Оригинален спектакъл на Неда Соколовска в МГТ “Зад канала”
На спектакъла на МГТ “Зад канала“ “Поп фолк хроники: Бели птици и куршуми” е съдено да стане хит на сезона и да събира пълни салони.
Извинявам се, “салон” е грешка. Представлението се играе в клуба на театъра - тясно пространство зад касата, превърнато в бар или нощно заведение. Защото главните персонажи са мутрите от неотдавнашното ни минало, в годините непосредствено след изчезването на комунизма. А техният любим общ дом бяха баровете. Така зрителите, насядали около ресторантски дълги маси,
са на една ръка
разстояние от
сепаретата, в които
се веселят мутрите Който не знае, сега научава, че тези яки простовати момчета са плащали огромни суми на начеващите поп фолк певици и на продуценти, за да им пробият път в кариерата. Парите идват от контрабанда, кражби, проституция, наркотици.
Но парите не миришат, значи могат да сменят посоката си и да завъртят музикалната индустрия на масовата България. Актьорите на постановката показват защо чалгата не остава само нов музикален жанр, а придобива културологична тежест. Тя се превръща в парола на сбирките на многобройна група хора, служейки за разпознаване и забавление. Ритъмът ѝ е близък до сръбския фолк, призоваващ за бавен, тежкарски и демонстративен танц, харесван от тези момчета без лустро и самоконтрол, стремящи се към нулев път от желанието до действието.
Владимир Зомбори, Мак Маринов и Симеон Бончев живеят реалността на мутрите пред погледа на публиката. Техният танц е моно, танц за себе си, не за споделяне. Пият до безпаметност и срутване, задирят вяло момичетата в групата, защото са проверявали ласките им и отдавна не са им интересни, вадят пистолетите в безумно хвалене и показност и ръсят с килограми банкноти по хиляда лева.
Заслугата на режисьорката Неда Соколовска е в изработването на този специфичен стил на актьорско поведение. Изпълнителите не са свободни да добавят или загубват, да импровизират, защото
показват автентични
личности или - ако
не стигат дотам -
автентично
поведение,
което би станало лъжа след каквато и да е тяхна намеса. В тази посока е и присъствието на актрисите Весела Бабинова, Таня Пашанкова и Жени Александрова-Лечева в ролите на мутренските момичета, на Христина Караиванова в ролята на сервитьорка и участничка в оргиите. Съблазнителни и атрактивни, те сменят няколко пъти костюмите си на танцьорки и певици (автор на костюмите е Петя Стойкова) за удоволствие на биячите, пък и на зрителите от мъжки пол.
В програмата Соколовска подчертава: “Актьорите предават дословно спомените на емблематични за периода изпълнители, на анонимни свидетели и преки участници в най-скандалните му епизоди.” Предполагам, че тези лимити не тормозят актьорите и те ги представят с удоволствиие.
Член на групата е Емил Котев като шефа и продуцента. За да стигне до крайния сценарий, екипът е положил къртовски труд, но той е част от поетиката на този тип театър, в който документализмът е движещата енергия.
Признавам, че теми като безработните, бездомниците, сираците, абитуриентите и пр., които обикновено цитират за обекти на този тип театър, не са ми интересни и аз бих написал техните реплики, без да се срещам с тях. Но мутрите на постсоциалистическа България са любопитен обект и спектакълът на МГТ “Зад канала” ще натисне в скоро време нуждата да се играе пред по-многобройна публика в основния салон на театъра.
Коментари (0)
Вашият коментар