Потайностите на софийските затвори
Росен Тахов | 15 Април 2018 г. | 56 показвания | 0 коментара

Влитературата има корпус четива със семантично свързани заглавия. “Парижките потайности”, “Цариградските потайности”, “Потайностите на принц Карла” изграждат поредицата. Към тях ще добавим “Потайностите на софийските затвори”.

Съчинение, което чака своя автор с очарователни герои, завладяващи сюжети и заплетени интриги. Тайна ще остане например как точно двамата бандити направиха за смях охраната на Централния.

По време на игото в София не е имало специален затвор. Враговете на империята са затваряни в подземието на турската казарма зад сегашния Военен клуб.

Там е бил окован

и Васил Левски

Апостола е докаран в покрита каруца на 30 декември 1872 г. Знатната софиянка Йорданка Филаретова пише до руското вицеконсулство в Пловдив:

“Не зная дали ви е известно как е уловен този Левски, но нека ви кажа, доколкото съм чула, че той се е доста борил, като е убил и ранил няколко заптиета и най-сетне, като сполучили да ранят и него на дясната страна у главата, тогава му се замаяло свяс и паднал полумъртъв в ръцете на неприятелите си, но за раните му, както слушам, не ще да са дотолкози опасни, следователно той бе изваждан до завчера само няколко пъти на истинтак”, тоест на разпит.

От влажната килия Васил Левски тръгва към бесилото призори на 18 февруари 1873 г. Днес от душегубките са останали няколко руини.

Ботев четник е директор

на първия затвор

Димитър Тодоров-Димитрото е свидетел на гибелта на войводата. Заловен, той минава през цариградските зандани и тюрмата Акия в Палестина. С богат затворнически опит, Димитрото поема управата на Черната джамия.

Истинското име на този мюсюлмански храм е Имарет джамиси. Вдигнат е от прочутия архитект Коджа Синан, етнически българин от Родопите. В двора имало медресе - ислямско духовно училище. Минарето било до половината изградено с черен камък, затова наричали джамията Черна.

След Освобождението тя става първият столичен затвор, за който има и песен:

В София, в Черната джамия

владее пълна тишина

и на щика на часовоя

блещи среднощната луна…

Петко Каравелов два

пъти лежи

в Черната джамия

Арестуван е през 1887 г. като подбудител на русофилските бунтове в Силистра и Русе. Тикат го в най-тъмната килия, където става жертва на грозна гавра. Изнасилен по нареждане на българския офицер Коста Паница!

Хронистът на оная епоха Добри Ганчев свидетелства: “Когато последният бе затворен в Черната джамия, Паница влиза в затвора, придружен от друг като него негодяй, от македонеца Робчето, съдържател на шантан, влиза и започва да бие нещастния затворник. Бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата. Хвалеше се по-после Паница, че бил накарал Робчето да содомиса бившия държавник.” За втори път Каравелов влиза в джамията през 1891 г. Тогава е застрелян финансовият министър Христо Белчев. Той се разхождал с премиера Стефан Стамболов, който бил истинската мишена на покушението. Стамболов използва атентата за разправа с опозицията Никой адвокат не иска да поеме защитата на Петко Каравелов. Само Алеко Константинов проявява гражданска доблест. Въпреки блестящата му реч невинният е осъден на 5 години тъмница.

Каравелов е амнистиран след падането на Стамболовия режим през 1894 г. Чужди журналисти го питат дали са го били. “Господа, тук е България, в нашите затвори не бият!”, овръща достойният мъж. Истината е, че не само бият, но и изнасилват!

Малтретирането непоправимо разклаща здравето на Петко Каравелов. Въпреки това оглавява правителство през 1901 г. Умира на 24 януари 1903 г. Заедно със съпругата си е погребан в двора на Черната джамия, обърната в църква и осветена като “Св. Седмочисленици”.

По същото време издига снага Централният затвор. Той е построен по инициатива на бележития политик Никола Генадиев. Първата копка е направена през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев заръчва на архитекта да вземе тертип от модерните европейски затвори.

