Росен Желязков може да спечели “Мюзик Айдъл"

Новите министри като риалити герои

Корав полицай, истински сървайвър, спасил навремето две отвлечени ученички, пуска сълза, правейки равносметка на собственото си бащинство в деня, когато трябва да оглави най-голямото силово ведомство в страната.

Страстна планинарка, привързана към излетите със семейството, винаги готова да угоди на мъжа си с баница или капама. Черешката на нейната торта са пържоли с топено сирене - запазена марка за момента, когато посреща гости във Враца.

И накрая рокаджията, записващ скромно в едно мазе без фенки, готов да спечели “Мюзик айдъл”, но въвлечен от медии в романс (за който се твърди, че всъщност не съществува).

С подобни анонси обикновено са представяни героите в телевизионнните риалити формати - толкова обичан от българите модел на публичност.

В случая обаче става дума за новите министри - Младен Маринов на вътрешните работи, Петя Аврамова - на регионалното развитие и Росен Желязков - на транспорта.

При това времето около рокадите в кабинета се удължи заради драмата с указа за освобождаване на Младен Маринов като главен секретар.

Точно 10 дни минаха от 10 септември, когато кандидатурите на тримата нови министри бяха обявени, до 20 септември, когато бяха гласувани от парламента. Като междувременно се извъртя и още един сюжет - един от първоначално предложените за нови министри - Александър Манолев за транспорта, се оттегли. И бе обявена нова кандидатура - на Росен Желязков.

Така че доста време наблюдавахме Младен Маринов, Петя Аврамова и Росен Желязков, попаднали във фокуса на обществения интерес точно като риалити звезди - с техните слабости и дарби, с истините от кариерното им развитие и клюките от личния им живот.

Росен Желязков може да спечели “Мюзик Айдъл"

Доказал е професионализъм, надеждност и издръжливост - любими качества на Бойко Борисов

овият министър на транспорта няма вкус към публичност, макар че камерите не го притесняват. Действащ - тоест свирещ и пеещ рокаджия е, но записва скромно в едно мазе без фенки, а вечер и нощем разтоварва напрежението, като грабва китарата, но само за себе си - със слушалки.

Влезе в полезрението на медиите, когато през 2005 г. новоизбраният кмет на София Бойко Борисов тръгна по улиците с няколкочленна група - на проверки или културни мероприятия. В групата неизменно присъстваха Росен Желязков, секретар на Столичната община, и зам.-кметът на София и екскмет на Банкя Милор Михайлов. В отбора на мачовците от компанията на генерала, макар и семеен и татко на две деца, новият министър на транспорта движеше с кожено яке.

Беше духовит и

подготвен по

всеки въпрос,

изникнал ад хок

у Борисов

- юридически и не само. Така спечели доверието на генерала, на когото предстоеше да стане премиер.

Желязков бе назначен като секретар на Столичната община през 2003 г., в третия мандат на кмета Софиянски. За него се знаеше, че е работил като старши юрисконсулт на централния столичен район “Средец” и че е бил зам.-кмет на друг централен - “Лозенец”, и зет на синия кмет на “Подуяне”, покойния вече Звездомир Запрянов. На “Московска” 33 замени дългогодишния секретар Асен Дюлгеров. Впечатли служителките на столичното кметство, общинските съветнички и ресорните журналистки с модерната си визия и с начина, по който танцуваше на славните купони, с които управлението на Стефан Софиянски изобилстваше. И докато всички мислеха, че на “Московска” 33 се е вселила рок звезда, започнаха шумни процеси и дела, в които Желязков показа, че си разбира от работата.

Изнесе основна част от проверките, разразили се сред всички общински дружества след разследването на “24 часа” “Сделка за милиони между двата тура на местните избори”. Най-мащабната и до днес разкрита афера в столицата блокира за повече от година разпоредителните сделки с всякакви общински активи и отприщи проверки. Тогава горе-долу в общината се появи борецът срещу сини и червени Бойко Борисов и даде допълнителен тласък на стартиралата вече мащабна ревизия. В проверките с главно действащо лице Росен Желязков буквално денонощно излизаха пикантни разкрития - от мащабни и луксозни харчове на велможи, богатеели на гърба на публични софийски активи, до най-дребните им удоволствия като френски сирена и близалки, плащани с народни пари. Нямаше как секретарят, който отговаря за всеки документ в общината, да не впечатли кмета Борисов.

