След 42 години Герджиков напуска голямата си любов - университета

От всичко по малко мога, но нищо като хората - с изключение на правото, казва професорът и изброява своите 25 лица

“Човек трябва да съумее да слезе, когато е относително на върха.” С тези думи проф. Огнян Герджиков си взема сбогом с голямата си любов - университета. Той ще се раздели с колеги и студенти с

прощална лекция

на 2 юни

42 г. Толкова е преподавателският стаж на професора в Софийския университет, който е и доайен в дисциплината “Търговско право”. Дори за 17-те си години в политиката като царски депутат, шеф на парламента и дори служебен премиер Герджиков нито веднъж не прекъсна изцяло преподаването.

Правото е неговата стихия, въпреки че сам си изброява поне 25 лица. Като се започне от хамалин на торби цимент, какъвто е бил нощно време като студент, мине се през инструменталист и солист в оркестър, диригент, певец в хор и солист, илюзионист, актьор, спортист - тенис, тенис на маса, лекоатлет, гимнастик, продуцент на музика, поет, писател, преподавател, юрисконсулт, депутат, парламентарен шеф, служебен премиер...

“Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея. Може да лети, но има много по-добри летци от нея.

От всичко по малко мога, но нищо като хората”, с типичното си чувство за хумор се описва професорът.

Но бърза да направи изключение за правото. А когато се заговори за политически постове - тъй като името му винаги е в първите класации при всички следващи избори, допълва шеговито, че

само за папа още

не са го предлагали

Самоиронията и трезвият му поглед към живота обаче не му позволяват да литне в облаците. “Така съм устроен, човек не трябва да се взема прекалено на сериозно и винаги трябва да се оглежда в огледалото на другите, за да не изкривява представата за себе си”, казва Герджиков.

Професорът напуска университета, но остават всичките му други ангажименти - шеф е на Съвета по законодателство към Народното събрание и на Арбитражния съд към Българската стопанска камара, прави и юридически консултации.

Всъщност за проф. Огнян Герджиков е писано много. Но “24 часа” се опита да събере няколко малко известни до момента истории от неговия живот.

Превърна рождените си дни в благотворителни акции, за да помага на болни деца

Огнян Герджиков често помага на хора в нужда, но не желае да парадира с това. Направи обаче две по-мащабни акции, които не останаха скрити: превърна двата си юбилея - 60-ия и 70-ия, в благотворителни събития, като вместо подаръци събираше пари за деца.

През 2006 г. дари събрани над 10 хиляди лева на дома за сираци в Габрово. Със средствата бяха закупени нови мебели. И до днес Герджиков се отзовава на молбите за помощ на някое от 30-те деца от дома - къде с пари, къде със съдействие за работа.

“Това е традиция в нашето семейство. От много години с жена ми всеки път, когато празнуваме, събираме пари в помощ на нуждаещи се. Това ми носи удовлетворение. Не е най-важното човек да се заобгражда с вещи, много по-малко неща му трябват”, казва Герджиков.

В благотворително събитие професорът превърна и 70-ия си рожден ден през 2016 г. Този път с парите беше подпомогнат Борислав Пенков от Русе, тогава на 19 г., който е с прогресивна мускулна дистрофия, тип Дюшен. За историята на момчето първа чула съпругата на Герджиков Светла. А професорът сложи специални урни на партито си и поканените над 300 души пускаха даренията си в тях. Събраха се около 14 хиляди лева, които подпомогнаха семейството за лекарства, рехабилитация и нова проходилка за момчето.

Две години по-късно Герджиков продължава да поддържа връзка с Борко и неговите родители. “Много добър, отзивчив и положителен човек е. Със съпругата му често се обаждат и се интересуват от състоянието на Борко и много ни помагат”, разказа пред “24 часа” майката на момчето Кремена. Той вече е студент втори курс във Великотърновския университет, учи история.

Наскоро отново му съдействал - да бъде включен в програма за експериментално тестване в Европа на ново американско лекарство за мускулна дистрофия при деца.

Миналата седмица пък в Сопот Герджиков имал изненадваща среща. На представянето на книгата му дошло семейството на едно момиче, на което през 2007 г. помогнал със средства, защото имала сериозен мозъчен проблем и била нужна операция. 11 години по-късно Силвия и родителите ѝ благодарили на професора за жестао

При пенсионирането си преди 5-6 г. пък професорът дарява дължимото му от вуза обезщетение в размер на 10 хиляди лева за обновяването на 255-а аудитория във факултета.

Започва научната си кариера чак от 4-ия опит, Ванга го насочила

Само най-близките на Герджиков знаят, че той започва научната си кариера в университета много трудно - чак от четвъртия опит. Причините са политически.

След като завършва университета, младият юрист е изпратен по разпределение - като юрисконсулт в системата на тогавашното държавно стопанско обединение “Тежко машиностроене”. Той обаче бил твърдо решен да се занимава с наука и искал да продължи в университета. Явява се на конкурс за аспирант в СУ. Отхвърлят го. Пробва пак и пак...

Баща му, който е един от изявените юристи по онова време, решава да потърси помощ за поредната “академична” битка на сина си. Успява да се добере до Ванга и започва да ѝ изброява имена на професорите от Юридическия факултет. “В един момент

Ванга се втренчи в

тавана и извика:

Живко, дръжте

Живко, виждам го”,

споделя разказа на баща си Герджиков.

На четвъртото явяване след анонимния писмен изпит е допуснат до устен. Обаче от вузовския партиен комитет нареждат на председателя на комисията проф. Живко Сталев да не го изпитват на устния.

Герджиков-старши, освен че бил царски съдия преди 9 септември, бил набеден, че е съден от Народния съд, което не било вярно. Проф. Сталев обаче познава стария Герджиков и на собствен риско изпитват сина му под условие.

