Ян Енглерт в BG киното: отец Ередия в “Осъдени души” и терорист в “Горещи следи”

Въло Радев има намерение да заснеме и

“Поручик Бенц” пак с поляка в главната роля

Големият полски актьор, педагог и театрален режисьор Ян Енглерт от днес е “доктор хонорис кауза” на НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Главната заслуга днес Енглерт да е истински културен посланик между България и Полша е на режисьора Въло Радев, който го снима в “Осъдени души”.

Ето как става всичко.

Още докато през 1973 г. пишеше сценария по романа на Димитър Димов, Въло Радев твърдо е решил да покани чуждестранни артисти за ролите на Фани Хорн и отец Ередия. Макар да е наясно какви ядове може да бере заради това. Почти цялата филмова гилдия скача срещу него, когато за “Крадецът на праскови” взема сърбина Раде Маркович. Нямаме ли добри наши актьори, та вземаш чужди, е най-честият упрек срещу Въло Радев.

Филмовите

суперзвезди Жаклин

Бисе и Омар Шариф

са готови да се снимат в главните роли на “Осъдени души”, но...

Винаги има по едно (или повече!) “но”, когато творци от малка кинематография дръзнат да премерят сили и ръст с титаните във филмовата индустрия. Готовия сценарий Въло Радев носи в Италия, Франция и на няколко актьорски агенции. Големият продуцент Дино де Лаурентис го прочита и казва, че историята му изглежда далеч от съвременната чувствителност. Според него увлечението на Фани Хорн по Рикардо Ередия не носи значимо послание.

Хосе Луис де Вилалонга, участник в гражданската война в Испания, превежда сценария на великолепен френски език със заглавие “Лез ам дамне”. Но и французите не проявяват особен интерес.

От Лондон в Париж долита прелестната Жаклин Бисе, която Въло Радев смята за идеалното покритие на Фани Хорн. “Когато й показах “Крадецът на праскови”, тя ме разцелува и заяви, че ще отклони други предложения и ще дойде да снима при нас”, разказва Радев на оператора Христо Тотев.

Египетската звезда на Холивуд Омар Шариф вече е дал съгласието си за ролята на отец Ередия. Въло Радев се среща с Шариф, но той не е неговият тип актьор. Режисьорът признава, че не го харесва даже като д-р Живаго в едноименния филм.

Всъщност Въло иска да снима в ролята на отеца Джан Мария Волонте, но неговият импресарио му казва, че програмата на италианския актьор е заета години напред.

Въло Радев пита Жаклин Бисе дали би партнирала на източен актьор - в случая поляка Ян Енглерт. Не - категорична е Бисе, ще се снимам само с голяма западна звезда.

Така Енглерт е избран за Рикардо Ередия, въпреки че полският режисьор Йежи Кавалерович убеждава Радев, че сънародникът му няма да се справи с тази роля.

В родното си кино е

известен с щампата

на уличен лумпен

Въло кани поляка в София за пробни снимки - хем да го усети чрез камерата, хем да пробва и няколко родни актриси за ролята на Фани Хорн. “Пробите показаха, че Ян носи такъв интелектуален и фанатичен заряд, че нямах никакво съмнение - той е! За съжаление, българските актриси (ще премълча имената им) редом с него стояха много провинциално - най-вече като финес”, признава Въло Радев.

Щастливата случайност му помага да намери Едит Салай. Унгарски режисьор търси български актьор за свой филм. Въло Радев му помага и докато за благодарност се черпят в Руския клуб, му подхвърля своя проблем. След кратък размисъл унгарецът казва, че познава своя сънародничка, която носи душевността на Фани Хорн, но току-що е завършила актьорския институт и няма никакъв опит в киното. “Ти мен ми дай неснимани”, казва Въло Радев.

Понеже Ян Енглерт бърза за представления във Варшава, още в колата, която чака Едит Салай на летище София, й дават преведен на унгарски текст от сценария и тя започва да го учи.

В Киноцентъра е подготвен павилион за пробни снимки, екипът е готов да снима сцената, в която Фани Хорн моли отеца да отиде с него в лагера на болните от тифус в Пеня Ронда, но той категорично й отказва.

Докато операторът Христо Тотев снима, Въло Радев внимателно наблюдава Едит Салай. “Взирах се във финеса на лицето, в непрозрачните кафяви очи, напрягах се да уловя душевното излъчване. Най-общото ми усещане бе: нежна, пастелна (ако може така да се каже) натура”, записва режисьорът в дневника впечатленията от кастинга. Все пак се допитва и до мнението на екранния й партньор Ян Енглерт. “Можеш да рискуваш”, казва той.

