Почитателка нарича Веселин Маринов свой син и му дава ключ от дома си

Замисляли ли сте се какво бихте написали в книга, посветена на живота ви? Всеки човек има какво да разкаже за себе си. Но някои имат малко повече.

За 37 години на сцената, 28 албума, десетки турнета из целия свят, 5 години живот зад граница и стотици съвместни концерти с величия от световната поп сцена Веселин Маринов е като енциклопедия за любопитни истории. Казва, че някой ден може би ще ги събере в книга, но когато му дойде времето. Както казвал Тончо Русев, книга се пише в залеза на една творческа кариера.

Дори в момента, когато завършва турнето с албума “Представи си”, подготвя два клипа през октомври и коледен концерт на 3 декември в зала 1 на НДК, Маринов намира време да записва и да си припомня важни случки от живота, за да не ги забрави. Предстоят му концерти в Кърджали, Хасково, Димитровград, Пазарджик, Панагюрище, Смолян, Велинград. “Има и малки градчета, с малки салони, но уникални хора. Не мога и не искам да се лишавам от срещите с тях”, казва певецът и си спомня за най-емблематичната - с леля Цецка от Тетевен. Една от историите, които непременно би разказал в книга.

С години посещава

свои почитатели в

Тетевен - леля Цецка

и чичо Лазар

Годината била 1997-а, а денят - много емоционален от сутринта. Веселин Маринов и негов приятел завели децата си на кино, за да гледат “Титаник”, който тъкмо излизал на екран у нас. “Просто ми беше трудно да дойда на себе си няколко часа след това. А вечерта имах концерт в Тетевен”, спомня си той. Докато пеел на сцената, забелязал как възрастна жена се приближава от публиката. Не могъл да я види добре, защото светлините го заслепявали, но знаел, че носи нещо в ръце. Песента била “Завръщането на полските щурчета”. След финалния тон жената вече стояла пред него на сцената. Публиката замлъкната, а тя започнала с истерично силен глас: “Веско, сине, аз имам две деца, ти си третото ми дете. Твоите песни промениха моя живот! И защо я пееш тая песен, ще върнеш ли баща ми? Никога няма да забравя как татко като дете ме караше със себе си да коси по планината. Когато се връщахме, ме караше да пея, за да не заспи. Аз бях качена върху сеното в каруцата и никога няма да забравя щурчетата, които пееха с мен от сеното.” Тогава жената извадила един ключ и му го подала: “Това е ключът от моя апартамент - “Иван Вазов” 1. Той е и твоят. Когато поискаш, той е твой.” После ми хвърли на рамото тази покривка, която и до ден днешен пазя. Каза, че е везана 6 месеца на една ръка. Каза - да я дадеш на твоята Йоана, като се зажени, от една баба Цецка”, разказва Веселин Маринов.

През годините е получавал много подаръци от фенове - от баници, през туршии, вина, та до каренца, плетива. Но подаръкът на леля Цецка довел до дългогодишно приятелство. “И без повод ги посещавах с чичо Лазар в Тетевен. Той беше израснал в семейство на баничари и всеки път пред мен точеше тестото, разстилаше го над главата си. Всеки път си казвах - ей сега ще се науча, хайде следващия път, следващия. С годините много баници изядохме при тях, много хубави мигове имахме. Но си отидоха и те. Както се казваше в една песен: “Но животът за малко ни е даден, само да извикаш.”

Смъртта на Линда го

разплаква и до днес

Говорейки за приятелството, Веселин Маринов винаги се сеща за един от най-силните моменти за него, който го разплаква и до днес - смъртта на кучето му Линда.

Преди тя да дойде в живота му, той никога не бил подозiрал, че може да обикне така едно куче. Израснал на село около всякакви домашни животни, никога не се бил привързвал така.

