Лафазанов и Бачев в политическата джунгла в пиеса в Сатиричния театър

“Да, г-н премиер” хвърля мостове към нашенската реалност

Блестящи Мариан Бачев и Кръстю Лафазанов дирижират дебатите в политическия спектакъл “Да, г-н премиер” по пиесата на двамата британски автори Антъни Джей и Джонатан Лин, написана сякаш специално за Сатиричния театър. Интригата влиза в отношенията между висшите чиновници в британския кабинет, осмивайки бюрократичната рутина, самосъхранението за сметка на националните интереси, сметкаджийството, което използва тежката машина на европейските учреждения за лична изгода. Все едно, че гледаме сенчестата страна на българския политически живот. Точно това е целта на двамата автори – моделът на тяхната сценична реалност да бъде разбиран от всички зрители без оглед на тяхната националност. Стига да живеят в условията на тъй наречената демокрация. За несъвършенствата на демокрацията са написани хиляди страници. Два часа на сцената на Сатирата са достатъчни, за да бъде тя срината в интелигентно осмиване.

Режисьорът Борис Панкин не позволява клоунада и фарсови капани за одобрението на публиката, макар че разполага с елитни комици. Зрителите реагират най-спонтанно, когато репликите и реакциите на премиера (Лафазанов) и шефа на неговия кабинет сър Хъмфри (Бачев) напомнят родни политически картинки, трайно уталожени в масовото съзнание на българина. Представлението показва механизма на властовите решения, които разкриват, че премиерът не си дава зор да бъде компетентен и морален, оставяйки с голямо облекчение сър Хъмфри да дърпа конците.

Смешното е в играта на надхитряне между двамата, без значение дали вземат решения за финансовата криза, новия закон за администрацията или за конференцията на европейските лидери. Приятният ефект от участието на Бачев и Лафазанов са майсторските портрети на двама политически тарикати от висшия ешелон на властта на фона на политическия пейзаж, който тече като повърхностна игра на домино. В тази игра, където най-сериозно и задълбочено е обсъждането на личните ползи - заплати, екстри при пенсиониране, странични доходи и пр., своите пресмятания правят личният секретар на премиера (Тони Минасян) и сексапилната му съветничка Клер (Рада Кайрякова). Грешката на двамата автори е липсата на лична история в ребуса на властовите интриги.

Именно личните качества и желания на кандидат министъра Големанов в едноименната сатира на Ст. Л. Костов дават шанс за повече зрелище и за сценичните арии на голям актьор като Калоянчев. Разбрали, че на зрителя ще му дойде премного постен непрекъснатия политически пейзаж, авторите Джей и Лин намесват във втората част една пикантна история. В Лондон е външният министър на богатата азиатска държава Кумарнистан, който трябва да подпише договор за строежа на петролопровод. Той обаче поставя условие, за да съдейства за този договор - да му осигурят секс с малолетна ученичка. Започва обсъждане на предложението с нагнетяване на сатиричния тон.

Атракцията нараства с тв интервюто на премиера (въпросите задава от екрана Калин Сърменов) и с изнудване на послушанието на шефа на Би Би Си (Славчо Пеев). Пикантната интрига с мераците на азиатския министър освежава представлението, което иначе стои леко дистанцирано от зрителната зала.