След 49 г. във Военния театър, Меглена Караламбова вече е "външен човек"

Актрисата прохожда на сцената 3 месеца преди да се роди

1972 г. Във Видин пристигна част от творческия екип, заснел новия филм “Глутницата” - Иванка Гръбчева, Коста Цонев, Меглена Караламбова, Кирил Господинов и др.

След прожекцията хората от киносалона започнаха да задават въпроси, по-голямата част предпочитаха да ги напишат на листчета. Едно такова листче стигна до актрисата и тя прочете на глас: “Омагьосана съм от красивите очи на Меглена Караламбова..." Актрисата се усмихна: “Предпочитам авторът на това признание да беше мъж, но благодаря за комплимента!”

56 години по-късно очите на Меглена са все така красиви и омагьосващи, а тя преминава от възраст във възраст като катедрала. Фина, крехка... но катедрала, която на 20 юни ще навърши 75. Юбилей, на който преди 1989 г. се раздаваха ордени, медали и гръмки звания.

Любопитно ми е дали сега някоя от културните институции в държавата ще отдаде дължимото уважение към тази толкова заслужила в киното и театъра актриса.

Меглена е орисана

да стане актриса

Баща й Стефан Караламбов е актьор, режисьор, театрал и преводач. Майка и Вера също е актриса. Тя е бременна в шестия месец и продължава да играе ролята на Жулиета в пловдивския театър. Ромео, естествено, е съпругът й. За двамата театърът е съдба, призвание, смисъл на живота.

Меглена се ражда в Пловдив, после семейството се мести в Бургас, където бащата пет години е директор на театъра. Една година управлява Младежкия театър и от 1952 до смъртта си през 1968 г. Стефан Караламбов е актьор в Народния театър.

Момичето израства зад театралните кулиси, които му приличат на големи кукленски къщи. Злоядо дете, което обаче лакомо излапва всяка останала сред представлението реквизитна храна.

Шансът да се покаже и на сцената е, когато в театъра поставят “Сватбата на Фигаро”. В ролята на севилския бръснар е таткото Стефан, графинята е мама Вера. На Меги ушиват красиво костюмче на паж. Тя трябва само да премине през сцената, водена за ръка от баща си. Но когато вижда публиката, малката се вцепенява и ужасена започва да се дърпа назад. Успява да освободи ръката си и се скрива зад кулисите.

Меглена завършва английска гимназия, но и днес признава, че учението било недолюбвано от нея. Училище - мъчилище. Харесва отделни предмети, обича някои от учителите, но най-важното е, че научава отлично езика. По английски й преподава небезизвестната Кристин Бартлет, неосъществена актриса, която след години Георги Дюлгеров снима като мис Стоун в сериала “Мера според мера”.

Англичанката ръководи драмсъстав в гимназията и още от самото началото харесва красивото момиче. Поставя “Колко е важно да бъдеш сериозен”, “Както ви се харесва” и други Шекспирови пиеси. Един ден казва на Меглена на своя поангличанчен български: “Ти ще станеш артистка!”

И позна! Не знам само дали е предвиждала драматизма, през който ще премине девойката. Тя кандидатства английска филология и е приета.

Но без да каже на

баща си, се подготвя

и за ВИТИЗ

Помага й актрисата Виолета Минкова. Малко преди изпитите майката Вера настоява все пак да кажат на бащата. Дъщерята отказва, защото се срамувала.

Но накрая все пак се съгласява. Застава пред баща си и мълчи. Мълчи, мълчи и ревва с пълен глас: “Не могааа!”. Стефан Караламбов казва само едно изречение: “С рев актриса не се става!”. И повече не се интересува от подготовката и изпитите на дъщеря си.

А във ВИТИЗ Меглена влиза с връзки, но... чужди. В списъка тя е първа резерва, а трета е дъщеря на “наш другар”, която трябва непременно да влезе в института. И понеже не върви да прескочи първите две резерви, влизат и те.

Караламбова е в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, асистент на когото е младият, още ненавършил Христова възраст Методи Андонов.

В началото на втори курс един ден след лекции проф. Сърчаджиев казва на студентите си: “Деца, отивам в театъра, че имам представление. Да видя какво става там...” Пътят от ВИТИЗ до Народния театър се оказва последният, извървян от големия режисьор. Умира на стола в кабинета си.

Класът е поет от Методи Андонов, а в него освен Меглена са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Елена Райнова, Милен Пенев, Добромир Манев, Кирил Кавадарков, Продан Нончев...

