1 милион причини да нямаме "Оскар"
Пенчо Ковачев | 13 Юли 2019 г. | 27 показвания | 0 коментара

Стефан Командарев, два пъти номиниран за надпреварата

в Холивуд, разказва какъв е пътят до заветната церемония

След като “Бащата” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов спечели голямата награда “Кристален глобус” на кинофестивала в Карлови Вари, на редакционната планьорка се запитахме правим ли вече филми като за “Оскар”?

Още повече, когато за филми като “Ага” на Милко Лазаров, спечелил 38 международни награди, “Ирина” на Надежда Косева, също с много отличия по света, вече пишат големи чуждестранни вестници, киносписания и киносайтове.

“Да, правим филми като за “Оскар”, но са много малко”, отговори на въпроса ни Стефан Командарев. Той е единственият български режисьор, атакувал два пъти крепостта “Оскар”. С филма си “Съдилището” стига до топ 15, със “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” - до топ 9.

Стефан е нашият гид по пътя към мечтата, наречена наградата “Оскар”. Според него като начало за оскаров филм има три важни условия. Първото е да се снимат много български филми. Тогава ще има по-силна конкуренция и повече качествени ленти.

Второто е определен процент от тези филми да бъдат заснети от млади режисьори. Така Кинематографията се обновява със свежа кръв. Това действа положително и стимулиращо на всички участници в производствения филмов процес.

Във Франция например държавата финансира около 150 филма годишно. Традицията е една трета от тях да са на режисьори дебютанти.

Третото условие е да се произвеждат филми, които са културен продукт, културно събитие. “Един филм, който е изцяло зрителски ориентиран - казва Командарев, - който не е излязъл отвъд Калотина, гледан е само в България, дори и да има сериозен боксофис тук, но който не е бил на нито един международен фестивал и не е спечелил нито една сериозна награда по света - такъв филм няма никакви шансове за какъвто и да е напредък в надпреварата за оскарите...”

Толкова ли са важни фестивалите, на които се показват т. нар. артфилми, които са си интересни само на кинаджиите и са негледаеми от масовата публика, ще попита някой любител на т.нар. зрителски филми?

Фестивалите са

изключително важни,

защото те са и най-големите кинопазари. На тях се продават филмите и се сключват сделките. И както на всеки пазар вървежна е предимно качествената стока.

Стефан Командарев обяснява, че винаги е търсел баланс между силата и естетиката на артфилмите и интересите на публиката: “Във филмите, които съм направил досега, съм се опитвал да печеля и зрителското внимание. Всичките ми филми имат сравнително добри боксофиси в България и добро комерсиално разпространение по света...”

Преди време един кинокритик установил, че “Светът е голям...” е най-разпространяваният български филми по света в историята на българското кино. Неслучайно точно той стигна до най-високата българска позиция досега в състезанието за оскари.

Сега да си представим, че български режисьор заснеме филм - културно събитие и културно явление, печели много награди от световни кинофестивали и, избран от НФЦ, застава пред портите на американската Академия за киноизкуство и наука.

За да се отворят тези порти, трябват пари. Много пари за реклама на филма и показването му на членовете на Академията, които през годините варират между 5000 и 6000 души.

Рекламният бюджет тръгва от 50-60 хиляди долара нагоре. Почти половината отива за агенцията, която ще организира рекламата на филма. Големите агенции не се ангажират с какъвто и да е филм, а само с такъв, в който вярват, че може да се намеси сериозно при раздаването на наградите.

По регламент всеки филм има право на една официална прожекция, на която обаче хора от екипа не могат да присъстват. А членовете на академията - ако искат.

С пари от рекламния бюджет трябва да се организират колкото се може повече прожекции в различни квартали на Лос Анджелис, на които повече “академици” да гледат филма. Те трудно идват, ако прожекцията е далеч от дома им и ако няма достатъчно други екстри - от безплатен паркинг до добър кетъринг.

Продукциите с голям бюджет организират по 20-30 прожекции. За “Съдилището” екипът на Командарев прави 6.

За салоните плащат по

1000, 8000 и 10 000 долара

Само за сравнение - филмът “Левиатан” на режисьора Андрей Звягинцев, който е опозиционер на Путин и властта му, получава от Русия 1 млн. долара рекламен бюджет, за да прави реклама на филма си.

А ако филм на сръбски режисьор е номиниран за “Оскар”, той автоматично получава от държавата 50 хиляди долара. Няма обсъждания в комисии, няма намеса на министерства...

Друга част от парите отиват за рекламни страници и карета в сп. “Холивуд рипорт” и други страници и сайтове. Цената за тях, както казва Стефан, е “майка си и баща си”.

