Деца на актьори превземат НАТФИЗ

Престъпление ли е един млад човек да поеме по артистичния път на родителите си

Около НАТФИЗ (Националната академия за театрално и филмово изкуство) винаги витаят много митове.

Може би най-големият е, че в каменната сграда на “Раковски” 108А се влиза само с връзки. Възможно е и да има тук-там промъкнало се в по шорттрек дете на високопоставен властник или на колега, на когото не можеш да откажеш. Но няма как това да е масова практика.

В комисиите има и режисьори - нали ако пуснат некадърни кандидати, утре сами ще си блъскат главите в стената, когато пиесата или филмът не става и не става. Огъня на този мит най-често подклаждат скъсаните на изпитите кандидати. То и какво друго да кажат, след като не видят името си в списъка на приетите кандидати. Нали трябва по някакъв начин да оправдаят неуспеха си.

Другият мит е, че в НАТФИЗ най-много влизат деца на режисьори, оператори, актьори и цялото артистично съсловие.

Това не е мит, истина е

Факт е, че всяка есен най-внушителната реколта в академията е от наследници на известни артистични фамилии.

Само че това лошо и неморално ли е?

Завършилият преди години драматургия в НАТФИЗ Дамян Дамянов, син на преподавателя по драматургия доц. д-р Марин Дамянов, казва следното: “Да не е престъпление да искаш да станеш актьор, ако баща ти е актьор? Изкуствата по принцип са си в голяма степен наследствени занаяти. Дарбата и влечението към тях също се наследяват. Ако още от малък се мотаеш по снимачните площадки, нормално е да назнайваш доста за киното. Както и да познаваш преподавателите от НАТФИЗ.”

Същото е и в театъра. Ако от дете си започнал да дишаш сценичния прах, сърцето и краката сами те отвеждат на “Раковски” 108А. А не малко от сегашните актьори са играли в разни театрални трупи също от деца. И са много добре подготвени.

Всъщност традицията

артистичните фамилии

да се повтарят

през годините започва още от основоположника Николай Осипович Масалитинов, който през 1925 г. идва в София, за да учи българските артисти на театрално майсторство, и остава до края на живота си през 1961 г.

Негова дъщеря е актрисата Таня Масалитинова. Синовете на големите Иван Димов и Константин Кисимов също свързват живота си с театъра и киното. Петър Димов става актьор, Васил Кисимов - актьор и режисьор.

И се продължава през годините.

И двете деца на Апостол Карамитев - Маргарита и Момчил, завършват актьорско майсторство в тогавашния ВИТИЗ.

Актриси стават дъщерите на режисьорите Стефан Караламбов - Меглена, Захари Жандов - Елена, Киран Коларов - Фани. Както и на актьорите Стоянка Мутафова - Мария (Муки), Коста Цонев - Теодора, Григор Вачков - Мартина, Рангел Вълчанов - Ани, Тодор Колев - Албена, Иван Кондов - Марта, Сотир Майноловски - Славелена, Юрий Яковлев - Жана, Кирил Господинов - Весела, на семейство Любомир Димитров и Емилия Радева - Катерина...

Режисьорки са Светла Ганева - дъщеря на Бинка Желязкова и Христо Ганев, Наталия Пискова - на Ирина Акташева и Христо Писков, Милена Андонова - на Методи Андонов и актрисата Цветана Гълъбова, Милена Гетова - на режисьора Милен Гетов.

Актьори стават синовете на Иван Братанов - Владимир, Георги Калоянчев - Ивайло, Антон Горчев - Иво, Ицко Финци - Самуел, Домна Ганева и Николай Бинев - Велизар, Катерина Евро - Александър. Актьори са и двамата синове на Стоян Алексиев - Цветан и Александър.

Кинорежисьори,

но се снимат и

като актьори

са синът на Петър Слабаков и актрисата Кина Мутафова - Андрей, и на Георги Георгиев-Гец - Иван. Режисьори са и синът на Константин Коцев - Димитър, на Георги Черкелов - Иван, на Людмил Стайков - Иво, на Анри Кулев - Андрей, на семейство Иван Джамбазов и Златина Дончева - Ивайло.

Театрална режисура е завършил сегашният министър на културата Боил Банов, син на актьора Васил Банов. Анимационен режисьор е синът на Стефан Илиев (Чечо) - Александър. И много други...

Оператори са синът на сценариста Анжел Вагенщайн - Пламен, и на брат му - оператора Емил Вагенщайн - Гриша, на оператора Венец Димитров - Мартин.

