Бензиновите коли намалели с 64 138, дизеловите повече с 19 710 за 9 месеца

Драстични промени в автомобилния парк у нас са настъпили в последните 9 месеца, сочи стастиката на регистрираните превозни средства в България от 1 юли 2017 г. до 1 април 2018 г. В този период дизеловите возила у нас са с 19 710 повече, а бензиновите са намалели с 64 138. Данните са за всички леки автомобили - нови и употребявани. В средата на миналата година бензиновите возила, водени на отчет в България, са били 1 432 216 - сега са 1 368 078. Към 1 юли 2017-а дизеловите автомобили с регистрация са били 1 148 727, а към 1 април тази година те са скочили на 1 168 437. Това означава, че

съотношението

на бензинови

към дизелови

автомобили

на родния

автопарк сега

е 17 процента

в полза на бензиновите возила, докато преди 8 месеца тя е била 24 процента, т.е. разликата за 8 месеца е 7%.

Само през март 2018 г. регистрациите на бензиновите автомобили са намалели с 13 127 бройки, докато при дизеловите - само с 2232 (стастиката е отрицателна заради големия брой стари коли, които всеки месец остават без регистрация).

Коренно различна обаче е картината при продажбата на нови автомобили - все по-малко търсене на дизелови автомобили за сметка на бензиновите, хибридите и електрическите. За цялата 2017 г. делът на нафтовите возила е бил 53%, а на бензиновите - 43%. През 2016 г. дизелови коли са 60%, а бензиновите - 38%. След първите три месеца на тази година съотношението дизел към бензин е почти изравнено - 48% към 47%, като останалите проценти отиват към возилата с алтернативно задвижване.

В момента

в България се

движат 523

електрически

коли и 3901

хибрида

Преди 9 месеца возилата само на ток са били почти два пъти по-малко - 335 (със 188 по-малко), а хибридните автомобили - 3249.

Според данните на Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (АСЕА) търсенето на нови дизелови коли е спаднало с над 5% и сега те са 44,8% от покупките при 49,4% година по-рано.

На колите с бензинов двигател се падат 49,4% от сделките.

Продажбите на повече бензинови возила, отколкото дизелови, което се случва за първи път от 2009 г., води обаче и до повишаване на средното ниво на вредните емисии, които те отделят.

Според данните на специалистите от АСЕА през 2017 г. купените нови автомобили в страните от ЕС са отделяли средно 118,5 грама на километър въглероден диоксид, което е с 0,4% повече от 2016 г.

Нарастване

на емисиите

в Европа се

отчита за първи

път от 2010 г., когато се въвеждат наблюденията по този показател.

В общо 17 от 23 страни - членки на ЕС, се забелязва повишаване на отделяния от купените нови коли въглероден диоксид.

Вредните вещества, бълвани от колите, се увеличават, защото бензиновите автомобили харчат повече гориво и изхвърлят повече въглероден диоксид.

Единствените дизелови автомобили, които могат да се движат без ограничения и в бъдеще, са със стандарт Евро 6. Германската организация за опазване на околната среда “Дойче Умвелт” обаче обяви, че е направила тестове, които са показали, че те също прекрачват драстично границата на допустимото изхвърляне на азотен оксид. Тестовете им се потвърждават и от Съюза на германските автомобилисти ADAC. Експерти твърдят, че на улицата резултатите, показани от дизелите Евро 6 в лабораториите, се провалят.

Едва всеки шести автомобил влиза в ограниченията, останалите изхвърлят азотен оксид над допустимото, като при някои то е дори десетократно повече.

Заливат ни стари немски нафтови автомобили,

изхвърлят 12 пъти над допустимото азотен оксид

Западноевропейците обръщат гръб на дизеловите автомобили. В резултат на това десетки хиляди стари коли се купуват от източноевропейци, където няма драма с газовите емисии от автомобилите. Само в България през 2017 година са внесени 100 000 стари коли, от които 40% са с дизелови мотори. Това съобщи европейският Съюз на транспорта и околната среда.

