„Завръщане в Рим” е само поводът Тодор Живков да свали Борис Велчев от власт

Иля Велчев разказва от първо лице всички подробности около това как Борис Велчев е свален от власт, заради неговия филм „Завръщане от Рим”. Как са се развили събитията при излизането на филма и след това? Как и защо се променят становищата за него?

Предлагаме ви откъс от книгата на Иля Велчев „Биографични снимки”, от която ще научите всички подробности.

Т.Ж. изпрати съобщение на Татко, че на заседание на Политбюро на 25 април 1977 г. ще се разглежда поведението му във връзка със „Завръщане от Рим”.

Георги Йорданов е извикан при Т.Ж. Питан е Борис Велчев прави ли своя лична политика с най-голямата партийна организация? Той отговорил, че не е вярно. На връщане от кабинета на Т.Ж., който беше на един етаж с кабинета на баща ми, Йорданов се отбива при него и го информира за въпроса на Т.Ж. и своя отговор.

А Огнян Дойнов, член на Политбюро, казва на брат ми във връзка с предстоящото заседание на Политбюро за „Завръщане от Рим”:

– Моля те, кажи на другаря Велчев да си мълчи. Да си мълчи! И лятото отново ще се видим в Евксиноград.

Постъпките на Георги Йорданов и на Огнян Дойнов могат да се приемат и за форма на предупреждение от Т.Ж.

На заседанието на Политбюро на 25 април 1977 г. Т.Ж. прочита „Изложение на Тодор Живков във връзка с филма „Завръщане от Рим” и редакционната статия във вестник „Литера- турен фронт” – „Плодовете на невзискателността”.

Основното в това Изложение Т.Ж. характеризира в следните си изводи:

„Реакцията на обществеността против филма е прераснала в реакция против един опит да се наложат нови схващания и нова линия в художественото творчество и в ръководството на културния фронт.

Пренебрегнати са морално-етичните норми и ценности на нашето социалистическо общество, на новия социалистически човек, които Партията с години неуморно и последователно е изграждала, и е опит в най-груба форма да се утвърждава друг начин на живот.

Това е невъзможно било да стане, ако зад гърба на режисьора не е стоял неговият баща, членът на Политбюро и секретар на ЦК Борис Велчев.

От дълго време в обществото се говори за мафия начело с Дон Корлеоне, по името на мафията във филма „Кръстникът”, като в случая се има предвид другарят Борис Велчев, а неговият син пък е Майкъл, наследникът на Дон Корлеоне.

След излизането на статията в „Литературен фронт” другарката Велчева, макар и болна, вече се е включила в кампанията срещу Първия секретар на Централния комитет на Партията.

Синът на другаря Велчев, Иля Велчев, не е лишен от дарования, но трябва да му се помогне. Следва в Централния комитет на Партията да се води разговор с него. Нужно е да разбере, че нашият народ, това не са хората от неговата среда, които той показва в „Завръщане от Рим” с техния манталитет, с техния чужд на трудещите се начин на живот. Трябва да бъде защитена класово-партийната същност и ленинската принципиалност на ленинската политика в областта на културната дейност.

Този случай трябва да послужи като предупреждение към всички, които смятат, че могат в каквато и да е степен да пренебрегват политическата линия на Партията и да наложат друга политическа линия – и в литературата, изкуството, културата, и във всички други области на обществения живот.

И доколкото другарят Борис Велчев не е съгласен с такива оценки, това негово поведение влиза в противоречие с действителността, с нашата партийна практика и представлява опасност за нашия живот!”

На това заседание Т.Ж. издига обвинението срещу Борис Велчев, че е спомагал да се създаде и утвърди противно на партийната линия един вреден, отхвърлен от целия народ филм: „Като другар на другаря Велчев предлагам той да разбере нашата другарска критика, да си направи съответните поуки, за да остане и занапред член на Политбюро.” И добавя: „И да отиде на работа като председател на Народното събрание, тъй като Владимир Бонев там ни излага.”

