Николай Волев:
Надя Йосифова | 28 Февруари 2013 г. | 4 показвания | 0 коментара

Г-н Волев, тъжно е, че се разделихме с Тодор Колев...

- Не, не, не е тъжно, забравете! Много е хубаво, че го е имало Тодор Колев. Той ще остане! Ако беше играл само в театъра, нямаше да остане нищо, но на киноактьорите това им е хубавото, че остават. И Тодор Колев ще остане завинаги.

Той си е изживял живота много смислено, малцина имат такъв живот. Всички умираме и не бива да се прекалява с това - "тъжно е, страшно е". Разбира се, че е тъжно, че си е отишъл Тодор Колев, но не това е важното.

По-важно е, че е направил нещо, с което винаги ще остане жив. Тъжно е, когато заедно с човека умре и паметта за него. Умиращият се отървава от мъките... Така де, опитвам се да гледам поне по-весело на смъртта.

- Трябва ли да обичаме живота с всичките му нюанси?

- Който не обича живота, е тъжно за самия него. Обичта е нещо прекрасно и ако не обичаш живота, означава, че си много беден човек.

- Кога за първи път се срещнахте с Тодор Колев?

- Много добре си спомням първата ни среща. Тя беше преди снимките на филма "Двойникът", когато избрах Тодор за двойната роля - на двамата братовчеди. Според изискването на сценария той трябваше да се превъплъти в два коренно различни герои, и то не само като характер, интелект и чувствителност, а във всичко.

Едва ли би могло да има двама души, които да са толкова различни един от друг. И те трябваше да се изиграят от един и същи актьор, което беше особено голямо предизвикателство. За ролята на бакалина нямаше никакво съмнение, че Тодор може да я изиграе. Но тази на доцента не беше в неговото амплоа. Поех този риск, тъй като не го бях гледал никъде в подобна роля, но все пак

рискът ми беше премерен.

Оказа се, че изборът ми е правилен, даже надмина очакванията ми.

- Какви бяха впечатленията ви от Тодор Колев, преди да работите заедно?

- Правеше ми впечатление, че се хаби в лековати неща. Явно дотогава не е имал възможност да изиграе по-сериозни роли. Залитането по лесното, евтиното - това е изкушение, на което малцина устояват. Тодор Колев доказа, че може и това, но може и много по-сериозни роли като актьор.

- След "Двойникът" отново работите с Тодор Колев във филма "Господин за един ден", нали така?

- Да. Само в тези два филма сме работили заедно. Имах идея той да изпълнява и ролята на Радо в "Да обичаш на инат", дори изборът ми на актьор беше на ръба. Но накрая наклоних везната повече към Велко Кънев.

Той п ми лежеше, по-органичен ми стоеше като шофьор на камион, който разнася зеленчуци. Мисля, че не сбърках в избора си.

Макар че на Тодор му стана малко криво. Не че и той нямаше да изиграе ролята, имаше качествата за нея. Но сякаш Велко щом го видиш, веднага ще кажеш - това е шофьор от "Плод-зеленчук".

- Спомняте ли си по-щекотливи моменти по време на общата ви работа с Тодор Колев - за какво сте спорили например, има ли нещо, за което той да се е наложил, приемахте ли импровизациите му?

- Работата по един филм е толкова сложна и всеобхватна, че е глупаво да става въпрос за това кой ще се наложи. Тодор умееше да импровизира и

в повечето случаи приемах хрумките му.

А и режисьорът трябва да предразположи актьора да импровизира, стига това да е в посоката на неговите търсения. Аз трябваше само да го водя в тази посока и да му давам максимална възможност за импровизация. Работата ни с Тодор беше ползотворна и споровете, които сме имали, винаги са водели до добро.

В създаването на един филм има спорове от начало до край, не само между режисьор и актьор. Режисьорът трябва да спори с всички и това е основната му задача според мен, тъй като спорът е проверката за неговото виждане, което трябва да прокара.

Споровете ни с Тодор са били творчески, при които често от едното и другото виждане е излизало трето, и то се е оказвало и най-доброто.