Както за всяко голямо начинание и за оскарите има лобиране. По този показател сме в доста по-неизгодна позиция дори от съседните нам балкански държави. Те имат немалко журналисти, филмови критици и други хора, които влияят на общественото мнение.

Ние имаме лобистка в лицето на Нели Андреева, която работи в американски сайт за кино. “Нели е много добра журналистка и помага страхотно на българските филми, но е само една”, коментира Стефан Командарев. Наред с лобирането в холивудския конкурс

има и много политика

и геополитика

Или пък актуална за момента тема и проблем, които по някакъв начин присъстват в даден филм - това може да го изстреля нагоре, дори до “заветния хълм”.

Преди няколко години чернокожи актьори възропотаха, че са пренебрегвани от “академиците” при раздаването на наградите и “академиците” веднага реагираха с няколко “цветнокожи отличия”.

Нас този проблем не ни интересува, но ако теглим чертата на другите важни неща в атаката на оскарите, ще стане ясно, че там, където не се печели с пари, се печели с много пари.

Но държавата вдига ръце и казва като в оня виц:

“Пари нема, действайте!”.

“Държавата трябва да преосмисли своята позиция - казва Командарев. - Ние сме част от Европейския съюз, а той има ясно определена посока за развитие на всичко, което е свързано с киното, филмите, аудиовизуалното изкуство и т.н.”

За европейските кинематографии филмите са част от културния идендитет на нацията. Масовата практика в европейските държави е филмите да се финансират от пари от обществени фондове - национални или регионални.

В България това го няма, но пък сме страната с най-малък бюджет за култура. Беше 0,5%, политиците обещаваха да стане 1 на сто от брутния вътрешен продукт, но той взе, че падна до 0,3 на сто.

“20 години пеем една и съща песен - да се създаде национален фонд за кино, в който

да се събират

отчисления от хазарта,

от кина, които прожектират чуждестранни филми...” - казва Стефан Командарев. И допълва, че този фонд не бива да е зависим, от това дали министърът на културата е театрал, цигулар или симпатизант на киното.

Как обаче да бъде направен един български филм, който да разтупти сърцата на коравите американски членове на Академията, видели какви ли не шедьоври, както и издевателства на екрана?

Ето рецептата на Стефан Командарев:

“Да разказваме наши български човешки истории по начин, който вълнува и българските, и американските, и китайските и всякакви други зрители. Да бъдем искрени и автентични - не да копираме чужди филми и модели. Да правим нещата със сърцето си и тогава нещата могат и да се получат...”

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★ Любов: ★★★
Късмет: ★★★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

От рокли на точки до такива, наподобяващи мъжки костюм - 2019 година обещаваше много и различни модни трендове, пише "Инсайдър". Някои от тях обаче се оказаха с "кратък срок на годност" и още в средата на годината се превърнаха в демоде. В началото на годината например, като че ли всеки имаше малки слънчеви очила.

Радина Кърджилова и Деян Донков ще играят пиесата “Любовникът” Царево се превръща в морска столица на културата до края на месеца и ще събере край морето звездите на българския театър и именити художници в рамките на фестивала “Арт Поток”. Той се откри вчера и ще продължи до 30 юли. Форумът, който се организира за четвърто лято под патронажа на

Над 40° ще е във Франция, жега в България само в неделя и понеделник Европа ще бъде засегната от нова гореща вълна следващата седмица и температурите ще надвишат 40°. Тя обаче ще подмине България, като горещо ще е единствено в неделя и понеделник. Миналия месец екстремни жеги предизвикаха пожари в Испания, Франция и Германия.

Генетичната генеалогия - революционна технология, която ...
Любимата на няколко поколения актриса Джейн Сиймор прекара ...
Бразилецът Неймар е готов да облече фланелката на ...
Марселиньо предизвика недоумение с ехидното си поведение, ...
Великолепието на баловете през Викторианската епоха в ...
Остър психологически трилър от британката Мишел Адамс  В ...
Мая Бежанска играе в “Отворена брачна двойка” като шемет Не ...
Джанет Джексън, Крис Браун и Фифти сент ще гастролират в ...
Станалата световно известна крава Пенка, която отглежда във ...
Големият грешник за "Лудогорец" от мача с "Ференцварош" ...
Световната премиера на филма ще е в рамките на престижния ...
Как да се води борба с изтъняването на леда в Западна ...
Забележителен плаващ концерт на Орлин Павлов ще се проведе ...
Фелипе гушка сексапилната Джесика Фелгар, докато си търси ...
Премиерът Бойко Борисов посети снимачната площадка на ...
Международният ден на Нелсън Мандела се празнува за 10-та ...