И двамата синове на режисьора документалист Христо Ковачев - Олег и Владислав, също са оператори.

И т.н., и т.н.,

край няма!

Съвсем отделна тема е кой от тях как се реализира в киното и театъра. И кой остава в родителската сянка. Наричат второто Холивудски синдром - когато наследникът е смазан от мощния талант на родителя си...

Възпитаници на НАТФИЗ в различните му специалности са още много младежи и девойки с известни фамилии от по-ново време: Тото Димитров Митовски, Антони Георгиев Стоев, Дамян Маринов Дамянов, Петър Красимиров Крумов, Константин Бонев Лунгов, Десислава Лекарска, Васил Димитров Еленов, Ангелин Иванов Балсамаджиев, Ангел Антониев Генов, Радослав Гочев, Васил Мирчев, Александра Йосифова Сърчаджиева, Виктор Иванов Танев, Дечо Таралежков, Атанас Джидров, Мартин Гяуров, Радина Мирославова Боршош, Мартина Атанасова Пенева, Петър Вълчанов Петров, Тея Едвин Сугарева, Лора Георгиева Кадурина, Александра и Виктор Росенови Цанкови (доведени внуци на проф. Стефан Данаилов), Асен Христов Мутафчиев, Мила Владимирова Люцканова, Бояна Александрова Авджиева, Василена Ромеова Попилиева, Владимира Веселинова Калановска и други.

53 години след като Тодор Колев дебютира в тв сериала “Произшествие на тихата улица”, неговата внучка Теодора Венциславова Кулева изигра първата си роля в телевизията. Екипът на “Откраднат живот” я покани за ролята на дъщеря на София Кузева, която помним от филма евъргрийн “Вчера”. “Двете актриси ще променят досегашния живот на доцент Захариев, а едната от тях ще остане в болницата задълго", казва София. (Виж още за сериала на 74-а и 75-а стр.)

Албена Кулева е в трупата на плевенския театър “Иван Радоев”, където пък преди 30 години майка й Албена Колева прави своя дебют на сцената. Но докато тя е е там по разпределение, Теодора е избрана и поканена лично от директора Васил Василев.

Освен дядо й Тодор и двамата родители са завършили ВИТИЗ. Венцислав Кулев дебютира в киното още през 1978 г. във филма “Бягай... обичам те”, но после се отдава на журналистиката и драматургията. Майката Албена Колева е в трупата на Народния театър. Освен от сцената е известна и от телевизионните си участия. Игра заедно с баща си в ситкома на ТВ 7 “Сутрешен блок”.

Дядо Тодор е против внучката му да става актриса, но после й помага за изпитите. Когато кандидатства, никой не знае за родството й с Тодор Колев. Влиза в института при втория опит в класа на доц. Ивайло Христов.

“Аз не съм от тези хора, които са с болна амбиция - казва внучката на Тодор Колев в интервю за “168 часа”. - Искам да стигна дотам, че достойно да нося неговото име, и ако гледа отнякъде, да си каже - да, тя в крайна сметка стана добра актриса. Когато животът ти е белязан от такъв голям талант, трудно можеш да го надскочиш, но искам да стигна дотам, че да правя ролите си с достойнство и публиката да ме уважава...”

Теодора вече се е снимала в киното - в малка роля в комедията “Корпус за бързо реагиране”. Била е и гост актьор в Народния театър, където играе в две постановки - "Дългият път на деня към нощта" и "Животът е прекрасен".

До август т. г. Ясен Атанасов Атанасов не мисли да кандидатства в НАТФИЗ. Той е завършил Първа немска гимназия и е решен да не продължи по артистичния път на фамилията си. Първо опитва в Щутгарт - аудовизия и медии. После се хвърля към туризма и хотелиерството. Приет е в Холандия, има опции и за Шотландия, но...

Но явно се задейства поговарката, че кръвта вода не става. Защото Ясен Атанасов е израсъл в свръхартистично семейство и от дете попива истории от театралната сцена и снимачната площадка. Той е внук на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, двама от някогашните стожери на Народния театър “Иван Вазов”.

Родителите на Ясен също са завършили НАТФИЗ. Майка му Десислава Стойчева е доктор по театрално и филмово изкуство, преподавател в академията. Там преподава актьорско майсторство и бащата - проф. Атанас Атанасов. Той е бил в трупите на няколко провинциални и столични театри, от 2001 г. е актьор на свободна практика. Снимал се е и в много филми и сериали. Помним го от “Стъклен дом”, “Четвърта власт”, “Църква за вълци”, “Дом за нашите деца” и др.

