Големите удари на "168 часа"

Взехме знакови интервюта с Огнян Дойнов и с Мехмед Али Агджа

Експеримент заедно с Би Ти Ви показа, че 16 депутати бяха готови да получат безплатни телефони “Верту”

Вестник "168 часа" се ражда на 26 април 1990 г. и много скоро се утвърждава като вестник на разследващата журналистика. Той започва да налага стил, непознат до онзи момент в гилдията. След сухите и цензурирани дописки на официозните дотогава издания привлича вниманието на читателите с живата си реч, интересните материали и точните си попадения.

Едно от най-големите разкрития на "168 часа" е как се управлява бизнес и се избягват данъци чрез офшорни фирми. Това се случва през 1994 г., когато в България за тези схеми никой не беше чувал. Днес голяма част от световната икономика се контролира от офшорни компании с цел намаляване на налозите.

Заместник главният редактор Радостина Константинова и шефът на отдел "Разследване" Зоя Димитрова заминаха за прочутия британски остров Ман и във финансовия център на Европа - Лондон, за да проучат на място как точно се случват нещата и къде са изчезнали парите на фалиралата банка "Биохим".

Срещат се с Колин Форстър, директор на фирмата на банкера Дилян Дорон "Интрепид трейдинг къмпани", участвала в приватизацията на "Биохим". Той твърди, че никога не е виждал Дилян Дорон, въпреки че е директор на "Интрепид трейдинг къмпани", за която банкерът твърди, че е негова.

От Комисията за финансов надзор в Ман им отговарят, че островът не се смята за длъжен да подпомага други страни да събират данъците си. Освен това не виждат престъпление в т.нар. международно планиране на данъци. И сравняват опита да се спре прането на пари с опита да избуташ морския прилив назад.

Днес регистрацията на офшорни фирми вече никого не изненадва.

През същата 1994 г., когато осветляват схемата с офшорките, Радостина Константинова и Зоя Димитрова направиха и друг удар - първото интервю с митичния член на ЦК на БКП Огнян Дойнов, който след 1989 г. се беше установил във Виена и отказваше всякакви контакти с медиите. Зоя Димитрова и Радостина Константинова успяха да го разговорят в дома му в 12-и квартал, който не е от богаташките.

Заглавието на интервюто е

"Няма да купувам България!"

Въпреки конфликта си с Тодор Живков, заради който е изпратен като посланик в Норвегия през 1988 г., в интервюто си Огнян Дойнов твърди, че бившият Първи винаги е действал с мисълта за доброто на България.

Пред "168 часа" икономистът призна, че работейки след 1990 г. за милиардера Робърт Максуел, е получавал 110 хиляди паунда заплата. Британският медиен магнат е бил приятел на Тодор Живков, а впоследствие е съветник на премиера Андрей Луканов. За Максуел някои медии пишат, че е свързан с изнасянето на "червените пари".

Освен за него Огнян Дойнов говори и за работата си като нещатен консултант на руския холдинг "Нордекс", за който тогавашният директор на ЦРУ Джон Дойч казва: "Компанията е пример за руска криминална организация или за организация, свързана с криминална дейност, която от Русия се премества основно във Виена."

Освен с червения бизнесмен другото знаково интервю в историята на в. "168 часа" е това със стрелеца срещу папа Йоан Павел Втори Мехмед Али Агджа. То бе публикувано през юли 2005 г. и е единственото, дадено за българска медия. Даниела Теофанова със съдействието на адвокатите Пламена Маркова и Доган Йълдъръм отиде в затвора за тежки престъпления "Картал" в Истанбул, където турчинът бе преместен през 2002 г.

Агджа посреща журналиста и адвокатите

облечен в анцуг

и избеляла синя фланелка с червени райета на ръкавите,

сякаш току-що се връща от физкултурния салон. Първоначално той започнал да крещи, че няма да дава никакви интервюта, след като е бил уговарян 4 месеца и уж се е съгласил. Впоследствие изпаднал в ярост от въпроса "Вие убиец ли сте?". Но после признава, че е набедил българите и че те нямат пръст в атентата срещу папата. Затворникът не искал да каже и дали познава Сергей Антонов, арестуван навремето като съучастник на Агджа.

По време на това интервю става ясно, че стрелецът срещу главата на Римокатолическата църква е прекарал 40-50 дни в София преди атентата и напуснал българската столица с фалшив паспорт.

Горе-долу по същото време, когато Даниела Теофанова взе интервюто с Мехмед Али Агджа, бе разкрита и схемата на партиите за купуване на гласове на избори. Около 10

репортери под прикритие се внедриха

в йерархичната организация от десетници, стотници и хилядници. Установиха, че всеки от тези участници взема различна сума според броя на гласуващите, които вербува да пуснат бюлетина за дадена формация.