- Труден характер ли имаше Тодор Колев?

- Ако се има предвид, че е с труден характер човек, който е самовзискателен - да... Аз също съм сред най-взискателните в професията ни и точно това ми допадаше в него, че и той е такъв. Имал съм случаи, когато актьори са идвали с ненаучен текст и са молели да им го държат, написан върху някакъв картон зад камерата. Побеснявал съм от такива неща. Тодор никога не ми е сервирал подобно нещо. Един-единствен случай си позволи да каже нещо, като снимахме "Господин за един ден", докато ореше нивата с рало, което се теглеше от мотоциклет, вместо от кон. Снимахме в Странджа, имаше вятър, вдигаше се страшно много прах и за близките планове трябваше лицето му да се гримира с кал.

Казах на гримьорката хубаво да го наплеска, той се ядоса, че вместо да го мажат с кал, за тази цел имало специални материали. Отвърнах му, че в Холивуд наистина има, но в нашето кино няма и използваме налични материали.

Приех поведението му не като каприз, по-скоро го беше страх от някаква зараза. Той имаше и страх от височини. Когато в същия филм трябваше да го снимаме на покрива на къщата, където се крие от жена си, той каза: "Не, не, това е голяма глупост!" И много спорихме за тази сцена.

- Тогава той не си ли призна, че го е страх от високо?

- Не, не си призна. Кой си признава страховете. Накрая, като разбрах, че го е страх, търсихме ниска къща и накрая намерихме една, чийто покрив беше само метър над земята. Дори копахме дупка, за да вкараме камерата и да се получи илюзията, че къщата е висока. Но и това не беше каприз от негова страна.

Всеки човек има страхове и аз имам своите,

идеални хора няма. Ще разкажа смешен момент, който си спомням, и е от малкото случаи, в които се майтапехме на снимачния терен с Тодор, защото той не беше комедиант в живота. Обикновено смешниците в живота, в театъра и в киното не разсмиват публиката. Търсехме подходящ интериор за публичния дом, където героят му попада в "Господин за един ден". А уж отива, за да даде парите и да емигрира в Америка.

За общия план на публичния дом намерихме сграда в Пловдив, но там нямаше подходяща стая.

И накрая, познайте къде намерихме стая, която да става за сцената в скъп бардак? Спалнята на царицата в царския дворец във "Врана" се оказа обзаведена и подредена досущ като интериора в скъп бардак. Непокътната я ползвахме, както си изглежда във филма.

- Как ви хрумна сцената с паметника, която Тодор Колев пресъздаде в "Господин за един ден"?

- Ето това са необяснимите неща, тези звездни мигове на въображението. Не мога да ви кажа, дори в сценария го нямаше, аз го измислих.

И по време на тази сцена, която снимахме на 40 градуса, Тодор веднъж не каза ох, ах и не измрънка. Стоя часове, облечен с шинел и посипан с брашно. Представяте ли си какво изтезание е това!

Но той стоя мирен като паметник. Не се притеснявам от така наречените "мръсни", "срамни" думи и ще разкажа за една закачка между Тодор и оператора Красимир Костов. Във филма, когато прасето яде крака на Пурко, актьорът изрича нещо, което не се разпознава веднага, но всеки, който може да чете по устните, ще разбере, че

Тодор тегли една сочна псувня на оператора.

За майтап, разбира се.

- Как се създават такива вечни филми, които се помнят и гледат от поколения българи?

- Няма да мога да ви отговоря на този въпрос, защото съм убеден, че рецепта няма. Това, което аз правя, е да дам 101 процента от себе си, за да открия точния сценарий, тема, сюжет, история, която ме вълнува. И ако е възможно да дам дори повече от това, на което мисля, че съм способен. И да изискам същото от екипа, с който работя. Това съм правил цял живот.

- Може би е нещо, което имате свише?

- Мистерия е...

- Харесвахте ли телевизионното шоу "Как ще ги стигнем американците", което Тодор Колев направи и беше първото по рода си у нас?

