Спират “Сигнал” за година, изтриват името им дори от песен на Тодор Колев

Тази година музикантите празнуват 40 години на сцената

Тази година група “Сигнал” празнува 40 години на сцената и направи голямо турне из цялата страна. Заради големия интерес планираните 40 събития стават повече, като до Нова година ще надхвърлят 50. “Горди сме, че където и да отидем, хората от сърце идват на нашите концерти. Заради тях групата ни живее толкова години”, казва фронтменът Данчо Караджов.

За разлика от повечето изпълнители “Сигнал” никога не подготвят сетлист за участията си. Винаги на момента решават какво ще изпълняват, а подборът зависи от публиката. Ако се случи да е по-пасивна в началото, Данчо Караджов веднага запява някое много силно парче, за да раздвижи зрителите. За 50-те години, през които той самият е на професионалната сцена, 40 от които със “Сигнал”, се е превърнал в психолог. Винаги улавя настроението на феновете и знае какво да им поднесе.

Вероятно догодина Йордан Караджов, Владимир Захариев, Александър Мариновски и Жоро Янакиев

ще издадат

нов албум, вече

имат събран

материал,

но заради многото ангажименти през последните месеци не намерили време да влязат в студио.

За всички тези изминали години музикантите имат над 200 парчета и над милион продадени копия на издадените тави. Направили са над 7 хиляди концерта, като през цялото време са активна група, която не е спирала да работи.

Преди да сформират група “Сигнал”, Данчо Караджов, Ицо Ламбрев и Румен Спасов са част от “Златни струни”, в която свирят заедно с братята Иван и Боби Мишеви. Бандата е на върха, когато се разпада. Музиката, която изпълнява, е в стил “Блек Сабат” и “Лед Цепелин” - твърде тежка за онова време, и нито телевизията, нито радиото иска да я пуска. Братята държат на този стил, останалите трима искат да започнат да свирят по-мелодичен рок и се отделят през 1978 г. Заедно с мениджъра Стефан Широков направили нова група и Данчо Караджов написал първото парче - “Любов”. Още когато правят последните концерти със “Златни струни”, певецът сънува някакъв много странен сън, в който разговаря с басиста на унгарската банда “Генерал”. “Обяснявах му, че много ми харесва тяхното име, и го питах за съвет как да кръстим нашата нова група. Той предложи “Минерал”, “Кристал”, да завършва пак на -ал”, разказва Данчо Караджов. Бил в една стая с Румен Спасов и събуждайки се сутринта, му разказал съня си, докато влизал в банята с тоалетните си принадлежности. В следващия момент Спасов излязъл и изкрещял, че е измислил име на бандата, като

в ръцете си

държал паста

за зъби “Сигнал”

“Направихме групата и поканихме първия ни барабанист - Иван. Видях го на един концерт, на който той свиреше с друга банда, много ми хареса и му предложихме да се присъедини към нас. Той работеше в печатница “Димитър Благоев” и ни уреди да репетираме там на последния етаж в един салон. Жена му обаче не искаше да е музикант, записахме с него “Любов” и той се оттегли. Тогава взехме Георги Кокаланов, уникален барабанист, но имаше проблем с алкохола и се наложи да се разделим” , разказва Данчо Караджов. С Кокаланов записват половината от първата плоча на “Сигнал”, останалата част довършват заедно с Владо Захариев, с когото са заедно и досега. Започнали с доста умерен успех. Тончо Русев им дал свое парче да го представят на фестивала “Преглед на новата българска музика”. Изпълнили го в зала “България”, където било претъпкано с хора, а те като млади музиканти излезли на сцената много надъхани. Изпълнили си песента, но никой не помръднал, никой не понечил да си вдигне ръцете да ръкопляска. Поклонили се и се прибрали зад сцената. Там ги чакал Тончо Русев, който им казал: “И аз съм музикант, знам как се чувствате, но имате бъдеще като рокбанда.” За бъдещите звезди композиторът се оказва пророк. Няколко дни след тази случка Данчо Караджов отишъл в радиото и срещнал Тома Спространов, който го попитал дали имат някакво парче. Певецът му отговорил утвърдително, без да споменава за фиаското, което преживели, и станало чудото. Славата ги връхлита, хитовете започват да се появяват един след друг, завъртат се “Спри се”, “Може би”, “Да или не”, “Скъп спомен мой”, “Да те жадувам” и т.н.

Кариерата им обаче съвсем не върви безоблачно. Бандата е спирана от участия десетки пъти с абсурдни обвинения - обувките на Данчо Караджов били остри, имал дълга коса,

защо носел

обеца на

едното си ухо

Музикантите имали проблеми, защото излизали на сцената с мундири. Към Концертна дирекция бил създаден отдел, който следял за антисоциалистически прояви и нарушаване на интонационната среда на социализма. Не можело и цял концерт да се пее на английски, трябвало поне половината да е на български. “Истината е, че не беше забранено да се изпълняват парчета на английски, представяли сме песни на “Юрая Хийп” и “Дийп Пърпъл”. Но имаше дори случай, в който направиха проблем, че пея много дрезгаво, а на мен гласът ми е такъв”, разказва Данчо Караджов. След всеки сигнал за някакво нарушение на правилата, музикантите били привиквани в Концертна дирекция и им казвали, че спират дейност за някакъв период от време, но това било отчитане на дейност, връщали ги на сцената доста по-рано.