Всяка втора дизелова кола пък е по-стара от 10 години. Заради предстояща забрана да се карат нафтови коли в големите градове в Германия, продажбите им към България и други страни от Източна Европа вероятно ще се увеличат многократно. Това ще се отрази пряко върху качеството на въздуха у нас.

При внесените миналата година у нас дизелови автомобили изхвърлянето на вредни емисии на азотен оксид средно 12 пъти над допустимата от ЕС норма - тоест 1013 мг/км, вместо спазваните от новите коли 80 мг. При повечето липсва и филтър срещу прахови частици.

27% от внесените от Западна Европа в България дизелови коли идват от Германия. Повечето вкарани в България през 2017-а коли миналата година са внос от Италия - 63%, сочат още данните.

В Италия като в Германия дизелът не се радва на голяма почит сред гражданите.

Не всяка стара дизелова кола попада в България. Според разследване на немското списание “Фокус” повечето търговци на автомобили вече нямали никакво място да складират продадени дизелови стари коли и ги разфасовали за части. Само автомобили с Евро 4, които почти не са навъртели километри, се продават в самата Германия.

По този начин Германия се освобождава от вредния азотен оксид, но го прехвърля в по-бедните страни като България.

Само заради липсата на филтри за фини прахови частици, които предизвикват рак, в България умират годишно 13 000 души, смятат от организацията.

Подобни статистики се разглеждат скептично от редица експерти, според които не може да се каже категорично какво замърсява въздуха и причинява директна смърт. Според тях при стандарт Евро 4 има твърде малко вредни емисии, които са над разрешеното, особено в сравнение с Евро 5.

Въпреки тези забележки всички са единодушни, че внесените стари дизелови коли генерално замърсяват въздуха и увеличават фините прахови частици.

Купувачи в Германия на дизелови коли втора ръка трудно се намират заради заплахата в големите градове скоро да се наложи забрана за движение на дизеловите автомобили. През февруари Върховният съд позволи на градовете сами да взимат решение за такива забрани и се смята, че до края на годината градове като Берлин, Мюнхен, Кьолн, Хамбург ще се възползват от нея и ще въведат зони, забранени за дизелови мотори.

Оказва се, че дори коли на по две-три години могат да бъдат засегнати от забраната. Предложението те да бъдат преоборудвани, така че да не изхвърлят вредния азотен оксид във въздуха, засега не се приема, тъй като не е ясно кой би платил за него - производителите или собствениците.

За модернизирането на един дизелов автомобил са нужни към 2000 евро, тоест за всички около 6 милиона дизелови автомобила, които се движат по улиците на Германия, ще трябва да се намерят близо 12 милиарда евро. “Германската автомобилна индустрия е в състояние да понесе подобна финансова тежест, макар че това несъмнено ще я натовари сериозно”, прогнозира Щефан Брацел от висшия Институт по икономика в Бергиш Гладбах пред “Дойче веле”. Но ако бъде решено, че индустрията трябва да поеме тези разходи незабавно, ще последват и съответни искания от съседните европейски страни - например от Франция и Италия, където карането на дизелови автомобили е много широко разпространено. Възможно е тогава към иска да се включат и източноевропейските страни като България, които също се оказват пряко засегнати от забраната.

“В този случай вече ще става дума за преоборудването на над 60 милиона автомобила, а германските автомобилопроизводители не биха могли да се справят с подобна задача”, казва експертът.

В същото време старите дизелови автомобили стават все по-желана стока в България, тъй като търговците в Германия не могат да ги продадат и свалят драстично цените им. Според Съюза на германските автомобилисти 87% от продаваните в момента дизелови коли в Германия се предлагат с огромна отстъпка. Колите със стандарт Евро 5 вървят вече на половин цена. 11% от търговците пък дори смятат, че колите от този клас изобщо не могат да бъдат продадени. Това поставя под заплаха съществуването на немалко търговци на автомобили втора ръка. Очаква се и намаляване на работните места в автомобилната индустрия, а лични щети ще понесат всички онези германски трудещи се, които трябва да стигат до работното си място в съседен град с кола и имат дизел.