Започва се тримесечна битка със системата. В крайна сметка става ясно, че обвинението към баща му за Народния съд не е вярно и че като царски съдия не е имал присъди срещу партизани. Така, макар и със закъснение, Герджиков е включен в групата на аспирантите заедно с другите двама одобрени - покойния вече Илко Ескенази и Жасмина Попова.

Година след година Герджиков се доказва и започва да се изкачва по академичната стълбица, за да стане професор и да е един от доайените в СУ днес - след цели 42 г. в университета. Наричат го Бащата на търговското право в България. Остава да преподава и след пенсионирането си.

И днес професорът продължава да е любимец на студентите - аудиториите му са винаги пълни, защото лекциите му никога не са скучни. С чувство за хумор разчупва суховатата материя, а и покрай опита си в парламента често дава примери, с които не щади законотворците. Нещо, с което обаче не се гордее, а се срамува. “Много съм чувствителен на тема право - настръхвам, като чуя нещо неграмотно”, споделял е неведнъж професорът, ядосан, че “правото днес е натикано в миша дупка от политиците”. Случвало се е дори така да се ядоса от някоя законодателна недомислица, че да крещи на заседание на правната комисия.

Интересен факт е, че в залеза на кариерата си реши да се върне към началото - да води упражнения по гражданско право, както започнал като асистент. Поиска си и същата аудитория от онези години, но тя се оказва малка да събере желаещите да решават казуси заедно с него. Вместо по 20-21 души, колкото е една студентска група, идват двойно повече.

Заключват го във вила на БЗНС на Витоша да пише указ 56

През 1988 г. Огнян Герджиков е един от авторите на прочутия указ 56 за стопанската дейност. В работната група го кани Александър Томов, който по това време е съветник в кабинета на премиера Георги Атанасов. Спира се на него, защото по това време Герджиков преподава търговско право на капиталистическите страни. “Изведнъж се оказах от малкото еднооки в царството на слепите”, спомня си години по-късно професорът.

В работната група били основно икономисти и двама юристи - Герджиков и Валери Борисов, който е бил главен юрисконсулт на Министерството на финансите. Качили ги във вила на БЗНС на Витоша - “да работят на спокойствие”. Първоначално идеята била да се пише закон за стопанската дейност, после правилник, но накрая се решава да е указ на Държавния съвет.

Работата вървяла напрегнато. “Все им казвах - дайте да кажем нещата с истинските им имена. Ама те - не. Защото аз единствен нямах началник, всички останали бяха свързани или с министри, или с Политбюро, не смеят да престъпят червената линия”, спомня си Герджиков. Всичко, което предлагали като текстове, предизвиквало шок в съзнанието на властимащите с идеологическата си ерес.

Няколко години по-късно - през 1991 г., Герджиков е сред авторите на новия Търговски закон.

Взема 10 лв. - първи хонорар като писател, в казармата

10 лева. Толкова е първият авторски хонорар на Огнян Герджиков. Получава го в казармата за първия си разказ.

Годината е 1965-а. Огнян служи в артилерийското поделение в Божурище и тъй като е близо до София, често се вижда с родителите си. Майка му много го жалела, дори подсилила отвътре войнишката му униформа, за да е топличко на момчето ѝ. Нейното отношение настройвало младия мъж носталгично и той написал първия си разказ - “Войнишка майка”. Публикува го във вестник “Димитровски воин” и му плащат хонорара.

Това е писателският прощъпалник на Герджиков. В годините обаче той минава и на поезия. Има няколко стихосбирки и поеми. Таланта си открил още като дете и оттогава, като му дойде вдъхновението, грабва лист и молив и пише.

Реди рими по всякакви поводи и често и като подарък за приятели за рождени дни. Творчеството му е много разнотематично. Възвелича правото в “Гражданскоправна поема”. Направи на пух и прах здравната система с “По клиничната пътека”. Написа стихотворение дори за запека на внука си. Издаде и детската книжка “История с мечо, с патоци и с лиса - история, дето съвсем ще ви слиса”, поставена и в Централния куклен театър.

Пиронът на литературното му творчество обаче е автобиографичната му книга “Аз не бях политик”.

Опит за подкуп с часовник и... с Людмила Живкова

Няколко опита за подкуп като преподавател е имал проф. Герджиков. Няма да броим студентките, които са се опитвали да го изкушат, за да вземат изпитите си. Ще разкажем обаче за два по-фрапантни случая.

Първият опит за подкупване бил с обещанието за... добра дума пред Людмила Живкова.

Малко след защитата на дисертацията му през 1979 г. при Герджиков идва негов колега, който е хоноруван преподавател по административно право в същия факултет. Хвали го за отличната защита и изплюва камъчето: “Можеш ли да напишеш и моята дисертация?”

“Да беше ми предложил да обера банка, нямаше толкова да се изумя”, спомня си Герджиков. А идеята на колегата му да му се “отблагодари” го втрещила още повече. “Знаеш, че съм съветник на Людмила Живкова. Имам влияние над нея. Това никак не е без значение в днешно време”, казал му колегата.

Вторият е през 1993 г. Герджиков е зам.-декан на Юридическия факултет. Един ден при него влиза студент от Сирия с молба да му разреши отпуск по никое време въпреки строгите правила на факултета. На развален български обяснява, че иска да види жена си и децата, както и болните си родители.

Омекнало му сърцето на професора, извадил химикалката да пише на молбата му “Да!”. И в този момент онзи извадил от джоба лъскав часовник. “Стана ми лошо - върнах му часовника, хвърлих му молбата. Пропиля си шансовете”, спомня си Герджиков.