Дъщеря му Йоана била малка и заедно с майка ѝ го умолявали месеци наред да си вземат куче. Естествено, приел. “Тя дойде и избра мен. Една малка топка на 40 дни”, разказва Маринов. Прибирал се от турне една нощ около 3 часа през нощта. Всички вече спели. Знаел, че кученцето е вече в дома им. Линда станала от една кутия и дошла в кухнята. Легнала върху крака му и в този миг Маринов разбрал, че в живота му дошло едно същество, което ще го накара да промени коренно целия си мироглед.

“Никога няма да забравя това вечно очакване да чувам сумтенето на вратата, когато отключвам, колкото и да е часът - тя знае, че аз ще си дойда. И колкото и раздели да съм имал, тя е била винаги до мен. Единствена продължи с мен. Много силни мигове сме имали. Аз вярвам, че тя е знаела кога да си отиде. За да страдам отдалече, за да не е прекалено тежко.”

Линда била възрастна и страдала от различни болести, но била на крака. Маринов решил да замине на круиз и именно там го заварила новината за смъртта ѝ. Бил в Естония, когато му се обадило момче от екипа му, което се грижело за Линда. “Каза ми: Излезе, разходи се, легна си в леглото и повече не стана. Сутринта преди да тръгна на почивката, я оставих в офиса - когато пътувам из града, момичетата в офиса се грижеха за нея. Казах ѝ: “Хайде, Линде, след една седмица си идвам.” Излизам, заключвам вратата и виждам как щорите се разклатиха - показа си главата и ме гледа. Отключих, поговорихме си още малко, казах ѝ: “Какво става, недей, ще се върна скоро.” Излязох и я оставих, видях, че щорите пак се клатят, но не се върнах повече. Много хора няма да ме разберат, който не е преживял такова нещо. Неслучайно хората са казали: Верен като куче, неверен като човек”, казва певецът.

Пял пред 1 млн. души

в Москва с Филип

Киркоров и Павароти

Веселин Маринов обича всички български сцени - от най-малките салони в малките градчета до летните театри и големите концертни зали. Но има една сцена, която никога няма да забрави. През 1997 г. получил покана да бъде част от празничните тържества по случай 750-ата годишнина на град Москва. Дотогава не можел да си представи, че съществува такава сцена.

“Аз пях пред 1 милион души - неописуемо чувство, което малко изпълнители в България са изпитали. Гигантски оркестър с над 400 цигулари и виолисти, всичко на живо. Пях на руски песен за Москва”, спомня си певецът. Малко преди него на сцената пял и Лучано Павароти, който дошъл направо от погребението на принцеса Даяна. “Пя лошо, извини се на публиката, имаше интонационни проблеми. Но това беше само часове след трагедията. Обясни, че не е отменил идването си само заради големия празник”, разказва още Маринов. С него на спектакъла пели и Лили Иванова, Патрисия Каас, Крис де Бърг, Алла Пугачова, Наташа Распутина, Филип Киркоров. За празника световноизвестният илюзионист Дейвид Копърфийлд представил светлинното си шоу около площад “Москва” и магично шоу в зала “Русия”, които Маринов успял да види.

Другото, което особено го впечатлило, било отношението към Филип Киркоров в Русия още тогава и колко популярен бил там. “В един абсолютно блокиран град по старото околовръстно шосе на Москва, което беше затворено и никой не можеше да преминава оттам, той пристигна с една кола, сигурно 10 м дълга. Колата спря до сцената, той отвори вратата и каза: “Веско, какво правиш, бе? Ела тука при мене.” Пили шампанско, а на три монитора в лимузината се излъчвал концертът на живо. “Той се ориентираше по мониторите на живо кога да излезе на сцената. Песента започна и той тогава слезе спокоен от колата, за да се качи на сцената. Такава уникална звезда. А ние с Лучано Павароти стоим отстрани прави и си чакаме реда”, смее се Маринов.

Печели “Златният Орфей”

след 5 години в Германия

и тежко боледуване

През 1989 г. Маринов заминава за Германия и се прибира в България чак през 1994 г. За тези 5 години в чужбина онова малко, което бил постигнал до този момент в у нас, било леко позабравено.

