За да работи, на Георги Чапкънов му трябват две очи, а губи зрение с дясното

Когато Людмила Живкова видяла релефа, който Чапа направил на майка ѝ, казала, че гледа опасно

Големият скулптор Георги Чапкънов - Чапа е изправен пред сериозен здравословен проблем. Вече почти не вижда с дясното око. “Причината е дъртоза, старост и пренапрежение на тия очи. Цял живот съм ги мъчил и това е резултатът”, казва Чапкънов и допълва: “А на мен ми трябват две очи, за да работя”. Така че е възможно скулпторът да намали проектите, които приема, или дори да ги спре напълно.

Засега обаче не спира да твори. Преди няколко месеца откри паметник на талантливия арменец Бедиг Бедросян в Силистра, а от 10 декември започва новата му изложба, съвместно направена с Агент Тенев: “2 в 1! Чапкъниада&Теневижън”. Тя включва малка пластика и фотография. Ще продължи до 5 януари в галерия-музей “Класика”. 

Съвсем наскоро успя да измайстори

малка 30-сантиметрова

статуетка на Лили Иванова,

която певицата се надява да намери под елхата си за Коледа тази година. “Идеята хрумна на самата Лили. Тя поиска тази статуетка и аз я направих. Сега чакаме да се отлее и да я видим в готов вид”, казва Чапкънов. Първо я прави от восък, а сега от бронз.

Певицата специално му изпратила снимка, по която да я пресъздаде. На нея е хваната в края на свой концерт да приема овации с вдигнати ръце. “Ние с Лили се познаваме открай време, а пък топлата връзка направи агентът Иван Тенев”, допълва скулпторът.

Чапкънов е създател на много релефи, портрети и статуи не само в България, но и по цял свят. Но статуетка, подобна на тази, която в момента прави за Лили Иванова, създава за първи път. Негови творби са били излагани в Ермитажа в Санкт Петербург, Пушкинския музей в Москва, сградата на Международния олимпийски комитет в Лозана и много други. Освен това той е съавтор на актуалния герб на България.  

Най-големият колекционер на българско изкуство в Токио - Джинай, има в колекцията си над 35 творби на Чапкънов. “Тогава ме забеляза и един архитект, който после стана главен архитект на цяла Япония”, казва той. За двамата създава специални портрети.

Трети направил и за изобретателя Накамачи. “Той има повече изобретения и от Едисон.”

Неговия портрет

създава пред целия

личен състав на Накамачи,

защото той държал да присъстват. “Много трудно беше, но аз съм свикнал”, спомня си Чапа.

Той е правил портрети и на великия италиански кинорежисьор и сценарист Федерико Фелини. Среща се с него, след като приема покана за работа в болонската галерия “Виктория”. Тя била много близко до дома на прочутия италианец. Засичат се съвсем случайно на улицата. Чапкънов не се сдържал да не го заговори и да не му покаже някои свои творби. Предложил на Фелини да му направи портрет. Досега кинаджията бил позирал само веднъж за друг швейцарски художник, който обаче работел много бавно, затова на италианеца му писнало и си тръгнал. Портретът му, чийто автор е Чапкънов, е създаден за три последователни дни, в които Фелини позира по три часа. През това време нито за момент не надникнал какво прави скулпторът. Имал е пълно доверие на Чапа.

Но не само чужденците оценяват таланта на българина. Скулпторът е правил портрети и за Ставри Калинов, Теодосий Спасов, Антон Дончев, Радой Ралин, Соломон Паси и т.н. Един от най-популярните му е този на Йордан Радичков, с когото били много добри приятели.

“Всичко, което съм правил, е свързано с някоя идиотска история”, казва Чапкънов, защото всеки нов проект изисква много усилия, които често завършват с обиди и негодувание срещу творбите му. “За Света София целият Синод ме прокълна, никой не искаше да я благослови. Само и само да няма мир. Сега всички свикнаха”, допълва той. 

Скоро включил и своя лик в изкуството. “Напоследък направих един автопортрет, иначе

съм се изкушавал

в някаква малка

композиция

или рисунка да

туря и себе си,

ама не е нещо специално. Не се обичам толкова”, шеговито казва Чапкънов.

Пътят му към скулптурата започнал още през комунизма. Тъй като не бил близък до БКП, му давали тези задачи, които никой друг не искал. Занимавал се основно с релефи. “Трудна работа е да се направи такъв, а и се плаща много по-малко. Друго беше да направиш паметник на партизанин. Аз не бях допускан до подобна поръчка”, казва Чапкънов. За сметка на това става майстор в правенето на релефи. 

Дори му поръчват да направи такъв на Мара Малеева. “Никой от колегите ми не пожела да се заеме с тази работа, защото това е жената на Тодор Живков, майката на Людмила Живкова и т.н. Изведнъж за никакви пари да си даваш такъв зор, откъде накъде”, спомня си скулпторът. Тогава в ателието му се изредили половината членове на Политбюро, за да видят дали прилича на нея.

Така се запознава и с Людмила Живкова, с която стават добри приятели. “Тя трябваше първа да познае майка си на релефа”, казва Чапкънов. Затова Людмила влязла в ателието, което тогава не било на скулптора, а на негов приятел.

“Не я хареса, защото

била много строга

и много опасно гледала. Аз се помъчих да ѝ обясня, че във фотографиите, които имам, точно така гледа”, спомня си Чапкънов. Накрая успява да я увещае да изчака още седмица и пак да дойде в ателието, за да види какво е поправил в релефа. “Само го развих и го намокрих, без да пипам нищо”, казва скулпторът. 

Минали седем дни, но тя така и не се върнала в ателието. Затова Чапкънов отишъл в Комитета по култура, който Живкова ръководела. Там било пълно с хора, но тя веднага го приела. Попитал я защо не е дошла в ателието, както се били разбрали, за да погледне релефа. Тя обаче му отвърнала, че няма как да го направи, защото не иска да се намесва в работата му. 

“Людмила беше много готин и интелигентен човек. Неслучайно и чак в Индия я тачеха много. Правих изложба в Делхи и само заради нея са ме носили на ръце там. Аз съм сигурен, че я убиха, но това е друг въпрос”, спомня си скулпторът.