И до днес се наричат

вечните методианци

Меглена определя студентските години като най-щастливите в живота си. Всички са задружни, влюбени в преподавателя си и в бъдещата професия. “Методи беше вдигнал много високо летвата и имаше страшни изисквания към нас. Но същевременно ни даваше толкова много, отвори ни очите към света”, спомня си Караламбова.

Методи Андонов е почти непрекъснато със студентите си, които го обожават. Обича да ги среща с най-големите творци на онова време - поетите Стефан Цанев и Константин Павлов, художника Георги Баев, скулптора Александър Дяков... Води ги на филмите от новата френска вълна въпреки ограничения достъп до прожекциите в София.

Въпреки че е толкова година на сцената, Меглена признава, че сценичната треска продължава да я обзема преди всяко представление. Но я смята за част от професията. Според нея, ако нямаш тази тръпка и треска, значи нямаш душа. Значи, че ставаш за чиновник, но не и за артист.

Киното трудно харесва и приласкава актрисата в обятията си въпреки хубостта й и въпреки честите проби, които й правят. Проблемът е в жълтите й зъби, с които се сдобива като дете, израснало в Бургас.

Причината е във водата там - всички бургазлии се познавали по жълтите си усмивки, включително Апостол Карамитев и Георги Калоянчев. После ги оправят. Но за нея най-хубавите години са пропуснати.

Отказите на режисьорите заради “тия жълти зъби” силно комплексират студентката Меглена и тя отказва повече да ходи на кинопроби. Вече е актриса първа година във Варна, когато там пристигат режисьорът Зако Хеския и операторът Георги Георгиев, за да търсят артисти за филма “Осмият”. Зако й казва да дойде в София на проби, но тя категорично и доста нахално за възрастта си отказва.

Режисьорът рискува и я взема без кастинг, обаче й изработват зъбна шина, която слагат върху нейните зъби. Но от нея дребното й лице придобива “конска физиономия”, както се шегува самата актриса. И въпреки че във филма няма много реплики, още след първия снимачен ден хвърля шината.

Догодина, живот и здраве, би трябвало Военният театър да отпразнува 50 години Меглена Караламбова на неговата сцена. Но!

“Този театър винаги

е бил МОЯТ театър

- споделя с горчивина актрисата. - От няколко години съм пенсионерка и вече се оказвам “външен човек”. Свалиха едно прекрасно представление - “Откраднати разкази”, играно-недоиграно. Хора все още ме питат защо не го играем. А аз отговор нямам. Вероятно проблемът е хонорарът за “външните хора”...

Има обаче неща, които не разбирам - продължава Караламбова. - Един Стефан Мавродиев, който е мой връстник и състудент, го държат в Младежкия театър, защото той е тяхна гордост. Марин Янев, също мой състудент, е в Народния театър. Илка Зафирова, която е по-голяма от нас, играе в МГТ “Зад канала”. От години е пенсионерка, но я държат, защото за тях е чест да имат в състава си една Илка Зафирова. Може би за Военния не е чест да имат една Меглена Караламбова? Изглежда, е въпрос на виждане...”

Сега актрисата участва с малка роля само в едно представление там - “Тартюф”. То се играе веднъж в месеца или даже през месец: “Много обичам младите колеги, с които си партнирам в пиесата. А и те са страшно мили и внимателни с мене. Ходя да гледам техните представления и... това е”, казва с тъга Меглена.

В Театър 199 й дават възможност да направи три представления с три различни и много интересни роли. Те й носят удовлетворения и

поддържат живи

духа и

творческия й огън

Пиесите са “Заешка дупка”, постановка на Ивайло Христов, “4000 мили”, режисирана от Влади Люцканов, и “Разговори с мама”, за ролята си в която миналата година актрисата беше отличена с “Аскеер”.

След всичко преживяно, след толкова много роли и срещи с интересни хора, разбрала ли е Меглена Караламбова какъв е смисълът на живота, който за родителите й беше театърът? Тя си спомни за пиесата “Соло дует”, която преди години Леон Даниел поставя в Театър 199.

В нея героинята на Караламбова разказва за човек, който търсел смисъла на живота. Тук ходил, там скитал, питал и разпитвал и накрая отишъл в Тибет при един мъдрец, който седял и медитирал. Попитал го: “Кажи ми, о, премъдрий, какъв е смисълът на живота?”. Мъдрецът, който медитирал от дълго време, отговорил: “Пилешката супа”.

“Да имаш деца и внуци, да имаш приятели, - казва актрисата, - да имаш хубава работа, която те удовлетворява, душевност, която да приема всичките красоти на живота, на творенията на изкуството и културата. Това е такова богатство, че ти стига, за да си осмислиш живота...”