И очаквано, когато през 2009-а той стана премиер, взе Желязков и в централната власт на същата позиция. И той се справи отлично и като главен секретар на Министерския съвет. По това време работи тясно с шефа на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова и някой дава старт на пикантна клюка, че двамата са гаджета. Нещо, което Желязков отрече и което според посветени в правителствените неформални отношения наистина е пълна измишльотина.

Последва процесът по т.нар.

Костинбродска

афера, в която

Желязков бе

разследван

дали наистина печатница е подготвила повече от необходимите бюлетини. Делото категорично доказа, че престъпление няма и подготовката на изборния процес, ръководена от Росен Желязков като главен секретар на служебния кабинет на Марин Райков, е била по правилата. В тази проточила се 2 г. сага, в която беше единственият подсъдим, новият министър на транспорта показа издръжливост и сдържаност - не изпусна срещу никого нито една непремерена дума, нито дори и по адрес на Мая Манолова, по чийто сигнал до прокуратурата почна проверката.

Още преди да излезе решението на съда, Борисов назначи Желязков за съветник във второто си правителство - нещо, което мнителният и винаги отлично информиран премиер не би направил за никого, ако има и най-малкото съмнение, че е виновен.

Това, което доскоро малцина знаеха, е, че майсторът на правото е и музикант - спец на китарата и баскитарата. Той

свири и пее от

дете с мъжа

на Есил Дюран

- Борис Павлов. Дуетът си има и име - не R&B, понеже Росен и Бобо не се спират само на един стил, а R&Bo, от техните инициали. Докато Желязков бе председател на Държавната агенция “Електронно управление”, вече в настоящия мандат на премиера Борисов, издаде парчето Why do you love me? Естествено, с клип. И то професионално направен от режисьора Стоил Вътев с участието на актьорите Ирмена Чичикова и Павел Иванов, звезда на Народния театър от класа на Стефан Данаилов. Автор на музиката е Бобо, текстът е и на двамата.

Как се стига до парчето?

Когато шестокласникът Росен е на рожден ден на приятеля си, тогава подготве в Испанската гимназия, Бобо му показва няколко акорда на “Дийп Пърпъл”. “Аз така се запалих, че заради него отидох в Испанската гимназия, да можем да си свирим. Всъщност оттогава започнахме да се занимаваме - в периода 1983 г. - 1987 г. В младежките ни години групата ни се казваше “Кратер”. Понеже той е 2 г. по-голям от мен, като влезе в казармата, направихме друга група с приятели. След това през 87-а аз отидох войник, а Бобо се уволни и почна да свири професионално. Всъщност след групарския тийнейджърски подем пътищата ни се разделиха. След това дойдоха промените, аз започнах да уча в университета и музиката остана на заден план. Ентусиазмът беше друг”, разказва миналата година пред “24 часа” Росен. Докато той следвал, Бобо задълбал професионално в музиката, почнал да работи и в чужбина. А Георги Сидеров, който им е барабанист, отива в “Мери Бойс Бенд”, а после става вокал на “Атлас”. Бобо кани на едно от мореплаванията си Силвето, която тъкмо е завършила консерваторията. После тя става Есил Дюран и се омъжва за него.

Докато Бобо и жена му завладяват музикалната сцена, Желязков се налага на юридическата и на политическата. “През годините спорадично винаги се събираме да си посвирим това, което на нас ни харесва. Например имам рожден ден - хайде да направим малко фън, отиваме, забиваме. Винаги е било малко джемсешън”, споделя Желязков.

В рода му друг музикант няма. Той си обяснява това си проникновение с факта, че “понякога в живота има странни случайности, които или ти определят пътя, или ти създават радостта от други преживявания”.