Майката на Соломон Паси била модел в картината “Родопска сватба”, забранена през 1957-а

21-годишната тогава Лилия Узунова е била студентка по медицина в Пловдив

Художникът Анастас Стайков рисувал 7 г. сватбата между мюсюлманка и християнин

Публиката харесва творбата. В Пловдив, където е експонирана през 1958 г., 35 хил. души плащат вход, за да я видят. След това е скрита

Д-р Лилия Паси, майка на председателя на Атлантическия клуб и бивш външен министър Соломон Паси, е била модел в дискусионната картина “Родопска сватба”.

Картината с размери 4 на 2,50 м е рисувана от смолянския художник Анастас Стайков няколко години и е завършена през 1957 г.

След 60-годишно митарстване, тъй като е отречена от тогавашната културна критика, тя имаше повторна премиера след нейната реставрация и вече е изложена в зала №3 на Художествената галерия в Смолян. Там има пространство, отговарящо на размера ѝ, и достатъчно дистанция, за да се разгледа. Сега към картината отново има засилен интерес.

21-годишната тогава Лилия Узунова е била студентка по медицина в Пловдив. Съпругата на художника Анастас Стайков ѝ е била асистентка в университета по биохимия.

“Стайков ме

накара да се

облека в

народна носия

и отидох у тях - живееха на една пресечка на главната улица в Пловдив.

Молеше ме да се движа по една пътека, а той заставаше отпред и снимаше с фотоапарат. Той ме извика мен за главен герой. По-нататък другите хора как ги е събирал и рисувал, дали са близки и познати, не знам. Стана ми много приятно да се върна назад във времето - някъде към 1953-а. Да се върна към младостта си, като прочетох статията на “24 часа”.

Бях забравила за този епизод от живота си”, спомня си г-жа Паси.

Семействата на младата студентка и това на художника, който е от Смолян, се познавали още от родопския град. Бащата на Лилия Паси - Петър Узунов, бил търговец и са били приятели с художника. 

“Доколкото се ориентирам по тази картина, не е достатъчно ясно, за да мога да кажа има ли прилика с майка ми, или няма прилика в тогавашните ѝ години. Майка ми е от чисто християнско семейство, в нейното семейство няма мохамедански корени. Това не пречи обаче ликът ѝ да е бил в основата на образа на булката, която в случая е мюсюлманка.

Самият Стайков искал моделът да бъде сниман с фотоапарат, а не да присъства физически - докато рисува картината”, казва синът Соломон.

Майка му е от Узуновия род в Смолян. Наскоро направили дори хроника на големия род и стигнали до няколкостотин имена. Предстои тя да се обнародва, каза Соломон Паси.

Къщата на Лилия Узунова е между Чинара и Водопада в Смолян.

“Критиката беше затова, че е отдал много голямо значение на външния вид, на детайла и цветовете. Социалистическият реализъм е липсвал. Та по този повод картината изчезна.

За много кратко

беше изложена,

аз дори не успях

да я видя,

покриха я”, спомня си майката на Соломон Паси.

Ендокриноложката д-р Лилия Паси се жени междувременно за големия български философ, изкуствовед и културолог Исак Паси и животът ѝ след това не е свързван с картината, в която е прототип.

Не си и спомня за по-късни срещи с Анастас Стайков.

Запозната е обаче с разразилата се дискусия за творбата му. Художникът е наречен “ретрограден”, а за картината се твърди, че е далеч от изискванията на партийната критика за времето си. Появяват се над 30 публикации във вестници и списания, което я превръща и в много обсъждана в родното изобразително изкуство. 

Публиката обаче я харесва. В Пловдив, където е експонирана през 1958 г., 35 хил. души плащат вход, за да я видят. Обикновено при посещение на други окръжни изложби в Пловдив по онова време максимумът е 2-3 хил. души.

Талантливият Стайков, обиден от всичко това, за около 15 години не докосва бои и четки, а след това започва да рисува в съвсем друг стил.

За “Родопска сватба” той отделя почти 7 г. Снимал е десетки хора, за да отсее всяка една от 80-те фигури в голямото платно. Откупувал е бъклици, стомни, павурчета, тепелъци и др., за да е по-правдив в рисуването.

Миналата година дъщеря му Мария, която е професор по биохимия в Канбера, Австралия, ги дари на Етнографския музей в Пловдив.

“Близки ми разказаха как вуйчо ми - Стефан Стайков (съвпадението на фамилиите е случайно) е бил сниман от художника за прототип на централната фигура на младоженеца в картината. Снимката, на която той е в народна носия, е описана и я предадох в историческия музей в Смолян”, казва Йорданка Цветкова.

Покрай вуйчо ѝ, който е бил бръснар, са снимани още хора в кв. “Райково”, добавя Цветкова. По разкази на хората в Смолян повече от фигурите в картината са прототипи на реални хора.

Дългогодишният директор на музея Никола Дамянов при повторната премиера на “Родопска сватба” след реставрацията ѝ, обяви, че разпознал трима души.

“За да я внесем в галерията след реставрацията ѝ се наложи да демонтираме част от стъклената стена над входа на сградата, тъй като размерът е голям. Махнахме една от страните на красивата рамка”, казва директорът на Художествената галерия в Смолян Иван Пеев.

“Родопска

сватба” вече

е собственост

на държавата

След като е скрита за публиката в края на 50-те години, е била по много учреждения, където не е съхранявана добре - сгъвана е и от това имало следи, грундът бил повреден, а боите променени с времето.

“Била е предадена в галерията, но документите ѝ не бяха изрядни. След реставрацията, която продължи около 2 г., с дъщерята на художника Мария Стайкова изготвихме удостоверение на български и английски от нотариус в Австралия”, обясни Пеев.

В галерията има още 15 картини на Стайков.

Всъщност той е първият от Смолян, завършил академия, и де факто е и първият професионален художник. След смъртта му през 1998 г. е обявен за почетен гражданин, а на негово име има кръстена улица в кв. “Каптажа”.