Тази година се навършват 40 години от смъртта на Георги Марков. И до ден днешен няма ясен отговор кой убива прочутия български писател. Предположенията и версиите са много, догадките и теориите също. Предлагаме ви още една гледна точка за живота, работата и смъртта на Георги Марков.
Откасът е от книгата на Бончо Асенов „Случаят „Георги Марков”.
Някои разяснения по обвиненията
Богдан Карайотов, първият следовател по делото, се пенсионира, без да разкрие извършителя на убийството. В негови интервюта обаче започва да изказва мнение, че Георги Марков е убит от Държавна сигурност. Основно използва два аргумента за това си твърдение.
Първият е, че Георги Марков през 1971 г., след като става ясно, че няма да се завърне в България, е бил взет на разработка от I отдел на управление VI, под псевдоним „Скитник”, и следователно е следен от нея до последно.
Делото е свалено в архив през 1979 г., но през 1990 г. е било унищожено. Според Карайотов обаче в плана по делото имало точка, в която се предвиждало Шесто управление да съгласува с Първо главно управление евентуалното убийство на Марков. Той разпитва десетина оперативни работници от първи отдел на VI управление, които са имали отношение към ДОР „Скитник” – открили са го, водили са го, закрили са го или са били ръководители в отдела. Всички те категорично отричат, че е замисляно и запланувано физическото ликвидиране на Марков и имало такава точка в плана за работа по него. Единствено анализаторът в управление VI Лалчо Симеонов казва при разпита, че преглеждайки след години делото, което било свалено в архива, е видял в плана за работа по Марков една точка, за „евентуално физическо ликвидиране на Георги Марков, след съгласуване с Първо главно управление”, но „нищо конкретно по-нататък, че се е пристъпило към изпълнение на тази точка”. Както се каза вече, съдът, който гледа делото срещу генерал Владо Тодоров, отхвърля като изолирано, неподкрепено и от косвени доказателства твърдението на свидетеля Симеонов, че в разработката на VI управление е имало план за „физическото премахване” на Георги Марков.
Вторият довод на Карайотов е, че щом в делото на емигранта Борис Арсов има план да бъде убит, значи и по отношение на Марков е имало също подобен замисъл. Какъв е случаят с този Борис Арсов, за когото бе издадена книга в страната и по нея направен филм, в които се опитват да ни убедят, че Държавна сигурност го е отвлякла и убила. Борис Арсов е бил служител на стопанската милиция преди 9 септември 1944 г., изпращан е в концлагер след това, бил е агент на Държавна сигурност, лежал е в затвора за вражеска дейност, избягал от България през 1969 г. и живял в Дания. Включва се активно в българските емигрантски организации, работещи тогава срещу социалистическа България. През 70-те години създава организацията „Съюз на българските революционни комитети „В. Левски”. Организацията си поставя за цел да извършва и терористични актове в България. За целта тя започва да подготвя групи, които да влизат нелегално в страната с такава цел. Замисляли също да изпращат пластични бомби в България като пощенски пратки. И да извършват терористични акции срещу български посолства и дипломати в Западна Европа. Тези планове и намерения на организацията стават известни на българското разузнаване, което има свой агент в нея, приближен на Арсов. Уведомено е българското контраразузнаване – Второ главно управление, което започва активна работа по Арсов. Поради изключителната опасност на неговата дейност (става въпрос за тероризъм) е имало действително план, с цел да не може да осъществи терористичните си намерения, евентуално да бъде убит от този агент, но са се отказали от него. Решава се Арсов да бъде доведен в България, за да бъде разобличен и да се пресекат неговите и на организацията му терористични замисли. Тази идея се ражда в резултат на изказано от него намерение пред дипломати в българското посолство в Дания да се завърне в България, където имал син. През април 1974 г. е установен контакт с него в Дания от служители на Държавна сигурност, които му обещават, че няма да бъде съден в България. С тях той отива в Германия и от там със самолет в България. След разпитите му, на които той потвърждава обвиненията срещу него, се решава да го използват, за да се разобличи и компрометира публично дейността на „вражеската емиграция”. Арсов се съгласява с това предложение и е настанен във вила край София, където започва неговата подготовка. Там обаче той се разколебава и избягва от вилата. Организира се общонационално издирване и след около 24 часа е заловен. Проведен е нов разговор с него, лично от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, за да го убеди да се включи в замислената пропагандна акция. Той отказва и при тази ситуация е предаден на прокуратурата и е осъден на 15 години затвор. Процесът е бил отразен във вестниците и даден запис от него по телевизията. На Запад и в Дания се вдига пропаганден шум, че той е отвлечен от ДС, но след като не намират доказателства за това, датските власти официално приемат, че Арсов доброволно се е върнал в България. Борис Арсов е изпратен в Пазарджишкия затвор. На четиринайсетия ден от престоя си там, на 27 декември 1974 г., е намерен обесен в килията на Пазарджишкия затвор. Има данни, че той е бил силно депресиран, че съжалявал много за завръщането си в България, смятал, че е излъган от ДС и заявявал, че ще сложи край на живота си. Всичко това, което казвам, съм го взел от книгата на Христо Христов „Държавна сигурност срещу българската емиграция” (2000). А той го е взел от досието на Борис Арсов в ДС. Но въпреки посочените от него документи в книгата, той твърди упорито, че Арсов е бил отвлечен в Дания от Държавна сигурност и насила доведен в България, а след това, че е и убит в Пазарджишкия затвор. Позоваването от страна на Карайотов на този случай, за да аргументира вътрешната си убеденост, че Държавна сигурност е извършила убийството на Георги Марков, е некоректно. Едно е, когато става въпрос за тероризъм, друго е, когато става въпрос за пропаганда. И то за пропаганда, в която няма призиви за тероризъм. 
