Заради Кремена и българските почитатели кралят на валса Андре Рийо дойде в България

Минева е първа цигулка в оркестъра му

Притихнал театър в холандски град. Публиката слуша в захлас тенор на концерта на краля на валса Андре Рийо и неговия “Йохан Щраус оркестра”. И в средата на арията, в най-голямото пианисимо (най-тихо свирене - б.а.) гръмва звукът от бормашина - оказва се, че техник се качил на сцената и пробива дупка в пода.

“Не знам объркал ли се беше, или беше прочел погрешно сценария”. В тези спомени се върна цигуларката и концертмайстор Кремена Минева - единствената българка в оркестъра. Истината е, че техникът е част от комедийно представление, което публиката трябвало да види, но малко по-късно.

Пред “24 часа” Кремена разказа за забавната случка, която с оркестъра преживяват преди повече от 20 г. А точно преди седмица Рийо изнесе първия си концерт в София. Минева не коментира дали е заради нея. Но е сигурно, че Рийо е дошъл и заради многобройните си български почитатели и желанието им до го видят на живо.

И докато случки като описаната на сцената са рядкост, далеч не е така с тези, свързани с пътуванията по цял свят. Като например аварийно кацане в Исландия на път за Канада. 4 часа след като излитат, изведнъж самолетът завива. “Ситуацията беше много спокойна, докато пилотът не каза, че кацаме, защото има проблем с един от двигателите”, обяснява Кремена.

Преди десетина дни

самолетът им е

ударен от гръм

и се налага да прекарат 5-6 часа на летището в Маастрихт - родния град на Рийо. Това никога не им се е случвало. За първи път през цялата 30-годишна история на оркестъра той закъснява за концерт. Участието им е в Прага, а за да наваксат времето, им дават полицейски ескорт. Успяват да стигнат до залата и започват без дори да имат време за проверка на звука.

“Ние сме бързи, можем и за 10 минути да се приготвим и да сме на сцената”, разказва през смях Кремена.

Тя е родена в София, но до 13-ата си година израства в Бургас. Свири на цигулка от 4-годишна и успява да завърши едновременно с отличен успех Държавната музикална академия у нас и Кралската консерватория в Лиеж. На 6 години получава първата си плоча с валсовете на Щраус, подарък е от баба ѝ.

Любовта към музиката идва от семейството. Майка ѝ свири на арфа, а баща ѝ, въпреки че по образование е инженер, винаги е свирил на пиано и акордеон.

На концерта в София кралят на валса, както наричат

Рийо, успя да

поздрави публиката

на български

благодарение на

уроците на Минева

След това на сцената тя бе в ролята на преводач на Рийо.

С него и останалите музиканти от оркестъра Кремена е вече почти 24 години. Спомня си, че още от началото е почувствала уюта, който обикновено се усеща само у дома.

“Радушният начин, по който бях приета, продължава и сега. С колегите ми сме наистина като едно голямо семейство и това се усеща изключително силно в моменти, както бе на концерта в София. Те ми бяха невероятна подкрепа, всички бяха толкова позитивно настроени и се радваха, че най-после сме в България”, разказва Минева.

В оркестъра има нещо като ритуал - след всяко представление се събират да хапнат и и да пийнат по чаша вино. Правим го, за да се справим с адреналина, казва музикантката. И винаги коментират как е минал концертът.

“Мисля, че е нормално. Това е обмяна на енергия между оркестър и публика”, обяснява Кремена. А тази енергия е различна във всяка точка на света, публиката реагира по свой начин и темперамент.

Българската показала особено вълнение от музиката и гордост, че на сцената, редом до краля на валса, присъства българка. И заедно с още 59 души се нарежда сред най-добрите музиканти в света.

Гордост и вълнение имало и на сцената. “Много от колежките ми споделиха, че след първия аплауз, когато Андре ме представи като българка в неговия оркестър, са се просълзили. Слава Богу, че не съм ги видяла, нямаше да успея да се удържа”, казва Кремена.

В началото на първия спектакъл в София вълнението не остана скрито - гласът ѝ започна да трепери, а за публиката стана ясно, че на сцената е не само талантливата цигуларка с красиво лице, а и искрен човек с особена чувствителност. Който не само че не е забравил корените си, а се връща към тях с уважение.

