"Той наистина е един от най-смелите хора, срещу които съм заставал. Всеки път отново и отново ме впечатляваше колко малко боязън има у него, колко е открит, колко незащитен се изправя пред хората. За да го направиш, се нуждаеш преди всичко от кураж.”
С тези думи режисьорът Вим Вендерс описва най-яркото въздействие на папа Франциск, а именно - пълната му неустрашимост. В продължение на две години германският режисьор, фотограф, писател и продуцент провежда четири дълги интервюта с Хорхе Марио Берголио - първия папа от Новия свят и първия от 1200 години с неевропейски корени, приел след избирането си името на св. Франциск от Асизи.
Тези разговори между двамата са в основата на новия документален филм на Вендерс “Папа Франциск: Човек на думата си” (Pope Francis: A Man of His Word), който е сред акцентите на “Киномания 2018”.
Самият режисьор изтъква, че лентата не е портрет на папа Франциск, а биография на онова, зад което той застава - неговата дума.
В продукцията духовният водач отговаря на множество въпроси на хора от различна възраст и професия - селяни и работници, деца и старци, затворници и живеещи във фавелите, като се обръща директно и искрено към тях и съответно към публиката.
И в чест на важността на думите в настоящото представяне на лентата трябва да се позовем предимно на казаното от нейния създател. Той бива заинтригуван от Франциск още при неговото издигане като глава на църквата и факта, че избира за себе си името на св. Франциск от Асизи, което е важен знак.
“Никой не го очакваше. Ала името носеше обещание - признава пред германска медия режисьорът. - Затова още в самото начало се интересувах от всичко, което той правеше, казваше и пишеше. Бях възхитен от неговото слово, от неговото непретенциозно, просто и въпреки това съвършено ново слово.”
Всъщност Вендерс заснема филма по предложение на монсеньор Дарио Вигано, префект на секретариата на Ватикана по въпросите на комуникацията. Още в началото той заявява на режисьора, че няма да има намеса в работата му по проекта.
“Можах да направя филма, който смятах за правилен - обяснява визионерът - В този смисъл комуникацията беше изключително небюрократична. Разбира се, направихме го незабелязано. Може би за да предпазим папа Франциск, снимахме в продължение на две години, преди да го оповестим. Иначе имаше прозрачност и отвореност, за каквито само можем да мечтаем. Още в началото обясних на екипа, че никога няма да молим папата да снимаме повторно даден въпрос. Ако не постигнем нещо, то е по наша вина. Никога няма да го караме да прави определен жест или да гледа в камерата. Всичко, което той правеше, бе напълно естествено. Той никога не играеше себе си, винаги беше самият себе си.”
Освен личните разговори помежду им Вендерс се запознава в дълбочина с почти всичко казано от папата пред света, като има на разположение целия архив на Ватикана. Именно там се съхраняват записи на всички негови пътувания, речи - независимо дали в бежански лагери и затвори, или пред ООН и американския Сенат.
“Във филма се вижда как той общува, колко директен е, как гледа хората в очите, колко внимателен е към всеки, когото среща - разказва режисьорът. - Усетихме го и ние в екипа по време на снимките. Бяхме 10 или 12 души - няколко асистенти, сценични работници, той обаче не правеше никаква разлика между когото и да е на снимачната площадка. Поздравяваше всички еднакво приветливо и сърдечно, ръкуваше се с всички.
Видях на някои записи, че понякога часове наред върви през тълпата и поздравява всеки, защото иска да покаже, че за него всички са еднакви. Това е необичаен начин на общуване, усеща го всеки, който е там: че това не са празни думи, че за него всички хора са еднакви.”
Неслучайно при снимките на продукцията е използван похватът direct-to-camera, така че зрителят сякаш е поставен лице в лице с папата и може да види неговата приветливост и да усети топлотата му.
“По време на всеки от четирите дълги разговора откривах, че той се интересува от всички хора и е на мнение, че Бог обича еднакво всички независимо от изповеданието и дори от религията им - сигурен е Вендерс. - Тази позиция, че Бог обича всички, според мен е истински нова. Това доста ме развълнува, защото, колкото повече го опознаваш, забелязваш: той го вярва. Той вярва във всичко, което казва, живее това, което казва. В днешния свят това е нещо необикновено. Вече никой не очаква хората действително да застават зад онова, което казват.”
Според режисьора идеите и словата на папа Франциск значат много, но освен всичко той умее да говори и със знаци... Като това, че винаги носи старите си обувки и се вози в малки коли.
По всичко личи, че този филм, който предава посланията на духовния водач, работата му по реформиране на църквата и отговорите му на днешните глобални въпроси, е важен и за самия Вендерс по отношение на вярата. Тъй като някога режисьорът е искал да стане католически свещеник, но днес твърди, че не съжалява за предпочитането на изкуството.
“Вярвам, че съм намерил правилното, онова, което най-много ми приляга. Хубаво е, че заснех нещо, което засяга и моята вяра, доста по-пряко засяга вярата ми, отколкото много други филми, въпреки че досега не съм я прикривал и тя присъства винаги в тях. Много се радвах, когато завършихме тази лента. Твърде голяма е отговорността, която понякога е голяма тегоба.”
И с особен дълг към словата на папа Франциск режисьорът представя неговата загриженост за неравенството между бедните и богатите, отдадеността му на каузите за околната среда и социалната справедливост и призива му за мир. И с уважение към всяка дума на духовния водач - лишена от празнота и изпълнена с вяра.
Премиерата на “Папа Франциск: Човек на думата си” се състоя тази година на фестивала в Кан. У нас в рамките на “Киномания” лентата има прожекции още на 20 ноември в Дома на киното и на 24 ноември в зала 1 на НДК.
Коментари (0)
Вашият коментар