Древен зъбен камък ще разкрие как са се хранили ранните британци

Археолози разработиха нов метод за анализиране на зъбен камък, съобщи ЮПИ. Ново изследване върху древен зъбен камък навежда на мисълта, че минерализирани остатъци могат да хвърлят светлина върху хранителния режим на ранните британци.

Предишни проучвания показаха, че млечни протеини могат да се съхранят хиляди години в зъбен камък. Новото изследване обаче за пръв път разкрива, че различни протеини, включително растителни, могат да се съхранят в намерен на археологически обект зъбен камък, предава БТА.

"Този подход може да е особено полезен при откриване на недостатъчно изследвани растителни култури в райони, където няма добре съхранени макроботанически остатъци - заяви археоложката Камила Спелър от университета в Йорк, Англия. - Той може да осигури по-прецизни пътища за идентифициране на храни в сравнение с други методи, като древна ДНК и изотопен анализ, тъй като може да различи отделни култури и да установи дали хора са консумирали млечни продукти, като например мляко или сирене."

Били анализирани 100 проби зъбен камък от археологически обекти във Великобритания. Учените анализирали също зъбен камък от 14 посетили зъболекарски кабинети пациенти и наскоро починали индивиди. Над една трета от пробите съдържали разпознаваеми протеини.

"В изследваните от нас зъби от индивиди, живели през Викторианската епоха, идентифицирахме протеини, свързани с растителни храни, включително овес, грах и зеле - поясни Спелър. - Понякога откриваме доказателства за консумация на мляко и овес и ми се иска да вярвам, че индивидът е похапнал овесена каша."

Съвременните проби зъбен камък съдържат протеини, свързани с картофи, соеви зърна и фъстъци, които са част от хранителния режим на британците.

"Това е вълнуващо, защото показва, че зъбният камък съдържа информация за храненето, включително за хранителни продукти, които обикновено не могат да се съхранят на археологически обекти", отбеляза археоложката Джесика Хенди от института "Макс Планк" в Германия.

Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the Royal Society B. /