В някои религии се радват, когато човек почине, защото го очаква по-добър свят. Не само левскарите, но всички футболни фенове скърбим за Иван Вуцов, който ни напусна вчера сутринта на 79-годишна възраст. Той отива на небето при кумеца си Георги Аспарухов-Гунди, Жоро Соколов-Йогата, Стоичко Пешев и още много приятели, съотборници и съперници.
Вечна памет на защитника, треньора и ръководителя Иван Вуцов!
Вуцата даде много на "Левски" и българския футбол, но си отиде малко тъжен и загрижен за любимия си "син" отбор и факта, че не показва играта, каквато приляга на името и традициите. В интервютата си пред "България Днес" е казвал, че днешните играчи не "горят" за отбора, а за парите, които взимат, и това е голям проблем. Че не трябва да се взимат на кило футболисти от чужбина, а да се развива и залага на школата, на собствените кадри. Вуцов пръв, и то пред "България Днес", критикува събарянето на сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов", при това с конкретния мотив, че няма пари за изграждането му наново. За което бе обвинен, че не милее за "Левски", заяжда се с шефовете - тогава собственик бе Тодор Батков, а директор Иво Тонев. След години още няма пари за козирка, а съперниците си имат повод за кодоши.
През годините Иван Вуцов бе винаги прям, когато критикуваше, винаги имаше "железни" аргументи, когато хвалеше, имаше защо. Това му печелеше приятели, но и доста врагове. Но той остана верен на себе си, на "Левски" и на българския футбол.
Още нещо, показателно за характера му: винаги във вестника сме писали "Легендата на българския футбол Иван Вуцов". Той не харесваше определението "легенда" и скромничеше: "Легенди са Гунди, Котков, много други. Аз просто давах каквото можех като футболист, треньор и ръководител. Не съм никаква легенда".
Легенда си, Вуца, легенда, защото феновете те обичат!
Роденият в Габрово футболист има зад гърба си девет сезона като бранител на "сините", с които печели две титли на България (1965, 1968) и веднъж Купата на страната (1967). В периода от 1960 г. до 1969 година изиграва 261 мача, като отбелязва и четири попадения със синята фланелка. Носил е още екипите на "Янтра" (Габрово), "Ботев" (Пловдив) и "Академик" (София). Той има 24 мача за България, като участва на Мондиал'66 в Англия, където взима участие и в трите мача - Бразилия, Португалия и Унгария, но има нещастието да си отбележи автогол срещу Еузебио и компания.
В треньорската си кариера Вуцов е водил пет сезона "Левски" - 1974/75, 1975/76, 1977/78, 1978/79 и 1979/80. Под негово ръководство тимът печели веднъж титлата (1979) и два пъти Купата на страната (1976,1979), записвайки едни от най-славните моменти на клуба в Европа, които ще се помнят вечно. Той извежда "Левски" до четвъртфинал в УЕФА (1975/1976). При него "сините" постигат легендарните елиминации на немския "Дуисбург" и световното величие "Аякс", а също така и знаменитата победа с 5:4 над "Барселона" с Йохан Кройф пред над 70 000 зрители на "Васил Левски", което се води най-посетената футболна среща в историята на България. Успехът пък прави столичани единственият тим, вкарвал пет гола на "каталунците" в европейските клубни турнири
Като селекционер класира България на Мондиал'86 в Мексико, а също така извежда за първи път "лъвовете" до осминафинал на световно първенство. Той има 63 мача начело на "трикольорите" между 1982 г. и 1986 година, както и от 1989 г. до 1991 година.
От 21 ноември 1995 г. бе генерален секретар, а по-късно изпълнителен директор на БФС до 21 октомври 2005 г.
В лошия му актив е и "най-скъпата плюнка" в света - тази по тъчрефера в мача с Шотландия (1:1) през 1990 г. в София, заради която БФС бе глобен 25 000 швейцарски франка, а селекционерът на националния отбор Иван Вуцов - дисквалифициран от международни мачове за четири години.
Коментари (0)
Вашият коментар