Татко поисква да му се даде възможност да се защити по отправеното обвинение в Изложението на Т.Ж. и заявява: „Другарят Живков е подведен. Има необективна информация!” С това свое изказване оспорва авторитета на Т.Ж. Казва на Политбюро: „Заявявам най-отговорно, че нищо не съм правил, върху никого не съм упражнявал натиск, за да облагодетелствам режисьора на филма. Нито веднъж не съм се обаждал например на Панталей Зарев (председател на Съюза на писателите), на Христо Христов (председател на Съюза на филмовите дейци), на Павел Матев (завеждащ отдел “Изкуство и култура” в ЦК), на Людмила Живкова (министър на културата), на Иван Славков (генерален директор на Телевизията), в ЦК на ДКМС и прочие, за да има някакво специално отношение към него, да му издействам награди и звания, за изпращане на негови филми на фестивали и т.н. Разговорите за мафията, за нейния шеф Борис Велчев и за неговия син Иля Велчев ни най-малко не ме засягат. Мога да кажа само това, че съчинителите и разпространителите на тази най-долнопробна клевета могат да бъдат всякакви други, но не и честни хора.”

Като се видяхме вечерта, Татко ми разказа с покрусено лице за заседанието на Политбюро. Пита ме отново, и отново, дали всичко по запускането и приемането на филма е спазвало процедурите? Показах му отново копията на документите, които доказват спазването на всички процедури, приемането на всяка серия поотделно, справките за продажбите на филма и мненията на зрителите ден по ден по време на излъчването на сериите, писмата от цялата страна.

– Сложи ги на масата в Политбюро, нека ги видят!

Той се усмихна горчиво.

– Това няма никакво значение, след като Живков е решил така. Политбюро му е легнало.

Помълча.

– Не мога да приема предложената ми сделка, като се самооплюя, както иска Живков. Аз имам чест.

При такива тежки обвинения с политически характер как Борис Велчев да остане в Политбюро и да отиде председател на Народното събрание? Как? Нали цялата страна е възмутена и потресена? Как ще се обясни на народа, че виновникът си остава висш ръководител? Нали това посочва Т.Ж. в Изложението си като основна причина да се предприемат мерки, защото страната и Партията гледат и искат отговор?

Истината е ясна. Боейки се от сблъскване с баща ми, с авторитета му в партията, Т.Ж. предлага оставането му в Политбюро, но държи да се изпълни основната цел заради която е провел оклеветяващото мероприятие – Борис Велчев да бъде отстранен като секретар на ЦК и шеф на Секретариата на ЦК, да бъде отстранен като втори човек в партията. И да освободи мястото за Александър Лилов.

Казах на Татко, че каквото и да реши, аз съм с него. Чувствах се ужасно, че моят филм може да се превърне в повод баща ми да бъде ударен. Казах му, че съм готов да поема всякаква отговорност за вина, която нямам, ако с това мога да му помогна. Много го обичах и ми беше много тежко. Но вярвах, че той трябва да каже в Политбюро истината за филма и че ако някой трябва да бъде обвиняван в семейственост, то това е преди всичко Т.Ж.

– Ще ме изключат от Партията, Илче. А това не мога да го понеса.

Притеснен, че Борис Велчев не приема сделката и очаквайки сблъсък на следващото заседание на Политбюро, Т.Ж. се подготвя особено грижливо.

На 5 май 1977 г. свиква второто заседание на Политбюро с предварително подготвени изказвания срещу Борис Велчев и филма. Кариеристите ще се надплюват и надскачат, всеки ще си представя, че това ще му помогне да мръдне с едно място по-нагоре по Стълбата.

Преди да тръгне за второто заседание, Татко ми каза:

– Ако приема сделката, това може да послужи за урок на другите, в смисъл, че преклонената глава сабя не я сече. Не мога да го направя. Мога да приема критика, никой не е безгрешен и аз съм допускал слабости, но предявените към нас претенции са абсолютен фалшификат. Както и твърдението, че филмът е предизвикал спонтанно неодобрението и възмущението на цялата българска общественост. Критиката трябва да е принципна!

Из „Биографични снимки”

Книгата може да поръчате тук!