Най-бруталният случай обаче е, когато наистина прекратяват всичките им участия за около година. Това се случва след концерт в бургаската зала “Изгрев” на 10 февруари 1982 г. Било препълнено с хора, публиката, състояща се основно от младежи, започнала да скача, да вика, да крещи от удоволствие. В някакъв момент милиционерите, дошли да охраняват събитието, извадили палките и започнали да удрят наред. Данчо Караджов видял момиче, което припада след такъв удар, и спрял концерта, заявявайки, че не могат да свирят под ударите на полицейски палки.

На другия ден ги привикали в София, като обърнали думите му: Независимо от полицейските палки ние ще свирим и пеем за вас. Тази проява съвпада със събитията в Полша и властта е притеснена същото да не се случи и в България. Данчо Караджов е обвинен в бунт срещу властта и едва се спасява от 20-годишна политическа присъда.

Разминава се със страшните последствия, благодарение на техен приятел - майор Нанов, който бил юрист в Министерството на вътрешните работи. Човекът поел ангажимента да разнищи случая и да види каква е истината. Били скалъпени седем точки в обвинението, една от които, че били пияни на сцената, а никой от музикантите не пиел. Нанов отишъл в Бургас,

спирал хора

по улиците,

за да ги пита дали са били на концерта. За късмет попаднал на доста, които са присъствали и му разказали какво всъщност се е случило. След около месец-два съобщил на бандата, че ще изпрати писмо до Комитета за култура, за да анулират наказанието. Документът се бавил няколко месеца по чекмеджетата. Но на 1 декември “Сигнал” отново пеят пред публика - в Спортната зала във Видин. По време на няколкомесечното наказание групата буквално е изтрита отвсякъде. Спират излъчванията на песните ѝ по радиото, телевизията, не продавали плочите им. Тодор Колев пеел песен, в която се споменава “Сигнал”, та дори и в нея правят монтаж и изтриват името.

Докато са в принудителна пауза, музикантите влизат в репетиционната и записват суперуспешния си албум “Сигнал 4”, който излиза на музикалния пазар през пролетта на 1983 г.

През годините групата прави концерти както в соцлагера, така и зад желязната завеса. “Никой никога не ни е спирал да пътуваме навън.

Отивахме в

паспортното до

Лъвов мост,

вземахме си документите и пътувахме в Швеция, Норвегия, Дания. Свирехме кавъри на английски в клубове, дискотеки. Много ни харесваха, но там няма как да се пробие, а в България пълнехме залите и публиката беше на крака”, припомня си вокалът.

Музикантите се гордеят и с 500-те концерта, които направили в бившия Съветски съюз. Там свирели пред огромна публика и само своя авторска музика. В четири поредни дни имали по два концерта на ден в зала “Динамо”, която събира над 10 хиляди човека, и всеки път била претъпкана. Стигнали дори до Якутск, Новосибирск, а години по-късно многократно Данчо Караджов е спиран от руснаци по нашето Черноморие, които искат да го поздравят и му казват, че са били на концертите на “Сигнал” в Съветския съюз.

Концертна дирекция уреждала участията на групата в соцстраните, Импресарска дирекция пък се грижи за ангажиментите им в западните държави, от тях музикантите получават и възнагражденията си.

С музика Данчо Караджов започва да се занимава още като дете, и то случайно. Бил около 10-годишен, когато баба му го изненадала с малка китара. Първоначално той не е впечатлен, защото интересите му са в съвсем друга посока.

Запален е по

футбола и

географията

Една вечер обаче баща му засвирил популярна италианска мелодия, хлапето се заслушало и поискало да пробва. След време Данчо помолил родителите си за по-голяма китара. “Баща ми извика чичо Пальо да ме чуе, който беше мултимузикант и свиреше на всякакви инструменти. Изпълних му няколко песни и той каза, че трябва да ми купят нова китара”, припомня си певецът. След време се сдобил и с електрическа, на 13-годишна възраст пък за първи път се качил на сцена. За 24 май имало празник в училището и заедно с негови приятели изпълнили няколко парчета. Били трима китаристи, певец и Пешо, който бил с пионерско барабанче, а за да не е много шумно, сложил кърпа отгоре.

На следващата година пак с приятели сформирали бандата “Диамантените пръстени”, в която освен че свирел на китара, Данчо Караджов вече се изявявал и като певец. “И днес си спомням с голямо умиление за тази група. Ако някой си кръсти сега бандата така, ще има голям успех, не знам защо, но името звучи страхотно. Тогава разни познати ни предлагаха да преведем името на английски, но ние отказахме”, казва Данчо Караджов.

Междувременно учи нещо съвсем различно от музиката, но отново е изкуство. Завършва техникум по художествени занаяти, бил в декораторски клас, където учели стенопис и стъклопис. Но така и никога не е работил в тази сфера, музиката се оказва по-голямата му страст. След време, вече като певец в “Сигнал”, заедно с Васил Найденов и Маргарита Хранова три години ходи на солфеж при Ангелина Кънева, която била завършила оперно пеене в Прага. За нея казва, че била уникален педагог и я приемал като майка. Научила го да диша, нещо изключително важно за един изпълнител, и благодарение на нея, и досега той може да изкара пет концерта един след друг, без да му мигне окото.