Гешев и Филов създават Държавна сигурност

Годината е 1938-а и Богдан Филов е назначен за министър на просвещението в правителството на Георги Кьосеиванов. Оказва се, че за да се издигне до този пост задкулисна помощ му оказва самият Гешев. Получената полицейска справка за него преди назначаването му е изпълнена със суперлативи. Така започва едно тайно сътрудничество между гениалният полицай и гениалният археолог, което продължава години наред и за което новата комунистическа партия не подозира нищо.

Как са си сътрудничили? Какви са били целите на единия и на другия? Защо за Гешев е било толкова важно да помогне на Филов за издигането му като политик? Всичко това и още ще разберете от главата, публикувана по-долу, част от книгата „Гешев остава жив след 9.IX.1945 г.”.

Част четвърта

МОГЪЩИТЕ ПОКРОВИТЕЛИ НА ГЕШЕВ

Глава първа

Под крилото на Богдан Филов Гешев мачка комунистите

Полицаят помага на археолога да стане премиер

Гениалният полицай Никола Гешев и гениалният археолог Богдан Филов създават могъщата царска Държавна сигурност, страшилището за комунистите. Въпреки разностранните си интереси, двамата непрекъснато си помагат, разбира се, с цел общият враг – Българската работническа партия, да бъде разбит.

Още с постъпването си в полицията Гешев е наречен от колегите си Папата. Причините са, че е следвал право в Рим и дълго премислял всеки свой ход. Играел срещу комунистите като на шах, само че виждал играта 5–6 хода напред. Постепенно успява да си създаде предана само на него мрежа от агенти сред червените. Така той разбира, че повечето от тях не са там за идеята, а защото са щедро финансирани от Съветския съюз. Неговата жестокост към комунистите, изглежда, извира от убеждението му, че са продажни и меркантилни.

Агентурата сред комунистите му била толкова предана, че не говорела пред никого освен пред Гешев. Гениалните и добре премислени операции срещу комунистите накарали много политици да търсят сприятеляване с него. Той с удоволствие използвал това и ги манипулирал, за да реализира комбинациите си срещу червените.

„Цялата тази негова дейност се възприемала от цар Борис III като необходима за националната сигурност, поради което Гешев е имал абсолютна свобода за действие”, пише д-р Петър Бъчваров. „Ето защо суперполицаят нерядко е контактувал, без да дава сметка на когото и да е, със самите върхове на държавната административна структура – депутати, министри и самия премиер. Тази негова голяма свобода му е създавала своеобразен ореол на самостоятелен и независим.”

Въпреки своя възход и връзките му в политическите среди Гешев искал да има свой агент на възможно най-висока позиция във властта още в царска България. Шансът да се сдобие с агент на върха на държавата се появява в средата на 30-те години. По това време цар Борис III вече е впечатлен от археологическите открития и острия ум на Филов. Той изисква от полицията подробно досие за историка. Именно в този момент Гешев решава да помогне на археолога, когото преценява като достатъчно умен и надежден, за да подкрепи дръзките му планове срещу комунистите.

Малко учудващо и необичайно е, но получената справка за Филов е изпълнена със суперлативи, пише д-р Бъчваров. „Тези високи оценки на тайната полиция световноизвестният учен до голяма степен дължи на своите постижения по история, археология и философия като възпитаник на Фрайбургския университет. Блестящата и кристалночиста хвалебствена характеристика обаче говори и за друго – Богдан Филов има отлични връзки и в секретните служби, където Никола Гешев расте в кариерата си и по това време е стигнал до длъжността „групов началник” към Обществена безопасност.”

Така с дискретната и задкулисна помощ на Гешев Филов през 1938 г. е назначен за министър на просвещението в правителството на Георги Кьосеиванов. Благодарение на блестящата характеристика от полицията и с ореола на гениален историк и археолог Филов бързо печели безрезервното доверие на царя. Съответно Филов оценява потенциала на Гешев, а и му е задължен заради суперлативите в полицейската справка.

„Тесните контакти между двамата се създават заради общия основен враг на правителството през 30-те и 40-те години – Българската работническа партия”, казва и синът на първия шеф на милицията след 9 септември 1944 г. Георги Христозов.

Въоръжен с достатъчно информация от ченгето, макар и министър на образованието Филов стартира дръзки размествания в царската тайна служба. Археологът започва „нескрито от двореца да се меси в работата на секретните служби”, пише д-р Бъчваров. Според него той без усилия размества агенти, изпраща едни на по-висока длъжност, поставя на тяхно място свои хора. Странно, но шефовете в полицията не реагират на тази несвойствена намеса. Къде е ресорът на Филов – просвещение, къде са спецслужбите, че да прави рокади именно в тях?

