Георги Тошев с фоторепортаж за “168 часа” от “Мастаба”-та на Кристо

Продуцентът Георги Тошев е единственият български журналист, който от самото начало следи проекта на Кристо - лондонския "Мастаба".

Той бе така любезен да откликне на молбата на "168 часа" да изпрати своя фоторепортаж от събитието.

Георги Тошев e автор на филма “Кристо в Япония”, чиято предпремиера бе през 2017 г. на фестивала "Порт Прим Арт Фест".

Лентата е посветена на живота, изкуството и оригиналните пространствени инсталации на твореца, който не признава граници и е доказал, че е извън всякакви рамки.

Оригиналната "Мастаба" е шест пъти по-голяма от тази в Лондон 

Творецът отрича барелите да са намек за зависимостта на Запада от петрола.

Идеята му хрумнала, когато за първи път посетил пустинята, искал скулптурата да блести като злато.

Свикнали сме да виждаме "Мастаба", изграден от жълти, червени и черни барели, издигащ се впечатляващо над златните пясъци на пустинята Абу Даби. Поне така изглеждат скиците на поредния амбициозен проект на Кристо.

Но днес в средата на Лондон се издига огромна абстрактна картина - една идея по-малка версия на "Мастаба", създадена от розови, сини и лилави барели. Поредното впечатляващо дело на Кристо.

"Мастабата е много древна форма", казва артистът за своя проект. Думата произлиза от древна Месопотамия, когато хората се премествали от селата в градовете. Всъщност означава "пейка". Тя била поставяна пред първите месопотамски домове, а по-късно формата започнала да се използва и за гробниците на фараоните.

"Мастаба" е трапецовидна призма, чиито стени са винаги под 60 градуса спрямо хоризонта.

Идеята за скулптурата се ражда през 1977 г., когато Христо Явашев и съпругата му Жан-Клод правят първата скица на артинсталацията. През 1979 г. двамата посещават Арабските емирства, оглеждат терена и създават първия проект на това, което ще се превърне в най-голямата скулптура в света.

Планът е "Мастаба"-та да е съставена от 400 хил. цветни барела. Височината й трябва да е около 150 метра - три пъти по-висока от колоната на Нелсън. Ще се извисява дори над пирамидата в Гиза. А това, което е най-впечатляващо в нея, е фактът, че ще е първата и единствена перманентна скулптура на Кристо.

"Артистите, най-вече архитектите, търсят вечност. Не и аз. Харесва ми да оставям нищо след себе си. За това се иска кураж", казва веднъж Кристо, ала очевидно е дошло време да остави поне една скулптура след себе си.

Докато лондонската й версия ще плава само до 23-и септември в Хайд Парк, "Мастаба"-та на Абу Даби ще се превърне в символ на столицата на Арабските емирства така, както Айфелова кула е символ на Париж.

Кога ще стане реалност, все още не е ясно. Кристо и Жан-Клод се впечатляват от цветовете на пустинята и именно те ги вдъхновяват да създадат скулптурата, която да отразява светлината по един впечатляващ начин.

"Когато слънцето залезе, вертикалната стена ще свети, все едно е направена от злато", казва артистът за бъдещото си творение. Тежката обстановка в региона обаче принуждава художниците да отлагат няколко пъти вдъхването на живот на "Мастаба".

Днес мястото, на което огромната скулптура трябва да се намира, е определено - близо до оазиса Лиуа, в югоизточната част на Обединените арабски емирства, близо до границата с Оман. Там се намират едни от най-високите дюни в пустинята.

Ще са нужни 30 месеца, за да се построи напълно

А нейният лондонски събрат е значително по-малък. Едва три месеца бяха нужни на екипа на Кристо, съставен от българи, да построи "Мастаба". Скулптурата се състои от 7506 варела, инсталирани на платформа от пластмасови кубчета.

Теглото й е 500 тона, висока е 20 метра, дължината е 30 на 40 метра и покрива около 1% от общата площ на езерото.

Не носи оригиналните цветове - оранжев и червен, а националните багри на Великобритания: "Мастабата в лондонското езеро "Серпентината" е в цветовете на флага на страната - синьо, червено и бяло, а така също и лилаво.

"Лилавото е много кралски цвят", казва Кристо. Той е само като прелюдия към пясъчната скулптура в Абу Даби.

Още с първия си проект артистът предизвиква лек скандал - хората се чудят дали не избира барели като намек към Изтока и неговата търговия с нефт. Днес използването именно на тези материали подтиква към същия въпрос - дали това не е намек за зависимостта на Запада от петрола или пък, че замърсяваме планетата прекалено много? Отговорът на тези въпроси е категорично отрицателен.

Кристо и Жан-Клод са реализирали няколко проекта с барели. А в галерията близо до езерото заедно с "Мастаба" ще бъде представена и изложба, която обяснява значението им в тяхното изкуство.

"Аз създавам неща без друга функция, освен да доставят удоволствие", споделя Кристо. И този път достъпът до творението му ще е напълно свободен. Няма да има опашки за билети, няма да се изискват пари. "Мастаба" ще е отворен свободно за всички, построен както винаги само с личните средства на художника. Той събира средства чрез продажба на свои картини и никога не приема чуждо финансиране или спонсорство. Този метод, заедно с примерите на Джобс и Гейтс, се преподава в "Харвард" като един от най-успешните начини да създадеш бизнес.

"Аз идвам от комунистическа страна. - обяснява Кристо - Аз съм свободен, откакто избягах през гората от Чехословакия до Виена през 1957 г. Харесва ми да бъда напълно независим и да върша нещата, които искам."

Грешно е да се твърди, че "Мастаба" е първата артинсталация на Кристо в Лондон. През 1963 г. артистът опакова журналистка, която всъщност трябвало да вземе интервю от него.

"Много исках да опаковам гола жена", разказва Кристо. Когато отиват на среща с фотографа Антъни Хейдън-Гест, той им помага с начинанието. Вика фризьор, който прави прическа на току-що пристигналото и нищо неподозиращо момиче, карат я да си съблече дрехите, а Кристо и Жан-Клод я опаковат. За нейно щастие, този момент не трае дълго, но Антъни Хейдън запечатва всичко на лента.

Днес Кристо е на 83 години и е по-жив от всякога. Всяка сутрин той хапва глава чесън за закуска. В ателието си няма асансьор - качва се и слиза по стълбите многократно. Не използва столове - работи по 16 часа на ден прав. Няма кола, нито телефон, ала пръстите му продължават да скицират по няколко проекта наведнъж.

Това е стар навик, който Кристо запазва още от времето, когато твори с Жан-Клод. Те винаги работели по няколко идеи по едно и също време, защото никога не знаели коя ще бъде одобрена от дадено правителство и с коя няма да се справят. През последните 50 години са осъществени 23 проекта, а 36 остават само на скици. Така, както се случи с "Над реката", за който артистът хвърли над 6 милиона долара в тестване на различни материи и за разрешителни от правителството на Обама, но в момента, в който Тръмп пое властта, Кристо отказа да завърши проекта си и го прати в небитието.

Дали това ще се случи с истинската "Мастаба" на Абу Даби? Кристо е оптимистичен: "Аз съм много упорит човек и се надявам да го направя... и вярвам, че мога. Това е неудържимо желание. Изчислихме, че сянката на "Мастаба" ще бъде с размера на Ватикана в Рим. Нищо в света никога не е било строено по този начин. Ще бъде като Айфеловата кула в пустинята."