората ще продължат да бъдат груби, нетактични, незрели и понеже ще продължат да ни застигат техните категорични оценки, може единствено да влияем на себе си. И трябва да го направим, защото щастието е недостижимо, докато позволяваме чуждото мнение да ни спъва по пътя напред.
„Но аз съм възпитан да ми пука за чуждото мнение! Как да се променя на толкова години?!“, ще изплаче някой от вас. Така е – набивано ни е в главите да слушаме какво ни казват и да се съобразяваме, да угаждаме. Но не е късно да се променим. Може да започнем с тези три неща:
Целият текст продължава ТУК, на нашия сайт mila.bg.
Коментари (0)
Вашият коментар