Уилям Дефо - готов за “Оскар” във “Ван Гог: Пред портите на вечността”

“Ще покажа това, което виждам, на моите човешки братя, които не могат да го видят.”

(I'll show what I see to my human brothers who can't see it.)

Печален старец с прошарени и оредели коси седи на стол, скрил лице в ръцете си така, сякаш ридае. Това е картина, озаглавена “Пред портите на вечността” и нарисувана от своя брилянтен създател само два месеца преди мистериозната му гибел. В нея прозират недвусмислени признаци на депресията и психическия колапс в края на живота на този гений, които иначе рядко могат да бъдат открити в творчеството му. Самият той сякаш прозира, че в онзи момент е на прага на своето безсмъртие.

Новият кинопортрет на един от най-великите художници в историята носи името на точно това негово произведение - “Ван Гог: Пред портите на вечността” (At Eternity's Gate). Продукцията е режисирана от Джулиън Шнабел (“Скафандърът и пеперудата”, номиниран за четири награди “Оскар”). През последните терзания, кошмари, откровения и светла лудост на постимпресиониста лентата отвежда зрителите в енигматичния му вътрешен свят до сърцето на неговия талант, който му отваря вратата към безсмъртието.

“Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността”, казва Шнабел.

В главната роля на отчаяния, вълнуващ, просветлен, безпомощен, съсипан, но в крайна сметка триумфиращ артист влиза Уилям Дефо. Премиерата на драмата се случи по време на кинофестивала във Венеция, където актьорът бе отличен с “Купа Волпи”, а критиците се обединиха и побързаха да го наредят сред ранните претенденти за “Оскар”. Дефо се размина с приза миналата година за изпълнението си в “Проектът Флорида”. Тогава в голямото съревнование в категорията за чуждоезичен филм участваше анимираният и изцяло рисуван с техниката на художника “Да обичаш Винсент”, но за съжаление впечатляващата продукция се размина с отличието. Но защо в новия сезон Ван Гог да не осигури статуетката на някого?!

Екипът зад “Ван Гог: Пред портите на вечността” ефикасно съчетава чувственото, емоционалното и духовното, предавайки известните факти от живота на великия художник. Сюжетът също така представя различна гледна точка за последните му часове, която предизвика множество дискусии, а именно теорията, че е бил убит след сбиване с местни младежи. Фокусът пада върху последните дни на артиста, а действието започва точно преди да се срещне с Гоген и да отиде в Арл. Фрагменти от историята му са представени така, сякаш са негово лично творение върху платното.

Режисьорът подчертава, че лентата не е просто биографична. И действително историята е подредена от сцени, задвижени от писмата на Ван Гог, общ поглед върху събитията от живота му - смес от факти, слухове и теории, като всичко се завихря в една буря, каквато е бушувала у гениалния творец в последните му мигове.

Освен всичко Шнабел е създал част от картините, които се виждат на големия екран, тъй като има афинитет към изобразителното изкуство и рисува върху парчета порцеланови съдове. Шнабел учи и Дефо как да борави с четката в стила на Ван Гог и двамата го правят заедно.

“Рисуването е нещо, от което Джулиан наистина разбира - обяснява актьорът - в този филм се събират две негови любови - рисуването и режисирането.

Аз рисувах, Джулиан рисуваше, Ван Гог рисуваше. Беше истинско пътуване!”

На свой ред режисьорът също не пести ласкателствата си към Дефо, като изтъква, че никога не е имал предвид друг, на когото да повери ролята на Ван Гог.

“Уилям има такава вътрешна дълбочина. Да е най-добрият ми съюзник на снимачната площадка беше най-доброто, което можех да имам.”

Снимките протичат в Париж, Арл, в Сен Реми, където Ван Гог пише, че “чува викове и ужасни викове”, а Дефо разказва, че екипът е флиртувал с призрака му. И в Овер сюр Оаз, където според някои се застрелва сам.

По думите на актьора това не е филм, които гони отличия, а такъв, които иска да разкаже за живопис, за един гений и за неговата духовност, защото Ван Гог иска да бъде пастор преди да стане художник, като смята, че Библията е най-великата книга, написана някога.

“Чувствах се близо до него - признава актьорът. - “У мен се смени начинът, по който виждам и връзката ми с природата през изиграването на Ван Гог и четенето на написаното от него”.

Пред камерата Дефо си партнира също така с Рупърт Френд, който играе Тео ван Гог, Оскар Айзък като Пол Гоген, Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп и др.

Сценарият на лентата е дело на Жан-Клод Кариер, Джулиън Шнабел и Луиз Кугелберг, а операторската отговорност е поверена на Беноа Делом (“Теорията на всичко”).

“Ван Гог: Пред портите на вечността” е сред акцентите на “Киномания 2018” и ще има само една прожекция, но специална - на 24 ноември от 20,30 ч. в зала 1 на НДК.