Възпитаничка на НАТФИЗ е и дъщеря им Алиса, която сега е трупата на Малък градски театър “Зад канала”.

През миналата есен Ясен кандидатства и е приет в НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов. На младежа не му е била необходима специална подготовка, защото е “ветеран” от Младежкия театър, където играе в няколко пиеси от 2008-а до 2015 г. - “Страхотно момче”, “Оливър” и др.

Константин Ангелов Еленков знаел, че ще става артист още преди да се роди, защото е пето поколение с “този странен занаят”. Прапрадядо му, който също се е казвал Константин, е пътуващ артист. Прабаба му Донка Костова е актриса в Музикалния театър, а прадядо му Георги Карагеоргиев - тенор в Софийската опера. Баба му Елизабет Карагеоргиева играе в Габровския театър и дълги години в театър “Възраждане”. Дядо му Стойно Добрев сме го гледали в Сатиричния театър.

Майка му Диана Добрева е кадър на театралния колеж “Любен Гройс”, след това защитава магистратура по френска филология в СУ. По-късно завършва и история на изкуството в Сорбоната. И като за венец - става магистър по режисура в НАТФИЗ. Между 2000 и 2006 г. е актриса в Театрална работилница “Сфумато”.

Снима се във филмите “Маймуни през зимата”, “Пазачът на мъртвите”, “Хайка за вълци”, “Малки разговори” и дори в екшъна на Силвестър Сталоун “Непобедимите 2”.

През последните години Диана повече се изявява като театрален режисьор. Нейни са постановките “Медея” в “Сфумато”, “Саломе” във Военния театър, “Казанова” в “Сълза и смях”, “Калигула” в Народния театър и др.

Бащата на Константин - Ангел Еленков-Аци, е писател. Ненадминат майстор в късия афористичен стил. Бил е сценарист в почти всички сатирични предавания по многобройните телевизии. Автор е на книгата “Перник в короната (Избрани есемеси)”. Негов брат и чичо на Еленков-младши е Матей Константинов - продуцент на филма “Дзифт”, сценарист на Love.net и съсценарист на “Вездесъщият”.

Константин Еленков е четвърта година актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова. Заедно с това поставя и в театъра. В Пловдивския е постановчик и актьор на спектакъла “Опасни връзки”. В театър “Възраждане” прави “Първа любов” и се изявява и като артист... Играе и в Народния театър, в “Сфумато”. Явно вече е тръгнал по пътя на талантливата си майка.

Мила Робърт Гергова расте като дете в спортно-артистично семейство. Майка й Ваня Щерева завършва спортно училище във Варна - лека атлетика, висок скок. След това обаче е една година актриса в Шуменския театър, а следващата е приета в НАТФИЗ - кукли. През 1996 г. завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Данаилов.

Баща на Мила е 206-сантиметровият Робърт Гергов, бивш национален състезател по баскетбол, сега е президент на ЦСКА в този спорт. Между спортната зала и сцената дъщерята избира второто. “От дете знаех, че ще съм актриса и певица”, казва днес Мила Гергова. Тя също е възпитаник на школата на Малин Кръстев. Завършва фотографското училище в София и от раз влиза в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев. Подтотвя я добрият приятел Константин Еленков, който бил вече първокурсник в академията.

Гергова изпълнява и другата си мечта - да бъде и певица. Пее в постановките на Константин Еленков. (Виж съседното каре.) С композитора Явор Карагиклиев, който е постоянен съавтор с двамата, са направили ново парче - “Наше си е, Саше!”. Премиерата е на 11 май.

Михаил Стефанов Рядков е типичният случай на актьорско дете, за което се казва, че “пъпът му е хвърлен на сцената”. От малък Мишо трупа спомени за сцена, репетиции, тв камери и изпълнения на родителя, който често го води със себе си.

Когато е в 9-и клас момчето вече е с категоричното решение да стане актьор. И той минава през вече няколко пъти споменаваната актьорска школа на Малин Кръстев.

Бащата - бургазлията Стефан Рядков, завършва куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Атанас Илков. Две години преди това обаче Рядков става известен от участията си в “Ку-ку”, после в “Хъшове” и “Шоуто на Слави”. Играе в Сатиричния театър, участва в постановки на Варненската и Старозагорската опера, снима се във филми, включително и в чуждестранни продукции.