Коста Богацевски, по това време зам.-ръководител на Главно следствено управление, използва също два аргумента, за да обоснове своето твърдение, че Георги Марков е убит от Държавна сигурност.
Първият е унищожаването или „изчезването” на делата на Марков, водени в VI и ПГУ, в които е сигурен, че е имало план за неговото физическо ликвидиране. Неговото разсъждение е, че ако нямаше такова нещо, Савов, Тодоров и всички са заинтересовани от запазването на делото, за да покажат, че Държавна сигурност не е имала такива намерения. Има известна логика в неговите разсъждения. Макар че има логика и в следното разсъждение, което ще дам накратко, защото на него ще се спра подробно по-нататък. А то е, че в делата има данни, от които може да се разбере, че Марков е обвързан с Държавна сигурност и че тя е използвала свои агенти по неговия случай, които ще бъдат разкрити. Да напомня, че това е 1990 г., когато истерията по разкриването на досиетата все още не е започнала и когато запазването в тайна на сътрудническите отношения на даден човек с Държавна сигурност е „светая светих” за разузнавателните ни служби. Ако следваме логиката на Богацевски, би трябвало да се запитаме защо ген. Савов и ген. Тодоров не унищожават делото на агент „Пикадили”, за когото твърдят, че е физическият убиец.
Богацевски прибавя още един аргумент за убийството на Георги Марков – че ген. Савов не споменава нищо за него в предсмъртното си писмо, а отричал България да има пръст в атентата срещу папа Йоан Павел II. И според неговата логика, щом ген. Савов не споменава нищо за Георги Марков, значи Държавна сигурност е извършила убийството. Тази негова „логика” не почива на никаква нормална логика. Водейки се по нея, той може да каже със същата убеденост, че Държавна сигурност е убила италианския политик Алдо Моро, каквито обвинения е имало, щом Савов не го споменава в писмото си.
Генерал Леонид Кацамунски, тогава началник на Главно следствено управление, пък твърди, че „Решение на Политбюро от 17 юли 1977 г. е довело до убийството на Георги Марков година по-късно”. През 1977 г. действително е прието секретно решение на Секретариата на ЦК на БКП (постановление Б–17 на Политбюро) за активизиране работата срещу „вражеската българска емиграция”, а изпълнението на решението е било възложено на различни институции, включително и на МВР. Във връзка с това решение Димитър Стоянов издава специална заповед до всички поделения на МВР, включително и до Първо главно управление, какво трябва да се предприеме за неговото изпълнение. Мотивите за това решение на Политбюро и издаването на тази заповед на министър Димитър Стоянов са се основавали на получена разузнавателна информация за намерения и планове на някои вражески емигрантски организации и най-вече на Българско освободително движение, да започнат терористични операции срещу България – вътре в страната ни и зад граница, и да активизират своята дейност за създаване на опозиционно движение в България. Т.е. решението и заповедта целят да се опази и защити националната сигурност на страната от подривната дейност на вражеските емигрантски организации и стоящите зад тях специални служби. И никъде в решението или в заповедта не се казва, че Държавна сигурност трябва да организира убийства и физически ликвидирания на емигранти.
Нападките срещу Държавна сигурност по повод смъртта на Георги Марков се подкрепят с обвинението, че тя е вършила “мокри поръчки” и това се е правело от нейния Осми отдел – “Активни мероприятия”. Дейността на този отдел отдавна е известна. Той е бил създаден не за да извършва убийства и покушения, а за да провежда дезинформационни мероприятия, да провежда пропагандни операции, да компрометира и разобличава отделни организации или личности, да се противопоставя на антибългарски мероприятия, да провежда оперативни игри и т.н. Една дейност, която се осъществява от всяка специална служба по света. Всъщност за неговата дейност може да разбере повече читателят от книгата „След дълго мълчание” на покойния вече негов дългогодишен началник Димо Станков.
Из „Случаят Георги Марков”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар