Добри Джуров е решаващият човек в заговора срещу Живков

Кой стои зад заговора срещу Тодор Живков? Защо едни от най-близките хора на бившия Първи го предават? Кой диктува настроенията и кой дърпа конците? Каква е ролята на СССР в заговора срещу Живков?

Отговорите на всички тези въпроси ще научите от откъса по-долу, част от книгата на Недю Недев – „Дворцовият преврат срещу Тодор Живков”.

Кръгът на посветените

Сега е доказано, че когато Леонид Брежнев организира преврата в КПСС през 1984 г. срещу Никита Хрушчов, за това опасно дело знаят само 22 човека. В гигантската империя посветените са били по-малко от две дузини. Те се намират под постоянно наблюдение и охрана от органите на КГБ.

Когато Младенов отправя своето писмо, заговорът срещу Живков е напреднал, ролите разпределени, технологията осигурена. В „Мемоарите“ си Първия нарича това сценарий.

Стана реч, че през есента и зимата на 1989 г. Горбачов следва курс за отстраняване на старата номенклатура в СССР, линия, която засяга и съюзническите държави. Анализът на съпоставения изворов материал подсказва, че по този въпрос с Петър Младенов е говорено през май-юни 1989 година.

В мемоарите си Горбачов признава, че отдавна се познават. Една от първите срещи става в Москва през март 1987 година. Там има съвещание на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор. Горбачов ги приема общо и поотделно и дълго разговаря с всеки от тях.

Същото твърди и Младенов: „Имал съм и доста срещи с Горбачов. Видях го за последен път преди 10 ноември миналата година в Букурещ“. (В. „Поглед“, бр. 35, 27 август 1990 г.) Те са хора от едно поколение, ясно е, че са си допаднали. Мнозина смятат, че Младенов е избран за бъдещ лидер не от вътрешните сили, а от Горбачов.

По силата на общия план, че Генералния трябва да бъде съборен от висшето обкръжение, изборът е паднал на него. Младенов се съгласява.

Решаващият човек, който е спечелен, е Добри Джуров, член на Политбюро и министър на отбраната, съратник, приятел и другар на Живков от есента на 1943 година.

Знаем, че между Петър Младенов и Георги Атанасов е воден разговор. Премиерът дава съгласие и остава верен докрай, още повече че се чувства стремежът на Живков да хвърли върху него вината за валутната катастрофа и да го замени с Петко Данчев.

Може да се каже, че Андрей Луканов е стратегът на промяната. Казахме, че е привлечен председателят на Централната контролно-ревизионна комисия на партията и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба Начо Папазов.

Интересен е неговият контакт с Младенов. На 11 октомври 1989 г. генералът от специалните служби Тодор Бояджиев, който е роднина на Папазов, чества 50-ия си рожден ден. На вечерята е поканен и Младенов, тъй като се познават от Ню Йорк, където Бояджиев е бил на дипломатическа работа.

След края на тържеството Папазов пита Младенов може ли да се прибере с неговата кола, защото е освободил своята. Живеят наблизо: единият на ул. „Велико Търново“, другият – на ул. „Оборище“.

След като слизат от колата и се освобождават от шофьора и охраната, Начо Папазов подхваща разговор и споделя, че е в течение на акцията. Заявява, че това е назрял въпрос и изразява готовност да окаже съдействие.

Случаят показва, че се действа по няколко линии. Папазов подпомага дейно преврата.

В хода на разговора Младенов му обръща внимание, че трябва да бъде спечелен и Пенчо Кубадински. От 25 години Пенчо е заедно с Живков. Те са един тип хора и са близки.

Ролята на Кубадински е важна, защото нямат никакъв шанс да убедят Милко Балев, Димитър Стоянов и Гриша Филипов. Всеки сондаж с тях е обречен на провал. Те веднага ще съобщят на Живков.

Папазов и Кубадински отдавна се познават. Няма друг, който да разговаря с Кубадински. Изглежда този въпрос занимава Папазов и по друга линия. Сега се договарят и Начо се справя със задачата.

Със спечелването на Кубадински Живков изгубва болшинството, а с това и подкрепата, на която може да разчита в Политбюро. В този калейдоскоп Кубадински се оказва ключова фигура.

Всеки, който е поел ангажимент към опонентите, го изпълнява. Това е доказателство за назрялостта на смяната на Генералния и превеса на силите за неговото решаване.

Опонентите срещат трудности с неутрализирането на Йордан Йотов и Георги Йорданов. И двамата са убедени, че е по-добре за Живков доброволно да слезе от сцената, отколкото това да става силово.

Йотов е човек с биография. Като младеж става партизанин в бригада „Чавдар“. След 9 септември 1944 г., вместо да е управник, записва Юридическия факултет. Слуша лекции на Демостенов, Долапчиев, Баламезов, Петко Стайнов. Завършва успешно, но това не го задоволява. Заминава за СССР и прави аспирантура в Московския университет. След завръщането си се отдава на научна работа. Живков го издига за главен редактор на „Работническо дело“. В последните години Йотов достига върха на партийната си кариера, като става идеолог на БКП. Неговото привличане е от значение, защото е доверена фигура.

През май 1989 г. Йордан Йотов е поканен в Москва. Мотивът е съгласуване на общите проблеми на идеологическата борба. Като член на Политбюро и секретар на ЦК Йотов е наблюдател на тази сфера. По този въпрос водех разговор с него. Той сподели, че му е оказано височайше посрещане и крезовско внимание. В същото време е направен опит да бъде спечелен за промяната, т.е. да бъде откъснат от Живков. Той се държи твърдокаменно и дава да се разбере, че не се поддава на вербовка. Като се връща, докладва случая на Живков. На искането вестник „Московские новости“, който достига 100 000 разпространение в България, да се печата в София, Живков и Йотов дават отрицателен отговор. Защото не са съгласни с либералния курс на вестника.

До последно Георги Йорданов остава лоялен към Живков, но разбира, че е дошъл моментът да си подаде оставката. Заема твърда позиция в полза на Георги Атанасов. Смята, че той е най-подходящият за поста на Живков и така ще се осъществи приемственост.

Георги Йорданов не знае за писмото на Младенов, не знае, че след всеки разговор с Андрей Луканов той отива при Виктор Шарапов, не знае, че Политбюро е събрано да обсъжда оставката на Живков, не знае, че всичко е подготвено новият генерален секретар да бъде Петър Младенов.

Нещо повече, пред Луканов той се изказва против него. Йорданов си е подготвил записи и възнамерява да подкрепи кандидатурата на Атанасов. В хода на заседанието се преориентира, защото вижда, че министър-председателят лично предлага Петър Младенов.

Из „Дворцовият преврат срещу Тодор Живков”

Книгата може да поръчате тук!