През 2015 г. синът му Михаил го надминава - от първи път е приет в НАТФИЗ, но в актьорско майсторство за театър, докато бащата успява от петия път. Това, разбира се, е доста относително, защото Стефан е от поколението кукленици, което с талант и хъс бързо превзе и театралната сцена.

Рядков старши впечатлява с комедийното си амплоа. Рядков-младши, който е в класа на проф. Иван Добчев, повече го тегли към драмата и трагедията. Още не му се е случвало да играе в чиста комедия.

Засега Мишо се изявява на учебната сцена на НАТФИЗ. В киното вече се е снимал - в епизодични роли в сериалите “Откраднат живот”, “Скъпи наследници”, “Полицаите от края на града”. Като баща си е участвал в американски продукции.

Лило Дамянов Петров е син на Теодора Димова и внук на Димитър Димов. Кръстен е така, защото майка му много харесвала това име. Тя е журналист, писател, преводач, драматург. Автор е на 15 пиеси и няколко романа. Баща му е Дамян Петров - дългогодишен сценарист и режисьор в БНТ. Снимал е много документални филми, реализира престижни проекти на националната телевизия.

Лило Петров завършва френска гимназия и записва “Европеистика” в СУ. Но издържа до четвъртата година - родовият писателски зов все пак го отвежда в НАТФИЗ, където започва да учи драматургия. Родителите му подкрепят смяната. “Усетих, че попаднах на мястото си”, казва Лило Петров.

Името на дядо му Димитър Димов не му пречи, по-скоро му помага. Има го като пример - и като писател, и като човек - и това го мотивира в писането, а и във всичко. Изчел е всичките му книги, както и всичко написано за него. Така се опитва да опознае и да се доближи до великия си роднина, когото никога не е виждал на живо.

Най-голяма подкрепа има от майка си Теодора. Тя е неговата “пътеводна светлина” и общуват лесно, защото и двамата търсят магията на думите. През юни тази година Лило Петров трябва да се дипломира и затова сега пише пиеса.

Артистичните гени на Кака Лара (актрисата и тв водеща Лазара Златарева) явно са надделели над журналистическите молекули и математически атоми на Владо Береану и дъщеря им Бернарда, която всички наричат Бенджи, вече е студентка първи курс актьорско майсторство в НАТФИЗ.

Дядото на Бенджи - Иван Лазаров Златарев е дългогодишен артист в Младежкия театър, а дядо й по бащина линия проф. Бернард Береану, на когото тя е кръстена, е един от най-големите математици на Румъния. Бил е отявлен противник на диктатора Николае Чаушеску.

Синът на професора е Владимир Береану, един от най-добрите преводачи в България. Освен български знае румънски, английски и руски.

Много известен разследващ телевизионен журналист, тия дни излезе биографичната му книга “За кого звъни телефонът”.

Бенджи започва да посещава различни театрални курсове още от втори клас. Накрая завършва и прословутата школа на Малин Кръстев.

Заради наученото там не е имала необходимост от специален преподавател, който да я подготвя за изпитите за академията.

Бенджи завършва италианския лицей в Горна баня. Сега учи актьорско майсторство в класа на доц. Ивайло Христов и казва, че е много щастлива.

“Очаквах да е хубаво, а то излезе много... хубаво”, казва бъдещата актриса.

Тото Митовски - наследник на занаята на татко си

Тото Димитров Митовски учи втора година кинорежисура в НАТФИЗ. Ръководител му е Дочо Боджаков, автор на няколко много успешни български филма - “Ти, който си на небето”, “Кладенецът”, “Моето мъничко нещо”, на сериалите “Патриархат” и “Английският съсед” и др. Тото твърди, че е гледал някои от тях.

Митовски-джуниър е завършил английска гимназия. Тръгва по пътя на баща си Димитър Митовски без излишни вълнения и драми, защото смята, че изкуствата до голяма степен са наследствени занаяти и дарбата и влечението към тях също се наследяват. Както едно време синът на грънчаря става грънчар, на ковача - ковач, и на лютиера - лютиер.

Бащата Митовски е продуцирал някои от най-успешните филми и сериали през последните години: “Мисия “Лондон”, “Стъклен дом”, “Под прикритие”, “Революция Z”, “Фамилията” и др.

Синът Митовски вече е автор на няколко учебни филмчета. Не иска предварително съвети от известния си родител, защото държи сам да се провери какво може и какво - не може. Евентуално двамата обсъждат заедно вече заеснетото.

Бъдещето си Тото Митовски вижда в България. Може да се включи в проектите на баща си. Вече има и собствени идеи, които се надява да превърне във филми.