“Прибрах се след тежко заболяване от един зъб. Беше се събрала гной, която проби в синусите, на път беше да отиде и в главата”, разказва певецът. Когато започнали здравословните му проблеми, той бил на Канарските острови по работа и нямало как да се върне. За месец и половина посетил много лекари, всички смятали, че зъбът е проблемът, но имало и друго. “От един болен зъб щях да пострадам много, щеше да стане голяма беля. Това ме накара да сменя мирогледа си, да разбера, че няма какво да се моткам по чужбините. След дълго лечение, операции - близо месец и половина бях във Военна болница, аз се възстанових напълно. Цяла зима трябваше да стоя в апартамента, за да не хвана някакъв вирус. Парите свършваха, чудех се какво да предприема. Тогава ми дойде като идея появата ми на “Златният Орфей”, спомня си Маринов. За фестивала документи за участие подали 40-50 български изпълнители, от които накрая били избрани само двама, които да представят страната. “Бяхме аз и Васил Петров. Аз вярвах в себе си, но не съм очаквал, че след това мое отсъствие ще спечеля голямата награда. Имаше много силни изпълнители от Чехия, Румъния. Едно многонационално жури, председател на което беше Алла Пугачова. Но ето, че се случи”, казва певецът. От този момент Тончо Русев повярвал в него и няколко месеца по-късно го поканил да изпее “Ти си любовта”, “За теб, Българийо”.

На следващата година - 1995 г., изпял и “Горчиво вино”, а по-късно албумът “Горчиво вино” станал най-продаваният в България дотогава. За победителя имало и голяма финансова награда, която също му помогнала да си стъпи на краката. “В онази нощ аз се върнах на сцената. Животът ми се промени и аз разбрах, че ме очаква нещо голямо. Започнах да виждам как сънищата ми като студент започват да стават реалност”, завършва певецът.

Дъщеря му се ражда,

докато пее в дискотека с

Георги Минчев

От всички важни моменти в живота на Веселин Маринов най-важният е раждането на дъщеря му. Йоана, която вече е красива 30-годишна жена, трябвало да се роди на 25 юни.

Предния ден Маринов и първата му съпруга Мария били да берат вишни в градината на баща ѝ. Тя дори се качила на едно малко дърво, когато усетила, че раждането започва. Отишли заедно в болницата, а оттам Маринов трябвало да тръгне за участие в Трън. Взел Георги Минчев с колата си и потеглили.

Покрай разказите за раждането на Йоана, за младините и студентските години на Минчев двамата се сближили много и впоследствие станали приятели. “Това за мен беше много силен момент, вълнението беше страхотно. Нищо не знаех, нямаше джиесеми. Говорехме много, той ме успокояваше, каза ми: “Всичко ще бъде наред”, спомня си певецът. В 22,10 ч след участието им той оставил Георги Минчев на Орлов мост и отишъл пред болницата. Не издържал и попитал на портала дали може да кажат на Мария да се покаже през някой прозорец, да я види за малко. “След малко чух как едно дете изплака отнякъде и си помислих: Колко мило. Мислех, че Мария ще дойде, че ще се видим спокойно, че има време. А те слязоха и ми съобщиха, че се е родила Йоана. В 22,22 ч - аз съм бил там, под прозореца”, разказва Маринов.

Днес дъщеря му е най-добрият му приятел и най-точен критик на музиката му. Тя първа чува всяка нова песен, а баща ѝ чака с най-голямо нетърпение именно нейното мнение. Съвсем скоро той ще ѝ изпее за първи път и две чисто нови коледни песни, които може би ще станат част от нов коледен албум догодина. Но преди него, още през март, ще излезе 29-ият диск на Веселин Маринов. “Да, не е лесно, трудности има много, спонсори търся постоянно, вечно съм в кредити. Но на края на годината виждаш какво си постигнал, спомняш си всички срещи с хората из страната и разбираш, че си е струвало”, казва певецът.