Колега краде идея за предаване на Лилия Райчева - тя измислила много "Минута е много"

Младен Младенов хвърля

листа, на който тя му показва

плановете за студиото

“Минута е много” - легендарното интелектуално състезание на БНТ, отбеляза своята 39-а годишнина от пилотния си епизод, излъчен в ефира на 22 февруари 1980 г. Името му не е избрано случайно. Лилия Райчева, автор на предаването, винаги е била малко обсебена от времето. В началото ѝ хрумнало заглавието: “Една минута е много време”. “Казах си, че хората ще го забравят, докато го прочетат до края”, спомня си тя. Затова съкратила първата и последната дума.

Съветва всеки, който има желание да се развива в тази професия, да отстоява идеите си. Райчева в началото е не само автор, но и режисьор на “Минута е много”. Когато отива при учителя си Младен Младенов, той я пита какво ще бъде студиото. Тя започнала да му обяснява, но Докторът, както го наричат, реагирал с думите: “Това са глупости”. Взема листа на Райчева, смачква го и го хвърля в коша. “На мен ми потънаха гемиите, но бях завършила все пак, имах опит. Взех си листа и си го изгладих. Попитах го защо няма да стане”, спомня си журналистката. Тогава Младенов се засмял и ѝ казал: “Исках да знам дали ще бъдеш уверена”.

Предпазливостта в професията също не е за подценяване. Всъщност “Минута е много” се ражда, след като крадат идея на Райчева за друго предаване. Тогава неин колега я среща по коридора, докато тя върви и гледа тъжно. Попитал я: “Какво става? Да не би гаджето да те напусна?”. Райчева веднага му разказала всичко, а той започнал да се смее. “Ядосах се още повече. Искаше ми се да го закарфича като пеперуда на хербарий. Каза ми:

“Трябва да се

радваш, защото се

краде нещо хубаво,

ако беше боклук, никой нямаше да го открадне”, спомня си Райчева. Няма да забрави и думите му: “Щом си измислила нещо, може да измислиш нещо друго и втори път”. Е, прав е бил, защото така се появява “Минута е много”.

Лицето, с което всеки свързва предаването, е Петър Вучков. “Той има един особен глас, който е дар от природата”, казва Райчева. Другото, което ѝ направило впечатление в него, е точността му. “Ние бяхме възпитани от Доктора, че като се каже 9,00 ч, това означава 9,00 ч без 5 минути”, допълва тя. Вучков образно и буквално казано винаги е бил точен към екипа и предаването.

“По-късно му

направиха 4 байпаса

Тогава помолих телевизията да отложат записите. Те не го направиха”, спомня си журналистката. 20 дни след като излиза от болницата, Вучков прави записа. Той избира Стефан Спасов, втория водещ на “Минута е много”. Голяма част от чара си предаването дължи на Румяна Тонева. “Тя е изключително приятен и интелигентен човек”, казва Райчева. Дълго време я избира, защото търсела нещо по-различно от поредното красиво русо момиче. 

За тези 39 г. от старта на “Минута е много” имало доста смешни моменти, неуловени от камерите. “Записахме половината предаване и се оказа, че е без звук”, спомня си журналистката. Тогава Райчева канила известни изпълнители, спортисти или хора на науката. Сред гостите бил и Васил Найденов, който трябвало да изпълни “Бързам, няма време”. “Той участваше със същата песен и в новогодишната програма. Моят учител Младен Младенов тогава я снимаше в зала “Фестивална”, спомня си Райчева.

Монтажът за това предаване на “Минута е много” продължил 18 часа. Тя спасила положението с нахсинхрон (телевизионен монтаж - б.а.) с при някои от кадрите, а Петър Вучков записали наново. Препятствията обаче не свършили дотук.

Програмният

редактор отказва

да пусне песента

на Найденов,

защото по това време оставял косата на тила си малко по-дълга, каквато била и модата. “Със същата прическа участваше и в Новогодишната програма”, казва Райчева. Попитала защо тогава в нейното предаване не може да се излъчи изпълнението му. “Провокира ме тази косичка”, отговорила ѝ редакторката. Райчева не се дала лесно. “Моята дисертация е свързана с монтажа. Навсякъде съм изчислявала до квадрат. Ако се завърти така, че да му се вижда косичката, хоп, показва се гледаща публика”, казва журналистката.

Сложна била ситуацията в телевизията през 1989 г. заради всички промени в страната. Тогава бюджетът за “Минута е много” никак не бил голям. Налагало се да снимат по разни дискотеки.

Можели да ползват безплатно помещението до 22,00 ч. Един път обаче човекът, който трябвало да им отключи, за да влязат, така и не дошъл. Райчева веднага започнала да мисли как да спасява положението. Обадила се на бивш свой студент, който работел в Министерството на културата. Той успял да ѝ намери място за снимане. “Винаги трябва да имаш план Б и план В”, съветва журналистката. 

Когато “Минута е много” прохожда в ефира, състезанията са тромави, често с жури, което да оценява участниците. Райчева обаче действа като по учебник. “Реших да събера въпроси и отговори, за да е по-динамично”, казва тя. Като добър преподавател кани студентите, на които и до днес преподава, да видят как се прави телевизия на терен. Много от тях се включвали активно. “Писали са въпроси. Преди време, когато нямаше електроника, използвахме един хронометър. Имам даже бивши студенти, които сега са преподаватели във Факултета по журналистика и масова комуникация, та те са били в екипа. Спомням си, че спориха кой да натиска този хронометър”, казва Райчева.