Проектирана е кръстообразна сграда с четири крила. Те са свързани с централен коридор, наречен “колелото”. Локални коридори опасват етажите. Отгоре през внушителен купол влиза светлината на свободата. В двора са обособени “малка” и “голяма” градина. Петметров зид спира ония, които не могат да оценят интериора и екстериора. На четирите ъгъла има кули за часови. Първият етап от строежа е открит тържествено през 1911 г. “Шуми Марица” и “Ура!” огласят простора, който свършва пред портата на затвора.

През 1916 г.

Никола Генадиев

влиза зад решетките

да види какво е сътворил. Осъден е заедно с още 13 политици за мащабна далавера със зърнени храни. Срещу тлъсти комисиони компанията изнасяла в странство реколтата, за да дестабилизират правителството.

Генадиев е доволен от условията! Вечният пандизчия Антон Прудкин рисува затворническия пейзаж:“Килиите на “баровците” аферисти, снабдени с ковьори, с черги, с таблени и пружинени кревати, пухови постилки, топли дебели юргани (имаше и атлазени), одеяла и завивки, правеха килиите уютни, приветливи - съвсем неприличащи на затворнически килии. При най-малък студ или влага печките им се палеха. Богати маси се слагаха, не липсваше и вино, мюнхенско пиво, ликьори…”

Българският Робин Худ, както наричат Дойно Белев, бяга с въже и стълба. Белев хваща гората след Първата световна война. Десет години шета из орханийските, врачанските и берковските планини. Дойно е българският Робин Худ на онова време, взема от богатите и раздава на сиромасите.

Веднъж среща две говедарчета. “Колко пари ви плащат?”, пита ги той. “По 1500 лева на шест месеца”, отвръщат момчетата.

Разбойникът бърка в кесията си: “Ето ви по 2000 лева на човек! Закарайте още сега говедата в село и кажете на кмета, че Дойно Белев ви уволнява от служба.”

Дойно влиза няколко пъти зад решетките, но винаги намира начин да офейка. Класическо е бягството му от Централния затвор.

С още четирима пандизчии отключва килиите, прерязва решетките, спуска се по въже в двора и със самоделна стълба прехвърля външния зид.

През 1927 г. се готви едно от най-масовите бягства в раираната история на човечеството. Около 400 криминални и политически се стягат да духнат от Централния.

От килия № 125 в западното крило е отворена дупка към зазидан коридор, до който охраната няма достъп. Стълбите на коридора водят в мазето. Тук бегълците прокопават триметрова яма и започват да дълбаят в посока към каменната ограда.

На десетина метра излиза препятствие. Намесват се обаче двама бивши миньори от Перник и тунелът продължава напред.

Работи се на смени. Кислородът е толкова оскъден, че често някой от осъдените припада. По същата причина свещите не горят, набавени са електрически фенерчета. Пръста се извозва със самоделна количка и се трупа в коридора. Сантиметър по сантиметър тунелът пълзи към свободата.

Тодор Павлов издава

конспирацията

От темелите на сградата до основите на външния зид разстоянието е 35 метра. Тоест тунелът трябва да е дълъг около 40 метра, за да могат бегълците да изскочат навън. След няколко месеца титанични усилия оградата е достигната. Остава да се прокопаят още два-три метра.

Всички подробности са уточнени. Към 7 часа вечерта, когато камбаната бие за влизане в килиите, ударен отряд ще върже дежурните ключари. Това трябва да стане, преди вътрешният часови да заеме поста си. Сетне - всички към тунела!

Не е предвидено само предателството. На крачка от свободата червеният философ Тодор Павлов влиза при директора на затвора. Срещу намаляване на 12-годишната му присъда издава конспирацията.

Килия работи като

фалшификаторско

ателие

Христо Арнаудов не е сред копачите, защо пази ръцете си от травми. Като студент в Рисувалното училище той открива, че му иде отръки да прави копия. Творби на Джото, Вермеер, Ботичели, Рубенс излизат под четката му като под индиго. “Ти можеш с таланта си да станеш богат!”, казва му тайнствен глас.