„Това говори за синхрон и пълно разбирателство между Филов и Гешев, както и за владеене на хората от специалните служби. Такова поведение на новия министър изглежда нелогично на пръв поглед, но е факт, който може да се докаже дори от личния дневник на Богдан Филов”, пише Бъчваров.

За странния тандем между полицай и учен вече няма никакви пречки. Гешев само казва какви са плановете му и как най-лесно да се осъществят, а Филов осигурява за това нужната подкрепа от правителството. Свидетелство за това е един документ, предоставен на Бъчваров от бившия национал по волейбол Димо Антонов. От него се вижда, че Димо Стойков Шиваров е назначен за разузнавач при отдел „Държавна сигурност” на мястото Александър Санков. Според Бъчваров от този момент на Санков предстои блестяща кариера като ръководител на агентурата сред партизанското движение под прякото ръководство на Никола Гешев. Заповедта за рокадата носи дата 16 ноември 1939 година. Парадоксално, документът е подписан от Филов в качеството му на министър на народното просвещение.

Екипът Гешев–Филов изглежда непобедим. Двамата окончателно овладяват спецслужбите, когато историкът става министър-председател. „Пренебрегвайки не само министъра на вътрешните работи, но и ловко заобикаляйки самия монарх, Филов превръща полицията в свое и на Гешев владение. Нещо като „държава в държавата”, пише д-р Бъчваров. Така двамата гениални манипулатори са на път да разбият комунистите. Свидетелство за това е, че у нас има общо едва 3000 партизани и нелегални. При положение че само по линия на Русия финансирането за червените е било 3 млрд. долара, както твърди историкът Лъчезар Стоянов. Това е фантастично голяма за 30-те и 40-те г. сума. И въпреки тази внушителна инвестиция, която е трябвало да гарантира добре платени и много на брой революционери, те са били шепа хора. При това комунистическата партия била просмукана от предатели, работещи за Гешев.

Мижавият брой партизани преди 1943 г. е още едно свидетелство за блестящата работа на Филов и Гешев. На практика те са били на път да унищожат комунистическото движение, ако не бе настъпил обрат във войната и Червената армия не нахлува в България.

Въпреки невероятния си нюх и точната си преценка да се довери именно на Гешев, Филов има и един огромен недостатък. „В политиката често е действал изключително прибързано и без да премисли кой е най-добрият вариант”, казва Георги Христо зов. „Като човек е бил много сприхав. Това го знам от дядо ми, който му е бил личен шофьор до средата на 30-те години.” Дядото разказал как Филов бил вбесен от загубата на някакви избори. Двамата били в провинцията. „Дядо се свивал от корем, нещо бил преял, а Филов искал веднага да тръгнат за София. Дядо ми не можел и му хвърлил ключовете от колата, а Филов, ядосан, хванал влака за София. Вземал е решенията много бързо, без да се замисля”, спомня си Христозов.

Според него именно заради тази припряност на 13 декември 1941 г. той решава да обяви война на по-голямата част от света. Освен на САЩ, малка България обявява война и на Великобритания заедно с доминионите Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Южноафриканския съюз и др. Държави като Иран, Гватемала и Мексико скъсват отношенията си със София.

Като узнал, че България е обявила война на САЩ, американският държавен секретар Даниел Уебстър прихнал да се смее и веднага отишъл, усмихнат до ушите, при президента Рузвелт, който също се разсмял.

„Филов дълго се щурал в парламента и се тюхкал: „Маджарите ще ни изпреварят. Маджарите ще ни изпреварят и ще обявят война.” А при положение че Германия и СССР вече са във война, какво ни пречеше като сателит на немците да запазим отношенията си със САЩ и Англия”, пита Христозов. Според него именно заради тази недомислица на Филов София е бомбардирана. Последиците са тежки – загиват 2477 души, 99% от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаните над столицата 4350 тона бомби сриват огромна част от сградния фонд. Щетите възлизат на астрономическата сума 24 милиарда лева.

„Това са едни прибързани действия, които с нищо не са оправдани. В крайна сметка те изяждат главата на Филов. Само заради това съюзниците го разстрелват през 1945 г. Но той често е действал изключително прибързано. Като си науми нещо, докато не го прокара, не мирясвал и това му е коствало живота, иначе щеше да доживее до дълбока старост”, убеден е Христозов. Според него и след 9 септември 1944 г. Филов е бил много уважаван, но като историк и археолог, не като политик. „За разлика от много други те запазиха всичко, което Филов е създал. Помня като дете, че като ходех в музея в Плиска, вдясно имаше стъклена витрина с неговото писмо за разкопките”, казва Христозов.

Нито един от новата комунистическа власт не е отричал заслугите му. Може би защото никога не са знаели за тайния му съюз с Гешев.

Из „Гешев остава жив след 9.IX.1945 г.”

Книгата може да поръчате тук!