В своя прочит на “Осъдени души” Въло Радев иска да изобрази една епоха на стълкновения, на страсти, на насилие и смърт. И този свят зрителят трябва да види пречупен през душевния филтър на Фани. Тя се устремява към отец Ередия, привлечена не толкова от красотата му, колкото от духовната му сила. Художественото кредо на режисьора е да покаже всички герои без предпоставеност, с разбиране.

В дневниците си

Въло Радев пише:

“Днес довършихме епизод 38. Отначало заснехме целувката на Фани и Ередия и мисля, че нещо се получи: чаят, костенурката, разсипаната захар, смехът на Фани, докоснатите им ръце. В сценария съм написал: “След миг Фани усеща как една неподозирано силна ръка я блъсва назад. Тя полита и се свлича на земята. Когато се изправя, вижда, че монахът се отдалечава бързо в сивата влажна степ.” И толкова. А какво става с Ередия, какво преживява той - нито ред.”

Всъщност режисьорът отдавна е решил, че ще покаже вътрешната драма на божия служител, разкъсван между фанатичната си вяра и любовта си към красивата Фани Хорн, на кладенеца в лагера. На помощ му идва операторът Христо Тотев. Той сковава специална конструкция, на която закрепват камерата и осветлението.

И когато актьорът върти чекръка на кладенеца, с който се вади вода, той върти в кръг и камерата. “Заснехме три плана - общ, среден и близък, със “сляпа камера”. Тогава нямахме видеоконтрол, за да следим нещата. Резултатът се вижда чак след като материалът бъде обработен в лабораторията”, спомня си Тотев.

В тази сцена Енглерт

е в стихията си

и необузданата му страст е потресаваща. В яростта, с която върти чекръка на кладенеца, има всичко: и самобичуване, и потрес от целувката, и самоосъждане за греха. Сам католик, полякът изпълва великолепно образа.

Ян Енглерт е озвучен от Коста Цонев. С Виолета Донева, която говори вместо Едит Салай, двамата се справят много бързо със задачата си. Но Въло Радев, който е изключително прецизен, ги връща по 2-3 пъти на сцена, за да бъде изпипано всичко.

Има един епизод, в който Ян Енглерт извършва свещенослужение и изрича на латински молитвени слова. Режисьорът, който иначе снима бързо, този път прави повечко дубли. Полякът, изглежда, се изнервя и накрая вместо божи слова започва да мърмори псувни и цинизми. И Коста Цонев трябва да нагажда думите от молитвата към псуващите устни на Ян.

След като филмът е завършен, полският актьор идва специално да благодари на колегата си. “Ти ме направи истински българин”, казва той, прегръщайки Коста Цонев.

Ян Енглерт и Едит Салай не питаят особена симпатия един към друг, докато снимат “Осъдени души”. “Едит беше с доста труден характер, а и Енглерт не беше лесен. Но актьорлъкът е велика работа и след команда “Камера!” двамата съвсем професионално влизаха в образите си даже и като влюбени”, разказа операторът.

На 20 октомври 1977 г. “Осъдени души” е прожектиран в Испания. Макар да са минали няколко години от падането на каудильо Франко, политическите страсти още са живи. Когато в началото на филма фашистите влизат в Мадрид, се чуват ръкопляскания, но и викове “Долу фашизмът!”.

При кадрите с републиканците и анархистите реакциите отново са полярни. Има оживление, ръкопляскани, свиркания и викове “Долу комунистите!”

Сцената с драмата на отец Ередия при кладенеца е посрещната с викове “Браво!”. Въло Радев обаче е изненадан от бурната реакция на зрителите при финала на филма, в който

Фани Хорн застрелва

от упор отец Ередия

“Не знам какво разбраха младежите, но ми се струва, че най-общо усетиха филма. И никой не напусна прожекцията”, е коментарът на режисьора.

Операторът Христо Тотев потвърди, че Въло Радев имал идея да филмира и романа “Поручик Бенц” и за главната роля отново да покани Ян Енглерт. Но “Осъдени души” е последният в кинокариерата на режисьора. Той ще бъде запомнен с всичките си филми, но най-много с “Осъдени души”, защото, по собственото му признание, е най-многопластовият.

Вместо Въло Радев Ян Енглерт е поканен пак да снима в България от режисьора Васил Мирчев. Това става през 1984 г., когато БНТ прави четирисерийния филм “Горещи следи”, излъчен в рубриката “Студио Хикс”. Сериалът е по действителен случай.