Отделно бяха засечени и заснети част от хората, водещи до урните групите на продалите гласовете си, както и обаждащи се по списъци и изискващи купените обещания да бъдат спазени в изборния ден.

Бяха проследени множество хора, гласуващи с удостоверения на няколко различни места. "168 часа" намери дори 100 държавни чиновници, командировани специално за изборите в региона, където водач на листа бе министърът им.

По-късно открихме и точната сума, изхарчена от управляващото по онова време НДСВ. Добрахме се до таен счетоводен отчет, в който фигурираше цифрата 24 млн. лв.

Вниманието на репортерите неведнъж е било привличано от действията на партиите и на Народното събрание, защото от дейността на депутатите зависи голяма част от нашия живот.

Благодарение на "168 часа" в парламента беше въведена система за гласуване с пръстови отпечатъци. Репортери всяка седмица описваха кой колко копчета натиска и колко колеги "замества". Част от законите се приемаха без кворум заради многоръките работяги. А Стоян Цолов успя да влезе в залата и лично да "гласува" вместо депутат.

Винаги сме били трън в очите на политиците. През 2006 г. около 30 недоволни от публикация в "168 часа" привърженици на "Атака", предвождани от лидера Волен Сидеров, нахлуха в редакцията. Впоследствие нарекоха това "мирно посещение" и организираха митинг под прозорците на Полиграфическия комбинат. Това принуди собствениците да изградят по-сериозни прегради във фоайето на сградата.

Любимите герои на вестника - депутатите, станаха обект и на експеримент на "168 часа" и Би Ти Ви през 2010 г., в който участваха Стоян Цолов и Красимир Боев. Всички 240 народни представители бяха

поканени на "презентация"

на "Верту"

в елитен столичен хотел. Оказа се, че 16 избраници почти от всички парламентарни групи нямат нищо против да се сдобият с безплатни телефони, чиято цена към момента беше между 9000 и 16 000 лв. Кандидатите за скъпи подаръци напуснаха Народното събрание и се настаниха в уречената зала, готови да получат своя апарат, докато в залата вървеше законопроект за въвеждане на т.нар. данък колиба - за имоти до 1680 лв.

Когато влязоха фотографите и операторите и започнаха да снимат дошлите депутати, а репортерите обясниха за експеримента, някои от народните представители се опитаха да се скрият, но не им се удаде.

Иван Бутовски установи, че заместник-министър ползваше две различни имена, като с едното работеше в Министерството на външните работи, а с другото участваше в знакови фирми. Което по закон е забранено. Тогава премиерът Сергей Станишев уволни Феим Чаушев след публикация в "168 часа".

Даринка Николова и Даниела Теофанова разкриха скандала, че

Калина Илиева управлява Държавен фонд "Земеделие" с фалшива диплома

Тя претендираше, че е завършила университет в Германия. Репортери се свързаха с администрацията, но оттам отговориха, че не са имали студентка с това име. След това разследване Калина Илиева не просто бе уволнена, но оттогава остана нарицателното "калинки" за хора във властта, които нямат необходимото образование.

Ударите на "168 часа" при разгадаване на схеми в икономиката не са един и два.

През 1997 г. сегашният заместник главен редактор Петя Минкова установи как "Газпром" се опита да изкупи чрез подставени фирми структуроопределящите предприятия в България. Така можеше да превземе цялото производство у нас. Ставаше въпрос за торовите заводи, "Химко", "Кремиковци", "Булгаргаз" и "Нефтохим". Благодарение на вестника това не се случи, защото схемата бе извадена на светло.

Публикация на Галина Ганева пък стана причина да бъде уволнена заместник-директорка на 133-то СОУ "Ал. Пушкин", която при кандидатстването си за поста в престижното училище скрила факта, че два пъти е осъждана за фалшифициране на документи.

Първа през 2003 г. Светлана Баталова от отдел "Разследване" се добра до информация как заради дългове

бизнесмени прехвърлят фирмите си на безработни, старци и умрели

И така не носят никаква отговорност.

Благодарение на разследване на Иван Бутовски за продажба на продукти с хидрогенирани мазнини в магазините Министерството на земеделието накара производителите да пишат какви са съставките във всяка стока. Сима Владимирова осветли пътуване на български министър до Венеция на разноски на скандалната Мишел Бонев, изявяваща се като актриса и режисьор. Тя беше платила не само самолета, но и хотела на 32-членна делегация, за да гледат филма й "Сбогом, мамо".

Немалко са и намерените роднини на знакови за България фигури. Петя Минкова и Иван Бутовски публикуваха поредица от материали за шефа на полицията преди 1944 г. Никола Гешев и откриха негова кръвна наследница. Праплеменницата Анна е внучка на брат му Емануил. Благодарение на нея вестникът се добра до неоспорими доказателства, че легендарният полицай е избягал след 9 септември и е доживял до дълбока старост на Запад. Въпреки непрекъснатите опити на ДС да го открие.