Ицо зарязва Джото и останалите, започва да имитира ценни книжа. Над 20 години затвор лягат на раменете му. “Почти не е имало фалшификаторска афера в последните години, в която да не е замесено името на Христо Арнаудов”, пише вестник “Утро”.

В тъмните коридори на Централния Ицо стиска десницата на Васо.

Той е сродна душа, учил е в Рисувалното. Васо предлага на Ицо да събират стари гербови марки, да ги “реставрират” и пласират.

Ицо и Васо

се консултират с Пецо

Той е бивш съдържател на ресторант “Доре”. С печалбата от оригинални банкноти е финансирал производството на фалшиви.

Пецо ги убеждава, вместо да трият стари, направо да печатат нови гербови марки. Първата проба е с номинал 100 лева, но Ицо се мръщи. “Не е докарана, ще ни издъни!”, констатира професионалистът.

Работата зацикля, защото липсват такъми и материали. По този въпрос аверите говорят с Георги Мумджиев. Той излежава глоба за контрабанда на захарин и скоро излиза на светло. Гого има свой човек в затворническата охрана.

През 1928 г. чрез него в панделата са вкарани цинкови плочи, киселина, хартия, мастила. Доставена е и шевна машина за перфориране на крайния продукт. Стоката се изнася в рамки за картини с двойни стени.

Тях Ицо държи в килията си, защото има разрешение да рисува. “Нека цапа”, махат с ръка тъмничарите.

Централният затвор

отдавна е отживелица

Няма друг цивилизован град, който да търпи обиталище на престъпници. Затворите са далеч извън населените места, на открито. В Софийското поле например не можеш да отпрашиш с автомобил. От вишката се вижда километри на шир и длъж.

Централният затвор е историческа старина. Кощунствено е да се бута като Бастилията. Трябва да стане музей като Оловния затвор във Венеция, запомнен със знаменитото бягство на Джакомо Казанова.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★ Любов: ★★★
Късмет: ★★★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На 90 години Елза Гоева продължава да рисува Художничката показва и портрет на съпруга си Владимир Гоев Есенният сезон започна ударно с юбилейна изложба на Елза Гоева. “Достолепните ѝ 90 години респектират с това, че Елза е една от малкото, които все още активно рисуват, но и доказват как изкуството, когато е чисто и искрено, съхранява човека,

В малкия двор садете бавнорастящи растения, за да опазите плочките Ако сте от щастливците, които вече са си построили или купили къща с двор и искате да посадите дърво, цветя, храсти, е важно да имате предвид някои правила на градинарството. Ето какво съветват Марина Савева и д-р инж. Славчо Савев от градински център “Горски дар”.

Андреа Стефанова, дъщерята на Жени Живкова, откри и закри ревюто на майка си. Новата колекция на дизайнерката за сезон есен - зима бе показана в столичен мол във вторник вечерта. Представители на различни посолства бяха заели част от първите редове в залата. Сред гостите имаше бизнесдами, политици, представители на шоубизнеса.

Актрисата и певица Джесика Симпсън обяви, че очаква третото ...
Стефани Кирякова накара сърцата на всички българи да се ...
Британски инженер разработи шесткрак ходещ робот, който ...
Чалгарки + лоши момчета = класическа ...
Дай боже, да излезем от групата на световното ...
Жени Живкова показа последната си колекция за сезон ...
“А баща ми ще ми купи колело, ама друг път” е кодираната ...
Професор Асен Балтов, директорът на “Пирогов”, който днес ...
Здрав сън и по-малко светещи екрани могат да помогнат на ...
Новата учебна година вече започна. След тържествата по ...
Пенев, който в понеделник бе обявен за почетен гражданин на ...
Младата певица пусна нова песен, която представлява кавър ...
Бароковият художник Караваджо е умрял през 1610 г. от ...
Старата вражда няма край! Николета Лозанова и Моника ...
Гимнастичка с обръч и бухалки искал да е като малък ...
Бившият национал Христо Златински обяви, че нямало как да ...