“Изключително доволни сме от концертите в България. И Андре, и орксетърът. Публиката ни прие много, много топло и радушно. Предполагам, че ще се върнем отново, нямам конкретна идея кога точно. Но всичко беше изключително позитивно, няма абсолютно никаква причина да мисля, че няма да се върнем”, вълнува се Минева.

Определя обучението си в Белгия като най-сложния и най-трудния период в живота си, тъй като приятелите и семейството са били далеч. “Явно не бях готова за това на 19 години. Броях всеки ден, докато се върна в България”, спомня си цигуларката.

Постепенно нещата се подобряват и в трети курс нейна приятелка флейтистка ѝ казва, че диригент в Маастрихт търси цигулари.

“В нашия бранш е нормално млади музиканти да правят концерти тип халтура, за да си помагат финансово. Аз си казах: “Да, това е поредната халтура”. В този период е много заета и се обажда за прослушването с месец закъснение. Секретарката, която вдига, я кани да се яви с цигулката си пред Рийо. Няколко месеца преди първата им среща кралят на валса започва да става популярен в Холандия с втория валс на Шостакович, но по света не е познат.

След като го впечатлява с музиката си, той се обърнал към Минева, питайки я дали би облякла рокля от XVIII век, има ли кола и шофьорска книжка. На последния въпрос отговорът е отрицателен. В типичния си стил Рийо се пошегувал:

“С цигулката

много добре, но

шофьорската

книжка? Кой ще те

връща посред нощ?”

След което се усмихнал: “Ще намерим начин”.

Така започва приказката за Минева и още 17 музиканти, колкото са били преди 24 години. А в самото начало Андре Рийо започва с 5 души, след което стават 9. Кремена разказва, че кралят на валса е чукал на много врати, за да получи финансова подкрепа. Това далеч не било лесно в продължение на 7 години, докато създаде “Йохан Щраус оркестра”.

Когато Кремена влиза в оркестъра, роклите са били взети под наем от операта, пътували са със собствените си коли, по-късно успяват да наемат автобус.

“Знам, че е имало моменти, в които и последното колело на семейството е принадлежало на банката като ипотека. Но това е превъзмогнато с нюха, който Андре има, и невероятния кураж да поема рискове. Той кипи от идеи, неуморен е и сега, 30 години по-късно, когато е почти на 69”, казва тя.

“Още на първия концерт се почувствах вкъщи, нямаше нищо общо с консерваторията в Белгия. Бях приета радушно, независимо от това дали съм чужденка”, казва Минева.

И добавя, че попадането ѝ в оркестъра на Андре е подарък за мъката, за трудните години и всичко, което е преживяла в студентството си. В България казват, че студентските са едни от най-прекрасните години. За мен такива бяха ученическите с много приятели.

Много се работеше -

свирене, учене, но

въпреки това бяха

най-прекрасните

Студентството не го почувствах по този начин, може би защото бях толкова далеч от дома”, обяснява цигуларката.

Начинът, по който общуват музикантите, не можел да се сравни с този между колеги в нормална фирма. Причината била проста - те са непрекъснато заедно в по-голямата част от годината. “Затова връзката ни е много силна. Това се чувства и в хубави, и в лоши моменти, когато усещаш как цялата група се сплотява”, казва Минева.

Като по-голяма сестра приема колежката си Ману Конингс. Кларинетистката получава диагноза рак на гърдата преди 10 години. “Бях близо до нея в трудния момент, но и тя ми е помагала изключително много”, казва Минева.

Ману е влюбена в България и вече е идвала 15-16 пъти в страната ни. Обожава българската храна, харесва природата и дори успява да създаде приятелства тук.

Наред с приятелската обстановка и условията на работа на музикантите са добри. Българката казва, че семействата им са спокойни, дори музикантите да свирят на другия край на света. “Това, че сме група и всичко е организирано и добре проучено, дава спокойствие на нас и на семействата ни”, казва Минева.

Определя организацията около оркестъра като “една невероятна логистична скица”. В нея влизат всички инструменти, рокли, подиум, пултове. Всичко, което се вижда на сцената, е част от предварително готов сет. Съществуват четири такива и във всеки един момент те са на някое кътче по света. По няколко броя имат и от красивите рокли, които носят на концертите.

Всеки детайл, всичко при организацията минава през Андре Рийо. Той се занимава и с цветята на сцената. “Вече дава картбланш на хората, които работят с него. Но крайният резултат минава през него, изказва мнението си и какво да се подобри”, казва Минева. Тя определя Рийо като изключителен перфекционист.

