Ани Нанова: Езикът е най-голямата ценност на народа, но напоследък на мода са чуждиците

“Български синонимен и антонимен речник с фразеологизми” съдържа над 100 хил. думи

Авторка на изданието е Ани Нанова, дъщеря на Любен Нанов, първия съставител на синонимен речник у нас. По линия на баща си тя е потомка на Георги Сава Раковски. Съпругът ѝ е починалият преди години журналист и основоположник на “Панорама” на БНТ Радослав Велев. Синът ѝ е Александър Велев, генерален директор на БНР. Дъщеря ѝ е Ирина Велева, преподавател по немски език и литература в елитна столична гимназия, поетеса, авторка на пет стихосбирки.

- Наскоро излезе от печат “Български синонимен и антонимен речник с фразеологизми” от издателство “Просвета”. Какво ви подтикна към създаването на този обемен труд?

- Смятам, че обществото ни днес има особена нужда от такъв тип речник, който във възможно най-пълна степен да обхваща езиковото ни богатство. Езикът е най-голямата ценност на един народ, но в последно време се забелязва тенденцията никой да не обръща внимание на езиковите средства, с които си служи. Има значително изпростяване и огрубяване на езика ни. Слушаме и четем изтъркани, купешки изрази и фрази, неправилен говор, чужди и непознати за обикновения човек думи, които не се и превеждат. На мода са чуждиците. Тяхното мощно и стремително нашествие вече застрашава родния ни език. 

Нормално е с новите

технологии да

навлизат и нови

термини и думи, но

не трябва да се

прекалява с тях

Благодарна съм на издателство “Просвета”, че осъществи появата на този речник, във време, когато интернет доминира и на него се разчита за всякакъв вид информация. 

- С какво новоизлезлият речник се различава от вашия предишен, отдавна изчерпан “Български синонимен речник”?

- “Български синонимен и антонимен речник с фразеологизми” значително се различава от предишните три издания на “Български синонимен речник” на Л. Нанов, А. Нанова. При тях синонимите на заглавната дума само се изреждат, а това предполага добро познаване на езика. Новият речник има тълковен характер. Всяко значение, по което се формира синонимен ред, е обяснено и илюстрирано с примери. Това помага на този, който ползва речника, по-лесно да се ориентира и вникне в общото понятие, което свързва думите и ги прави взаимнозаменими. Речникът е значително обогатен с нови думи и значения. Той съдържа над 30 000 заглавни думи. Голяма част от тях са многозначни - имат по няколко значения, с които образуват или участват в различни синонимни редове. Общият брой на синонимните редове е над 100 000. Новото в този речник са и антонимите, думи с противоположно значение. Антонимният ред е антитезата на синонимния, дава възможност за съпоставки и създава представа за контраст. Речникът съдържа и фразеологизми - синоними, които са дадени в края на речниковите статии като продължение и допълнение на синонимните редове на лексемите. Техният брой е няколко хиляди. Целта ми бе да обхвана възможно най-пълно езиковото богатство на езика ни и речникът да бъде полезен на тези, които се интересуват от българската словесност и се стремят към точна, разнообразна и изразителна реч.

- Защо и на трите издания на “Български синонимен речник” (1987, 2000 и 2008 г.) стои името на баща ви Любен Нанов, след като той отдавна е починал?

- Няколко години след смъртта му открих негово завещание, с което ми преотстъпва авторските си права и ми дава право да преработвам и издавам речника от мое или от негово и мое име. Искал е да продължа делото му. Не можех да не изпълня завета му. Беше ми гласувал голямо доверие и аз трябваше да го оправдая.

- Подтикът да се занимавате със синонимия идва от баща ви. Но как той през тридесетте години на миналия век стига до идеята да създаде синонимен речник?

- Баща ми е следвал и завършил право във Франция. В стремежа си да овладее по-добре френския език, си е служил с тълковни, синонимни и други речници. Така именно се заражда интересът му към лексикологията и лексикографията. Още като студент започва да събира материал за съставянето на речник на българските синоними. След дипломирането си се завръща в София и започва да работи като адвокат. През 1936 г. издава първия синонимен речник на българския език. Интересни са отзивите в тогавашния печат за речника, които баща ми е запазил. Всички приветстват появата на речника и горещо го препоръчват на своите читатели. Определят го като

“истинско богатство

в нашата езикова

литература

и полезен наръчник за всеки грамотен гражданин и културен българин” (в. “Изток”, брой 75, април 1936 г.), смятат, че с този си труд софийският адвокат Л. Нанов идва да запълни една голяма празнина в нашата книжнина” (в. “Мир”, 21 февруари 1936 г), изтъкват ползата от речника - за намиране на подходящата дума, разнообразяване и нюансиране на израза, за пречистване на говора от чужди думи” (сп. “Агроном” 8 април 1936 г.), виждат неговото значение и като - добро помагало изобщо за изучаване на динамичната сила на езика ни” (в. “Литературен глас”, бр. 320, 17 февруари 1936 г.).

- Оттогава са минали повече от осемдесет години, но смятам, че такъв вид речници и днес са полезни за обществото ни. Речникът претърпява пет издания. За последен път излиза през 1968 г. Разкажете нещо за себе си. За да изпълните желанието на баща си е нужна сериозна подготовка и къртовски труд.

- Да, така е. По образование съм филолог. Следвах и завърших славянска филология в Софийския университет “Св. Св. Климент Охридски”. Още като студентка ме влечеше лексикологията. Дипломната ми работа за турцизмите в българския и сръбския език получи висока оценка. Изпратиха ме на следдипломна квалификация в Белград. След това постъпих на работа в Българското национално радио, където бях редактор и журналист в редакция “Предавания за чужбина на сръбски език”. Когато издателство “Наука и изкуство” си предложи да преиздам речника на баща си, в началото смятах само да го осъвременя и допълня с нови думи. Но работата много ме увлече. Направих значителни промени, свързани с най- новите научни схващания за синонимия. Следващото издание на речника, осъществено от издателство “Хейзъл”, също бе преработено и допълнено. Не съм спирала да работя. През 2005 г. издадох “Фразеологичен синонимен речник на българския език” от издателство “Хейзъл”, съвсем нов жанр в лексикографията.

- Много трудоемка работа е създаването на един речник. Как събирате материал за него и колко време е нужно за това?

- Езикът е много динамичен, особено съвременният. Непрекъснато се появяват нови думи и значения, които трябва да намерят място в такъв вид речници. Мисълта ми винаги е настроена на езикова вълна. Следя говоримата реч, пресата, радиото, телевизията, театралните постановки, чета художествена литература. От голямо значение са и речниците, особено тълковните. Всичко пресявам внимателно и систематизирам. Връзката между отделните думи и тяхната взаимозаменяемост невинаги се открива изведнъж. За да придобие един речник завършен вид, са необходими най-малко пет-шест години. Но на съставянето на новоизлезлия “Български синонимен и антонимен речник с фразеологизми” посветих цели десет години от живота си.