- Много достойно шоу беше. В него нямаше кич и простотия. Не мога да гледам шоупрограмите, които се излъчват сега. Те са такава художествена помия, с извинение.

Тъжно и жалко е, че заради парите днес се нагазват най-евтините вкусове.

Нивото на шоуто на Тодор беше далече, далече над това, което се предлага сега. Днес е много лесно да станеш гледаем от публиката, като предложиш простотията, която е най-широко разпространеното качество у българина. Народът ни е напълно опростачен. По изостаналост на вкуса сме на първо място в света.

Много хубав спомен имам няколко месеца преди да почине Тодор. Много обичам една негова песен - "Фалшив герой". И колкото пъти я чуя, и текстът, и музиката издават някаква особена негова духовност.

Той с огромна самоирония говори за себе си в нея, че е фалшив герой, макар че никога не е бил такъв. Става въпрос за ролите му, защото в крайна сметка изкуството е фалш в най-добрия смисъл на тази дума. Така че в тази песен има огромна доза самоирония. Когато му се обадих да го поздравя, той се зарадва. Усетих как му стана приятно. Явно страдаше много от болестта, и то дълго...

- Имали ли сте паметни нощи или дни, прекарани с Тодор Колев, и ако е така, за какво сте говорили?

- Само за филмите сме приказвали с него. На вечери със съпругите си сме били броени пъти. А и много малко съм общувал по този начин с хора в професията ми. Не съм общителен човек.

- Защо?

- Не знам защо човек е синеок, защо е нисък... или висок... Такъв съм.

- Бяхте ли на поклонението на Тодор Колев?

- Не, не обичам поклонения, освен това не съм и в София.

- На морето ли живеете?

- Смених морето с планината, емигрирал съм там - в Пирин. Природата и няколко скъпи за мен човека крепят живота в мен. Останалата част от нашата действителност е толкова отвратителна, че чак се учудвам как въобще има още живи хора в България.

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★★ Любов: ★★
Късмет: ★★★ Работа: ★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От 1 април влиза в сила новата оценка Само за 5 месеца 80 000 инвалиди ще трябва да минат оценка по новата точкова система, за да получат лична помощ. От 1 април до септември хората с увреждания, които искат да имат личен асистент, трябва да преминат индивидуална оценка. Това предвижда правилникът за прилагане на Закона за хората с увреждания,

Алберт Попов е роден на 8 август 1997 година в София. Започва да тренира ски още като 2-годишен. Има победи в неофициалните световни първенства за деца “Тополино” и “Скофия лока”, както и медали от европейските олимпийски фестивали. Дебютира в световната купа още през 2014 г., когато е едва на 17. След това пропуска един сезон заради травмите,

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс обяви във вторник, че САЩ възнамерява да изпрати отново астронавти на Луната до пет години, като се очаква жена да е първата, която отново ще стъпи на лунната повърхност. „Заявена политика на тази администрация и на Съединените американски щати е са върнат американските астронавти на Луната в следващите пет години”,

Поради големия интерес към кастинга за роли във филма на ...
Наставникът на "Левски" Георги Дерменджиев говори относно ...
Певците Люк Кумс, Ашли Макбрайд и група ЛАНКО ще присъстват ...
Голям ледник в Гренландия, който беше един от най-бързо ...
Красимир Балъков категорично отрече информациите, че ще ...
Дизайнерът Пол Съридж обяви, че подава оставка като ...
При планираните четири изстрелвания в рамките на полетните ...
Петър Хубчев ще бъде анонсиран като треньор на "Левски" до ...
Виктория Маклийн - майка на три деца от Южен Уелс, беше ...
Рапърът Ванко 1 разкри, че вече е приключил с певческата си ...
Кралицата на голото суши се смути от изненадващата свалка, ...
На диета с кебапчета мина футболистът на "Левски" Жерсон ...
10 години от сватбата си празнува Графа в шоуто "Гласът на ...
Премиера в театър "София" Нито една фалшива секунда няма в ...
Бившият английски национал Дейвид Бекъм бе въвлечен в опит ...
Новите задачи в кухнята на "Мастър шеф" ще сварят днес ...