“Предполагам, сте виждали репликата на двореца “Шонбрун” във Виена, която той построи. Това бяха мегаконцерти. Първият беше в Торонто, след това в Австралия”, разказва цигуларката. Към съоръженията има две ледени пързалки, а над сцената - бална зала. “За това се изискваше изключително много кураж, това бяха постановки от по 500 хиляди метални тръби, невероятно. Прекалено мащабно, за да можем да се движим навсякъде с двореца”, обяснява Минева.

Преди да създаде семейство, се случвало да пътува с оркестъра и за 200 концерта на година. Сега ритимът е по-скопоен. От 12 години Кремена е омъжена за холандеца Морис Стивънс.

Имат две дъщери

Голямата се казва Яна и е на 11 години, а малката Алина е на 7. “Невинаги е лесно, но се справям, основно благодарение на разбирането на съпруга ми. Той винаги след работа, когато мен ме няма, се отдава на децата. Имам прекрасни свекър и свекърва, които се грижеха за децата, докато бяха малки. Тогава отсъствах много”, спомня си Минева.

Сега е по-лесно, децата ходят на училище, без проблем остават сами за няколко часа, докато баща им се прибере от работа. Когато е вкъщи, независимо дали е изморена от път, или заради часова разлика не е спала дни наред,

Кремена се

посвещава изцяло

на децата си

“Първо, защото са ми липсвали, и второ, искам да имат усещането, че винаги се връщам при тях и че правим нещо заедно”, казва Минева. Тя осъзнава, че професията ѝ я лишава от време за семейството през уикендите, но му посвещава всяка свободна минута.

И четиримата в семейството се занимават с музика. Мъжът ѝ е инженер, но от 6-годишен свири на орган. Дядо му е бил църковен органист и го е научил. И има голямо влечение към класическата музика. Сега продължава да свири, акомпанира църковни хорове или литургии.

Малката ѝ дъщеря свири на пиано от две години. “За обща култура все още”, казва усмихнато майка ѝ. При каката Яна нещата са се развили по друг начин. “При нея има нещо различно, което прави от 3-годишна. Тя пее по цял ден от малка и до ден днешен е така. Затова в момента се занимава с мюзикъл. Тя е по-спортната натура”, казва гордата майка.

“Насърчавам ги, опитвам се да им дам каквото и доколкото мога. За мен не е нужно децата ми да станат професионални музиканти, въпросът е да правят нещо, което им доставя удоволствие и ги прави щастливи, както мен”, казва Кремена. А през зимата и лятото се стараят винаги да посетят България.

“Яна се справя доста прилично с българския език, особено като сме в България с приятели. Малката може би по-скромно, но тя изключително бързо свиква”, казва Минева и допълва, че съжалява за липсата на по-дълги ваканции, за да може децата да прекарват повече време в България.

Кремена обяснява, че е задължително семейството да има поне една седмица без срещи и без уговорки. Най-добре се чувстват в планината и обичат тези в България, Австрия и Германия.

Въпреки че много пътува, Минева казва, че човек никога не свиква с разделите с близките. И трудно щяла да се справи с тях, ако не е усещането за второ семейство в оркестъра. “С колегите се смеем понякога, като ни питат какво работите. Отговаряме: “Ами ние сме пътешественици”. А какво ви е хобито - свиря на цигулка. Това е истината, защото ние прекарваме много време заедно и ако нямаме разбирателство помежду си, човек не би издържал и една седмица”, казва цигуларката.

Тя слуша не само класическа музика, харесва поп, българска музика, шлагери и народна музика. Обожава “Мистерията на българските гласове” и други нови състави. Харесва композитори като Чайковски, обожава тангата на Астор Пиецола - и да ги свири, и да ги слуша. Обича да чете,

книгата е

задължителна част

от багажа

Музикантите от “Йохан Щраус оркестра” успяват да видят съвсем малка част от България. Заради лошото време не стигнали до Рилския манастир, както планували. “Колегите, които са се разходили из града, казаха, че София много им харесала. Искрено ме зарадва, че всички бяха единодушни колко чисто е в центъра на града”, казва Кремена.

“Много им хареса нашата шарена сол, както и баницата. Много от колегите с по-южняшка кръв отбелязаха колко са ни вкусни доматите. Предполагам, че при следващи идвания всеки път ще откриват по нещо ново”, допълва Минева.