Терористи от лявоекстремистката група “Втори юни”, която е смятана за “по-малката сестра” на прочутата фракция “Червена армия” в Западна Германия, обират банки, взривяват коли и камиони. После бягат в ГДР, където властите си затварят очите, и терористите се установяват в Слънчев бряг. Там са заловени след акция на спецслужбите на ФРГ и България.

За ролите на

терористите са

поканени известни

актьори от соцлагера

- поляците Роман Вилхелми, Кшищоф Хамиец и Аркадиуш Базак и колегите им от Унгария Анико Шафар и Шолингер Габор. Разбира се, българските зрители най-много са изненадани от появата на Ян Енглерт в групата на терористите. Полякът е в ролята на Хенрих, който загива преследван от немската полиция - натъпканата му с експлозиви кола се взривява.

Може би не всички зрители са разпознали в терориста Хенрих поляка, който направи култовата роля на отец Ередия - все пак между двата филма са минали десетина години...

Когато се снима в “Осъдени души”, Ян Енглерт е на 31 години, роден е през 1943 г. във Варшава. Едва 14-годишен дебютира във филма на Анджей Вайда “Канал”.

През 1964 г. завършва Държавното висше театрално училище “Александер Зелверович” във Варшава и веднага постъпва в Съвременния театър. Играе над 100 филмови и театрални роли, за които получава престижни отличия. На Варненския фестивал през 1975 г. е носител на наградата за най-добра мъжка роля в “Осъдени души”.

През 1981-1987 г. Ян Енглерт е декан на Факултета по актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище, а по-късно три пъти заема длъжността ректор. В периода 1992-1993 г. е член на Съвета за култура в кабинета на президента на Република Полша. От 2003 г. е артистичен директор на Народния театър във Варшава.

След участието си в “Осъдени души” Ян Енглерт идва няколко пъти в София. При едно от посещенията си разказва как дълго време негови колеги се шегували, че той е най-добрият полски актьор в България и най-добрият български актьор в Полша.

На 1 юли 2015 г. министър Вежди Рашидов награждава Ян Енглерт с най-високото отличие на Министерството на културата: Златен век - печат на Симеон Велики. Актьорът е удостоен с престижната награда за приноса му в развитието и популяризирането на българската култура в Република Полша.

Директорът на НФЦ Павел Васев тогава връчва на Ян Енглерт почетен плакет “Лачените обувки на българското кино”, изработен по повод 100-годишнината на седмото изкуство у нас.

Вчера, 22 март, председателят на комисията по култура Вежди Рашидов връчи на Ян Енглерт почетния плакет на българския парламент.

45 години по-късно

Въпреки че от снимането на “Осъдени души” са минали 45 години, голяма част от създателите му са живи.

Не са между нас режисьорът Въло Радев, който почина през 2001, и художникът Константин Джидров-Джидрата. Починаха актьорът Димитър Хаджийски (Дамиан)- през 2007 г., и актрисата Мариана Димитрова (Кармен). Тя се самоубива, като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. в Сан Диего, САЩ. Погребана е в София.

След българското си приключение Едит Салай се снима в няколко филма в родината си. При всяко свое посещение в Будапеща операторът Христо Тотев се вижда с актрисата, която не крие симпатиите си към България. 6-7 години по-късно Едит се омъжва за французин и отива да живее в родината му.

Самият Христо Тотев (79) допреди няколко месеца преподава в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград и в НБУ. Последната му авантюра в киното е сценарият “Зад кадър”, написан заедно с Руси Чанев и заснет от Светослав Овчаров през 2012 г.

Руси Чанев (73) е Жак Мюрие в “Осъдени души”. Продължава активно да играе на сцената и в киното. Той е Странджата в “Хъшове” в Народния театър. Игра главната роля в последния (засега) филм на Георги Дюлгеров “Буферна зона”.

Силвия Рангелова (70), в ролята на Клара, вече е приключила с киното и театъра. Каза, че е пенсионер и се чувства суперсвободен човек.

Вълчо Камарашев (отец Оливарес) не се предава въпреки своите 81 години и немалкото болежки. Продължава да получава епизодични роли от режисьорите. Неотдавна го гледахме в сериала “Откраднат живот”.

Митко Щерев (73), авторът на музиката на “Осъдени души”, продължава да пише хубави песни. Той е “озвучил” 25 български филми и тв сериали.

Кадър от филма с Едит Салай и Димитър Хаджийски